Димитър Христов (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Христов
български поет, драматург и преводач

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия чиновник, драматург, преводач
Литература
Период 1982 -
Жанрове поезия, драма
Награди Владимир Башев“ (1982)
„Григорий Сковорода“ (2012)
„Гогол“ (2014)
„Димчо Дебелянов“ (2014)
„Слав Хр. Караславов“ (2015)
„Иван Нивянин“ (2017)
„Горчиво вино“ (2019)
Димитър Христов в Общомедия

Димитър Христов Черняев е български поет, драматург и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 май 1957 г. в Благоевград. Завършва българска филология и риторика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Работил е в Съюза на българските писатели като референт по въпросите на поезията, председател на Творческия фонд на СБП, главен редактор на вестник „Български писател“. Бил е завеждащ отдел „Литература“ във вестник „Пулс“, главен редактор на вестник „Литературен магазин“ и издателство „Седан“, управител на „Софкнига“ ЕООД, председател на Съюза на книгоразпространителите в България и на Кабинета на младите писатели, председател на читалище „Николай Хайтов“ в София, автор и водещ на седмичното телевизионно предаване „Време за поезия“, главен експерт в Министерството на културата, директор на Българския културен институт в Скопие.

Пиесата му „Мерилин Монро – триумф и агония“ е поставена в София, Ямбол, Плевен, Благоевград, в Националния театър на Македония – Скопие и в Киев.

Носител е на наградите „Димчо Дебелянов“[2], „Слав Хр. Караславов“[3], „Иван Нивянин“[4], „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, „Горчиво вино“[5], „Македонски литературен Дедал“ и украинските литературни награди „Николай Гогол“ (заедно с Боян Ангелов и Елка Няголова, както и още 11 украински литератори и бизнесмени)[6], „Григорий Сковорода“ (заедно с още десет украински литератори)[7], и др.[8]

Преводач е от руски, украински, и сръбски език.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Почетен член на Дружеството на писателите на Македония.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Работен ден, ИК „Народна младеж“, 1982 – награда „Владимир Башев
  • Ранена свобода, ИК „Народна младеж“, 1989
  • Писма до Ева, ИК „Седан“, 1992
  • Български видения, ИК „Захарий Стоянов“, 1997 – годишна награда на Съюза на българските писатели за поезия
  • Балада за любовта, ИК „Виста“, 2002
  • Романтика и пепел, ИК „Мултипринт“, 2004
  • Сърдечен ритъм, ИК „Христо Ботев“, 2006
  • Молитва за България, изд. Национален музей „Земята и хората“, 2007 – награда „Пенчо Славейков“
  • Хляб и вино, ИК „Мултипринт“, 2011
  • Хармония, ИК „Захарий Стоянов“, 2017
  • Песни – тъги и наздравици, ИК „Мултипринт“, 2018

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония