Йордан Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йордан Попов
Yordan-Popov-20101208.jpg
На 8 декември 2010
Роден 5 април 1941 г.
Починал 16 декември 2015 г. (74 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, фейлетон, сценарий
Награди „Райко Алексиев“ (2005)

Йордан Софрониев Попов е български писател – белетрист, сатирик. Главен редактор на в. „Стършел“ в периода 1990 – 1996 и негов заместник-главен редактор.[1] Член на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 април 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет.

Йордан Попов е почетен председател на Сдружението на балканските сатирици и заместник-председател на Сдружението на българските писатели. Автор е на над 30 книги – повести, новели, романи,сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови спектакли се играят на сцената на Сатиричния театър. Много от творбите му са преведени на повече от 40 езика. Има издадени книги в Русия, Словакия, Украйна, Германия, Албания и Румъния. На кинофестивала в Солун филмът по негов сценарий „Спри, огледай се, ослушай се“ бива отличен с наградата „Златната Нике“.

„Разказваческият талант на Йордан Попов е облагороден от онази рядка във всяка литература, светла и трептяща атмосфера на смеха. Смехът - този скъпоценен дар от Бога - оформя и слага своя знак върху всичко, което този автор пише ...“ - Станислав Стратиев, 1998 г.

Йордан Попов умира на 16 декември 2015 г. в София.[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Три пъти е носител на наградата „Чудомир“, лауреат на международния конкурс „Алеко“, носител на почетния златен знак „Простреляният Пегас“ на СБП за заслуги към българската литература, награждаван е от СБЖ с почетен сребърен знак за изявите си като журналист.

Носител на Националната награда „Стоян Михайловски“, връчена му в Елена през 2002 г.[3]

Носител на множество международни награди и отличия. Книгите и разказите му са отпечатани в почти всички известни световни хумористични вестници и списания. „Екселенц на сатирата“ в Сърбия - за най-добър разказвач през 2011 г. и на наградата за най-добър чуждестранен разказ „Обалдуй“ в Русия.

През 2005 г. е удостоен с Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Птичи глътки. София: Народна младеж, Библиотека „Смяна“, 1974, 149 с.
  • Сините лястовички. София: Профиздат, 1974, 85 с.
  • Лек против меланхолия. София: Стършел, 1974, Библиотека „Стършел“ № 210, 64 с.
  • Покойникът, комуто предстоеше развод. София: Стършел, 1976, Библиотека „Стършел“ № 261, 64 с.
  • Перушината на часовникарите. София: Стършел, 1979, Библиотека „Стършел“ № 280, 64 с.
  • Човек на покрива. София: Стършел, 1980, Библиотека „Стършел“ № 285, 64 с.
  • Слаби лакти. Хумористични разкази. София: Български писател, 1980, 182 с.
  • Кокозу. София: Отечество, 1981, 59 с.
  • Преодоляване на съблазни. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, 145 с.
  • Балсам за наивни очи. Варна: Георги Бакалов, 1982, 140 с.
  • Един идиот в София. София: Стършел, 1983, Библиотека „Стършел“ № 328, 64 с.
  • Прекрасно време за подреждане на керемидите. Хумористични разкази. София: Български писател, 1985, 188 с.
  • Кариерата на един цар. София: Стършел, 1985, Библиотека „Стършел“ № 351, 64 с.
  • Свободно, поправи се!. София: Военно издателство, 1985, 112 с.
  • Ботур – владетелят на Козяк. Тънък исторически роман. Варна: Георги Бакалов, 1987, 138 с.
  • Един гледа сватба.... София: Стършел, Библиотека „Стършел“ № 397, 1989, 64 с.
  • Обратна захапка. София: Профиздат, 1989, 164 с.
  • Виж ми окото. Пловдив: Христо Г. Данов, 1990, 141 с.
  • Записки по небългарските въстания. Спомени от септемврийските събития 23.09 – 28.09.1923 г., станали в гр. Фердинанд и околията. София: Военно издателство „Св. Георги Победоносец“ и Литературен форум, 1992, 70 с.
  • Удоволствието да се понасяме. София: Тилиа, 1995, 160 с.
  • Пчеларят злодей. Хумористични разкази. София: Литературен форум, 1995, 181 с.
  • Мортофулавитадрон. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 142 с.
  • Пропуснати сексуални ползи. София: Иван Вазов, 1999, 61 с.
  • Позорни обстоятелства. Пловдив: Жанет-45, 2008, 131 с.
  • Извинете, бебето ваше ли е?. София: Сиела, 2012, 144 с.
  • Червеят на съмнението. Повести. Пловдив: Жанет-45, 2011, 328 с.
  • Най-честните мошеници на света. Пловдив: Хермес, 2014, 144 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гнездото на стършелите. // Стършел 3380. 2011.
  2. ((bg))  Почина сатирикът Йордан Попов. // Mediapool.bg, 16 декември 2015.
  3. ((bg))  Йордан Попов спечели наградата „Стоян Михайловски“. // в-к „Новинар“, 8 януари 2002.
  4. ((bg))  Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]