Йордан Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Попов
Йордан Попов през 2010 г.
Йордан Попов през 2010 г.
Роден5 април 1941 г.
Починал16 декември 2015 г. (74 г.)
Професияписател
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Жанрразказ, фейлетон, сценарий
НаградиЧудомир
„Райко Алексиев“ (2005)

Йордан Софрониев Попов е български писател – белетрист, хуморист.

Той е главен редактор на вестник „Стършел“ в периода 1990 – 1996 г. и негов заместник-главен редактор[1]. Член на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 април 1941 г. в София. Завършва „Българска филология“ в Софийския държавен университет.

Йордан Попов е почетен председател на Сдружението на балканските сатирици и заместник-председател на Сдружението на българските писатели. Автор е на над 30 книги – повести, новели, романи, сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови спектакли се играят на сцената на Сатиричния театър. Много от творбите му са преведени на повече от 40 езика. Има издадени книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия, Албания и Румъния. На кинофестивала в Солун филмът по негов сценарий „Спри, огледай се, ослушай се“ бива отличен с наградата „Златната Нике“.

„Разказваческият талант на Йордан Попов е облагороден от онази рядка във всяка литература, светла и трептяща атмосфера на смеха. Смехът - този скъпоценен дар от Бога - оформя и слага своя знак върху всичко, което този автор пише ...“ - Станислав Стратиев, 1998 г.

Йордан Попов умира на 16 декември 2015 г. в София.[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Три пъти е носител на наградата „Чудомир“, лауреат на международния конкурс „Алеко“, носител на почетния златен знак „Простреляният Пегас“ на СБП за заслуги към българската литература, награждаван е от СБЖ с почетен сребърен знак за изявите си като журналист.

Носител на Националната награда „Стоян Михайловски“, връчена му в Елена през 2002 г.[3]

Носител на множество международни награди и отличия. Книгите и разказите му са отпечатани в почти всички известни световни хумористични вестници и списания. „Екселенц на сатирата“ в Сърбия – за най-добър разказвач през 2011 г. и на наградата за най-добър чуждестранен разказ „Обалдуй“ в Русия.

През 2005 г. е удостоен с Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Птичи глътки. София: Народна младеж, Библиотека „Смяна“, 1974, 149 с.
  • Сините лястовички. София: Профиздат, 1974, 85 с.
  • Лек против меланхолия. София: Стършел, 1974, Библиотека „Стършел“ № 210, 64 с.
  • Покойникът, комуто предстоеше развод. София: Стършел, 1976, Библиотека „Стършел“ № 261, 64 с.
  • Перушината на часовникарите. София: Стършел, 1979, Библиотека „Стършел“ № 280, 64 с.
  • Човек на покрива. София: Стършел, 1980, Библиотека „Стършел“ № 285, 64 с.
  • Слаби лакти. Хумористични разкази. София: Български писател, 1980, 182 с.
  • Кокозу. София: Отечество, 1981, 59 с.
  • Преодоляване на съблазни. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, 145 с.
  • Балсам за наивни очи. Варна: Георги Бакалов, 1982, 140 с.
  • Един идиот в София. София: Стършел, 1983, Библиотека „Стършел“ № 328, 64 с.
  • Прекрасно време за подреждане на керемидите. Хумористични разкази. София: Български писател, 1985, 188 с.
  • Кариерата на един цар. София: Стършел, 1985, Библиотека „Стършел“ № 351, 64 с.
  • Свободно, поправи се!. София: Военно издателство, 1985, 112 с.
  • Ботур – владетелят на Козяк. Тънък исторически роман. Варна: Георги Бакалов, 1987, 138 с.
  • Един гледа сватба.... София: Стършел, Библиотека „Стършел“ № 397, 1989, 64 с.
  • Обратна захапка. София: Профиздат, 1989, 164 с.
  • Виж ми окото. Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 141 с.
  • Записки по небългарските въстания. Спомени от септемврийските събития 23.09 – 28.09.1923 г., станали в гр. Фердинанд и околията. София: Военно издателство „Св. Георги Победоносец“ и Литературен форум, 1992, 70 с.
  • Удоволствието да се понасяме. София: Тилиа, 1995, 160 с.
  • Пчеларят злодей. Хумористични разкази. София: Литературен форум, 1995, 181 с.
  • Мортофулавитадрон. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 142 с.
  • Пропуснати сексуални ползи. София: Иван Вазов, 1999, 61 с.
  • Позорни обстоятелства. Пловдив: Жанет-45, 2008, 131 с.
  • Извинете, бебето ваше ли е?. София: Сиела, 2012, 144 с.
  • Червеят на съмнението. Повести. Пловдив: Жанет-45, 2011, 328 с.
  • Най-честните мошеници на света. Пловдив: Хермес, 2014, 144 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гнездото на стършелите. // Стършел 3380. 2011 г. Посетен на 5 април 2011 г.
  2. Почина сатирикът Йордан Попов. // Mediapool.bg, 16 декември 2015.
  3. Йордан Попов спечели наградата „Стоян Михайловски“. // в-к „Новинар“, 8 януари 2002.
  4. Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]