Румен Денев
| Румен Денев | |
| български поет | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Литературен институт Максим Горки Софийски университет |
| Работил | редактор |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, поема, есе |
| Награди | „Южна пролет“ (1987) „Иван Нивянин“ (2014) |
| Семейство | |
| Съпруга | Детелина Димова |
Румен Денев е български поет и редактор на литературно списание.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 21 април 1958 г. в Казанлък. За първи път публикува стихотворения през 1973 г. в казанлъшкия вестник „Искра“. Следвал е българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1978 – 1979) и в Литературния институт „Максим Горки“ (Москва). Участва в семинара по поезия с творчески ръководител поета Лев Ошанин. Магистър по библиотечно-информационни технологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Главен редактор на списанието за литература и изкуство „Кула“ – издание на Община Казанлък.
Член на Съюза на българските писатели.
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Първата му стихосбирка „Животът на дъжда“ (1986) през 1987 г. му носи националната награда „Южна пролет“ – Хасково за дебют в поезията.
Носител е (заедно с Боян Ангелов) на Националната награда за патриотична поезия „Иван Нивянин“ в Борован (2014)[1][2]
Съпътсваща награда в конкурса „Христо Фотев“ – Бургас през 2020 г. за книгата „Вокалното стихосложение“.[3]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- „Животът на дъжда“, Издателство „Народна младеж“, София, 1986
- „Вечният мир“, Издателство „Ирита принт“, Казанлък, 1990
- „Последно“, ИК „Захарий Стоянов“, София, 1999
- „Звукописи“, ИК „Захарий Стоянов“, София, 2001
- „Стихотворения“, ИК „Захарий Стоянов“, София, 2005
- „Посоки на погледа“, ИК „Захарий Стоянов“, София, 2006
- „Люлка на вселената“, ИК „Захарий Стоянов“, София, 2011
- „Град България“ (есета), ИК „Захарий Стоянов“, София, 2012
- „Назад към човечеството“ (есета), ИК „Захарий Стоянов“, София, 2014
- „Подражание на псалтира“, ИК „Захарий Стоянов“, София, 2014
- „Математическа поема“ („Люлка на вселената“), Литературен кръг „Смисъл“, София, 2016
- „Белият гарван“ (есета), Литературен кръг „Смисъл“, София, 2018
- „Вокалното стихосложение“, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2019
Литература, свързана с Румен Денев[редактиране | редактиране на кода]
- Иванова, С. Книгата – пътешествие на ума. – В: Кула. Списание за литература и изкуство. Община Казанлък. 2, 2005, 27 – 38.
- Петрова, С. Най-любимата измама. – В: Кула. Списание за култура. 3 – 4, 2010, 54 – 62.
- Petrova, S. The Turtle's Dream. – In: Sjani. Journal of Literary Theory and Comparative Literature. Tbilisi: Institute of Literature Press. 13, 2012, 192 – 216.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Връчване на национална награда за поезия „Иван Нивянин“, сайт на община Борован, 2 юни 2014 г.
- ↑ „Връчиха националната награда за поезия „Иван Нивянин“, Враца днес, 2 юни 2014 г.
- ↑ Румен донесе в Казанлък една от трите национални награди „Христо Фотев“ // vestnikiskra.com. Вестник „Искра“, 26 март 2020 г. Посетен на 26 януари 2021 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Румен Денев в Литернет
- Румен Денев в Литературен свят
- Поетът Румен Денев: Аз правя играчки за въображението, интервю на Петър Марчев, електронно списание LiterNet, 25 април 2008, № 4 (101)
- Анжела Димчева, Поезията като математическа философия, Културни новини, 15 април 2016
- Мария Донева, Хитреци имаме много, мъдреци не достигат, 27 октомври 2012
- Румен Денев Речник на българската литература след Освобождението, БАН
|
