Община Сливен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Сливен
Map of Sliven municipality (Sliven Province).png
Общи данни
Област Област Сливен
Площ 1366.63 km²
Население 130 757 души
Адм. център Сливен
Брой селища 46
Сайт www.sliven.bg
Управление
Кмет Стефан Радев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 41 съветници
   ГЕРБ (12)
   БСП (11)
   РБ (4)
   ДОР (3)
   Съюз за Сливен (2)
   Народен съюз (2)
   Единни за Сливен (2)
   ВМРО – Св. Георги Победоносец (2)
   ДПС (2)
   Движение 21 (1)

Община Сливен се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е заема централната и югоизточната част на Област Сливен. С площта си от 1366,63 km2 е най-голямата сред 4-те общините на областта, което съставлява 38,56% от територията на областта и същевременно най-голямата по площ община в България. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, ниско и средно планински в северната. Поради голямата си територия тя заема части от пет физикогеографски области на България – Стара планина, Сливенската котловина, Средна гора, Горнотракийската низина, а крайният ѝ северозападен район в Предбалкана.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Сливен попадат части от 5 орографски единици. Крайните ѝ западни райони, на запад от прохода Вратник се заемат от най-източните части на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на около 3 km западно от местността Агликина поляна се издига връх Соуджака 1213 m, най-високата точка на цялата община. На изток от прохода Вратник се простира Източна Стара планина. В пределите на община Сливен попадат части от 4 нейни планини. Първата и най-високата е Сливенска планина с връх Българка 1180,5 m (най-високата точка на цялата Източна Стара планина), извисяващ се северно от град Сливен. Планината с много малко изключение изцяло влиза в пределите на общината. На север тя се простира до дълбоката и тясна долина на река Луда Камчия, на изток – до Сливенския проход, на юг със стръмни склонове се спуска към Сливенското поле, а на запад дълбоката долина на Беленска река я отделя от Елено-Твърдишка планина. На север от долината на Луда Камчия на територията на община Сливен се простират крайните южни най-високи части на Котленска планина – 1106,6 m до прохода Вратник. Районът източно от Сливенския проход и южно от долината на се заема от най-западната част на Стидовска планина с връх Калинка 938,1 m. Югоизточно от Сливенския проход се простира планината Гребенец, която на изток достига до Марашки проход. С изключение на част от северните ѝ склонове тя изцяло попада в пределите на община Сливен, а на юг се спуска стръмно към Сливенската котловина. Най-високата ѝ точка връх Гаваните 1034,3 m се намира североизточно от село Сотиря.

Крайния северозапад на общината (землищата на селата Зайчари, Стара река и Средорек) попада в пределите на Предбалкана, като тук релефът е предимно хълмист.

Южно от Стара планина се простира обширната (830 km2) Сливенска котловина, чиято западна и средна част влиза в пределите на община Сливен. От ниското вътрешнокотловинно възвишение Хамамбаир (югоизточно от Сливен) котловината се разделя на две части – Сливенско поле на запад, което е по-високо и което изцяло е на територията на община Сливен и Стралджанско поле на изток, което е по-ниско и, на което западната му част е в нейните предели. В него югоизточно от село Желю войвода, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската точка на община Сливен – 130 m н.в.

Южно от долината на река Тунджа и Сливенската котловина се простират крайните източни, най-ниски части на Сърнена Средна гора, която завършва в завоя на река Тунджа с уединеното възвишение Таушантепе (Зайчи връх, 256,7 m). Най-високата точка на Сърнена Средна гора на територията на община Сливен е връх Чаталджа 561,9 m, разположен югозападно от село Струпец, на границата с община Нова Загора.

Крайните южни райони на община Сливен, на юг от Сърнена Средна гора се заемат от най-североизточната част на Горнотракийската низина – източната част на Новозагорското поле.

Води[редактиране | редактиране на кода]

В северната част на община Сливен, по билото на Елено-Твърдишка, Сливенска и Стидовска планина преминава участък от главния вододел на България. По този начин около 85% от територията ѝ принадлежат към Беломорския водосборен басейн, а останалите 15% – към Черноморския водосборен басейн.

Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат две основни реки. В северната и част преминава участък от най-горното течение на река Луда Камчия (дясна съставяща на река Камчия). Тя води началото си от Котленска планина в непосредствена близост до прохода Вратник и тече на изток в дълбока, тясна и гориста долина. Минава през село Раково, за кратко навлиза в община Котел и отново се връща на територията на община Сливен. Преминава през село Ичера и на около 4 km североизточно от него навлиза в община Котел. В най-северозападната част на община Сливен протича най-горното течение на Стара река (десен приток на Янтра, която е десен приток на Дунав). Тя извира от местността Агликина поляна и до село Стара река тече на север в дълбока и залесена долина. След това навлиза в пределите на Предбалкана, където долината ѝ се разширява и северно от село Зайчари навлиза в Област Търговище.

Основната водна артерия в община Сливен е река Тунджа (ляв приток на Марица), която принадлежи към Беломорския водосборен басейни и, която протича през нея на протежение от около 70 km с част от средното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Бинкос с последния си 3-километров участък от Межденишкия пролом. Източно от селото навлиза в най-западната част на Сливенската котловина и протича по нейната южна периферия. Минава покрай селата Струпец, Мечкарево, Самуилово, Крушаре и Желю войвода и югоизточно от последното навлиза в Област Ямбол. На територията на община Сливен река Тунджа получава отляво два по-големи притока. Първият от тях е Беленска река. Тя води началото си южно от връх Вратник и тече на юг в дълбока долина. При село Бяла прави малко долинно разширение, остро завива на запад, като долината ѝ отново става тясна и дълбока и на около 3 km западно от селото навлиза в община Твърдица. Северозападно от село Бинкос реката отново се връща на територията на община Сливен, преминава през късия Шивачевски пролом и югоизточно от селото се влива отляво в Тунджа. Другият голям приток на Тунджа в община Сливен е Асеновска река (Куруча, 36 km). Тя извира източно от прохода Вратник и до град Сливен тече на юг и югоизток в много дълбока, на места каньоновидна и силно залесена долина. Навлиза в Сливенското поле, минава през центъра на града, след него завива на юг и югозападно от село Самуилово се влива отляво в Тунджа. В нейното горно течение, в най-тясната, каньоновидна част от долината ѝ, в близост до село Въглен е изграден големият язовир Асеновец, водите на който се използват основно за водоснабдяване на град Сливен и околните населени места.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 125 268 100,00
Българи 88 750 70,85
Цигани 12 153 9,70
Турци 4 209 3,36
Други 1 515 1,21
Не се самоопределят 649 0,52
Не отговорили 17 992 14,36

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Сливен
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 73074 80913 94296 114763 132285 142483 144060 136148 125268
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 1 557 1 571 1 507 1 565 1 571 1 581 1 691 1 660 1 699 1 777 1 553 1 541 1 408 1 440 1 422
Смъртност 1 711 1 647 1 733 1 700 1 611 1 702 1 691 1 685 1 734 1 807 1 804 1 730 1 615 1 649 1 705
Естествен прираст -154 -76 -226 -135 -40 -121 0 -25 -35 -30 -251 -189 -207 -209 -152

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]

2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014
Раждаемост 11,0 11,5 11,2 11,7 11,9 12,1 13,0 12,8 13,1 13,8 12,2 12,3 11,3 11,7
Смъртност 12,1 12,1 12,9 12,7 12,2 13,0 13,0 13,0 13,4 14,0 14,2 13,8 13,0 13,4
Естествен прираст -1,1 -0,6 -1,7 -1,0 -0,3 -0,9 0,0 -0,2 -0,3 -0,2 -2,0 -1,5 -1,7 -1,7

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 45 населени места с общо население от 125 268 жители (към 01.02.2011).[3]

Списък на населените места в община Сливен, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Биково 263 21,994 Бухалии Ковачите 853 26,648 Налбантларе
Бинкос 167 12,850 Крушаре 2064 29,134 Арта клари
Блатец 790 39,220 Исирлии Малко Чочовени 317 17,998
Божевци 240 47,225 Конезлери Мечкарево 415 11,268
Бозаджии 83 12,582 Младово 600 23,887 Генджалии
Бяла 1385 66,820 Николаево 318 15,170 Яйла кьой
Въглен 85 19,753 Кюмюрджи чифлик Новачево 859 25,622 Ени кьой
Гавраилово 1193 26,679 Дермен дере Панаретовци 327 10,394 Карсънлии
Гергевец 814 11,359 Аладаглии Раково 36 47,285
Глуфишево 699 15,022 Самуилово 2111 17,484 Турсунлии
Глушник 384 24,423 Селиминово 1481 17,973 Кара саралии
Голямо Чочовени 166 21,448 Скобелево 353 17,672 Кьопеклии
Горно Александрово 626 34,831 Бургуджии Сливен 91620 193,778
Градско 475 26,611 Юренджик Сотиря 2096 19,435
Драгоданово 708 27,560 Средорек 147 4,897 Мюслюмлери
Желю войвода 2447 55,535 Черкешлии, Михайлово Стара река 476 51,518
Зайчари 44 13,658 Авдалари Старо село 188 17,984 Мехрем бей
Злати войвода 952 23,358 Джиново Струпец 298 22,298
Изгрев 94 8,275 Карамцалари, Сборище Тополчане 2989 33,016 Каваклии
Ичера 155 82,122 Трапоклово 417 24,551 Терке болу
Калояново 668 27,951 Чинтулово 1297 21,620 Касъмово
Камен 1308 27,346 Демирджилии Чокоба 459 28,256
Кермен 1308 42,120 Керменлии ОБЩО 125268 1366,630 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1878 г. – преименувано е с. Яйла кьой на с. Николаево от населението без административен акт;
– преименувано е с. Кьопеклии на с. Скобелево от населението без административен акт;
  • през 1881 г. – преименувано е с. Дермен дере на с. Гавраилово без административен акт;
  • Постановление на общинския съвет от 1882 г. – преименува с. Черкешлии на с. Михайлово;
  • приказ № 183 от 10.11.1882 г. – преименува с. Бургуджии на с. Горно Александрово;
  • през 1886 г. – заличено е с. Суфталари без административен акт поради изселване;
  • през 1900 г. – заличени са колибите Макаклар, Мемиш махле и Хатин и са присъединени като квартали на м. Карамцалари без административен акт;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Бухалии на с. Биково;
– преименува с. Генджалии на с. Младово;
– преименува с. Мехрем бей на с. Старо село;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Конезлери на м. Божевци;
– преименува с. Аладаглии на с. Гергевец;
– преименува м. Авдалари на м. Зайчари;
– преименува с. Керменлии на с. Кермен;
– преименува с. Налбантларе на с. Ковачите;
– преименува с. Артаклари на с. Крушаре;
– преименува с. Чибуклии на с. Лулица;
– преименува с. Касанлии (Карсънлии) на с. Панаретовци;
– преименува с. Чаирлии на с. Речица;
– преименува м. Кочеклари на м. Ръченица;
– преименува с. Турсунлии на с. Самуилово;
– преименува м. Карамцалари на м. Сборище;
– преименува с. Кара саралии на с. Селиминово;
– преименува с. Каваклии на с. Тополчане;
– преименува м. Тикен бунар (Трънен кладенец) на м. Търнен кладенец;
– преименува с. Касъмово на с. Чинтулово;
  • МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува с. Исирлии (Есирлии) на с. Блатец;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Сърт кьой на м. Било;
– преименува с. Кюмюрджи чифлик на с. Въглен;
– преименува с. Юренджик на с. Градско;
– преименува с. Демирджилии на с. Камен;
– преименува м. Баир махле на м. Кожух;
– преименува м. Кечи дере на м. Козин дол;
– преименува с. Ени кьой на с. Новачево;
– преименува м. Мюслюмлери на м. Средорек;
  • МЗ № 3287/обн. 11.10.1938 г. – преименува с. Михайлово на с. Желю войвода;
  • Указ № 230/обн. 22.05.1950 г. – заличава с. Лулица и го присъединява като квартал на с. Желю войвода;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава с. Търнен кладенец и я присъединява като квартал на м. Зайчари. Признава м. Зайчари за с. Зайчари;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – преименува м. Сборище на м. Изгрев и я признава за с. Изгрев;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Ново село (Индже балкан) поради изселване;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава м. Кожух поради изселване;
  • Указ № 743/обн. 08.10.1968 г. – преименува с. Джиново на с. Злати войвода;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Речица и го присъединява като квартал на гр. Сливен;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Кермен за гр. Кермен;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Божевци за с. Божевци;
– признава м. Ръченица за с. Ръченица;
– признава м. Средорек за с. Средорек;
– закрива община Кермен и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Сливен;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Реш.МС № 607/обн. 22.08.2006 г. – заличава селата Било и Мъсърлии и ги присъединява като квартали на с. Средорек;
– заличава с. Ръченица и го присъединява като квартал на с. Зайчари;
– заличава с. Козин дол поради изселване;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на община Сливен преминават два участъка с обща дължина 61,8 km от Железопътната мрежа на България:

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 248 km:

Финанси на община Сливен[редактиране | редактиране на кода]

Година на изпълнение[4] Общински бюджет Общински дълг
2012 82 433 662 лв.
2013 лв.
2014 лв.
2015 лв.
2016 лв.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 юли 2015.
  2. а б ((bg))  Демографски данни в Общински план за развитие на община Сливен 2014 – 2020 г. // sliven.bg. Посетен на 4 юли 2015.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  4. Различно е от година на приемане, която е предходната.