Димитър Христов (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Христов
поет, драматург и преводач

Роден
17 май 1957 г. (61 г.)
Националност Флаг на България България
Професия поет, драматург, преводач
Литература
Период 1982 -
Жанрове поезия, драма

Димитър Христов Черняев е български поет, драматург и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Христов е роден на 17 май 1957 г. в Благоевград. Завършва българска филология и риторика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Удостоен е с наградите „Димчо Дебелянов“, „Слав Хр. Караславов“, „Иван Нивянин“, „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, „Македонски литературен Дедал“ и украинските литературни награди „Гогол“, „Григорий Сковорода“, и др.[2]

Преводач е от руски, украински, и сръбски.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Почетен член на Дружеството на писателите на Македония.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Работен ден (1982) – награда „Владимир Башев“
  • Ранена свобода (1989)
  • Писма до Ева (1992)
  • Български видения (1997) – награда на Съюза на българските писатели за поезия
  • Балада за любовта (2002)
  • Романтика и пепел (2004)
  • Сърдечен ритъм (2006)
  • Молитва за България (2007) – награда „Пенчо Славейков“
  • Хляб и вино (2011)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония