Крушаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Крушари (дем Пела).

Крушаре
Общи данни
Население 2 197 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,134 km²
Надм. височина 144 m
Пощ. код 8877
Тел. код 04514
МПС код СН
ЕКАТТЕ 40083
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Крушаре
Димо Станков
(ОДБ, ОБТ)

Крушаре е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 15 км югоизточно от Сливен и на около 13 км северозападно от Ямбол.

Селото е разположено на левия бряг на река Тунджа в южната най-ниска част на Сливенско поле, на около 150 м надморска височина. От запад, юг и изток е заобиколено от най-източните ниски разклонения на Сърнена гора.

По-близо е до Ямбол, но административно и икономически е приобщено към Сливен.

Алувиално-ливадните почви край Тунджа, канелено-подзолистите почви и черноземните смолници са подходящи за отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения. От 60-те до 80-те години на ХХ в. тук са създадени крупни масиви от овощни градини, лозя и зеленчуци. Голям разсадник за овощен посадъчен материал от праскови, кайсии, ябълки, круши, череши задоволява нуждите на южна България. През 90-те години разсадникът е изоставен и значителна част от овощните насаждения са унищожени.

При новите условия се използват различни форми за обработване на земята – земеделска кооперация на доброволни начала, сдружения даване под аренда и с лично участие. Произвеждат се зърнено-хлебни и технически култури, зеленчуци, грозде. Добре развито е животновъдството – овце, говеда, свине, птици. Днес биволовъдството е изгубило значението си, но говедовъдството продължава да се развива, а дървеният тесен мост е заменен с широк железобетонен мост.

История[редактиране | редактиране на кода]

Турското име на селото е било Артъкларе. Някои автори свързват старото име на селото Артакларе със средищното му положение между двата града. Според други преди да бъде заселено, околното население наричало землището му ортаери-средина, откъдето и Артакларе. Според трета версия, която е най-правдоподобна, преди заселването на мястото му е имало чифлик или воденица държана от ортаци. В турските документи селото се споменава през 1609 г. под името Артуклар. Възможно е името да произлиза от турското Артук-Артуклар. (Артук=човек с големи качества).

Говедовъдството е стар поминък на населението. В „Пътувания по България“ К. Иречек пише: „Тъкмо един час от Ямбол се минава по дървен мост пак през Тунджа. В не дълбоката вода под моста множество черни, лениво преживящи биволи, повечето от които само главата си подаваха на повърхността, а до тях на един малък остров почиваше стадо бели волове.“

Училището е от 1868 г., а читалището от 1929 г. Поставена е паметна плоча на загиналите в Отечествената война 1944-1945 г. Издигнат е бюст-паметник на антифашиста Демир Славов, обесен през 1942 г. в Сливенския затвор.

На 2 км западно от селото има селищна могила от бронзовата епоха и две надгробни могили. В местността Юртя има следи от средновековно селище. Открити са наушник и колективна находка от 320 византийски монети от XII век.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство

Православен храм „Св. Троица“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушаре е в състава на Сливенска община. През 1979 г. тук са живели 2192 души, през 1985 г. – 2231 души, през 2000 г. – 2249 души. Има автобусни връзки със Сливен, Ямбол, Кермен и други. Селото е благоустроено с хубав център, много образцови домове и големи стопански дворове, здравен участък, кметство, голям читалищен дом, търговска сграда, училище.

  • Читалището на селото има 80-годишна история.
  • Училището в село Крушаре има над 130-годишна история. В миналото е носело името на българския поет и революционер Никола Вапцаров. Понастоящем е преименувано на „Черноризец Храбър“.
  • Кметството се намира в самия център на селото и представлява обновена сграда с модерно оборудване и европейски облик.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2008 археолозите от Регионалния исторически музей гр. Сливен проучват в съвместната си работа с екипа на ТЕМП, под ръководството на проф. Георги Китов две могили край с. Крушаре. От особен интерес е Якимова могила. „Тя е много атрактивна, с представителни произведения на тракийското изкуство от втората половина на V век пр.н.е. Находки от тази епоха в България се срещат твърде рядко“, казва ръководителят на експедицията д-р Георги Китов от Археологическия институт с музей при БАН. В могилата е открит златен нагръдник, най-големият намиран в България, златен пръстен с изображение на музикант върху плочка от полускъпоценен камък, три сребърни съда, броня с железни ръкави, меч и други оръжия.

Открития са направени след приключване на теренната работа, когато в базата, след почистване на красив бронзов съд от Якимова могила, на дръжката му откриват три букви. Те са на гръцки език и както обяснява д-р Китов, езиковедите ги разчитат като „на героя“. Това означава, че съдчето би могло да се разглежда като един вид „купа“, получена при победа в състезание – може би музикално, ако се има предвид изображението на пръстена на погребания (мъж, който свири на лира) или пък друг вид състезание. Този пръстен д-р Китов смята за най-ефектната от находките на експедиция ТЕМП в Сливенско: „Пръстенът е много красив, с много красиво, добре изпълнено и високохудожествено изображение. Освен това ние досега не бяхме намирали пръстен с въртяща се плочка. В България са известни два такива – единият със златна плочка с надпис, другият – с изображение върху полублагороден камък, какъвто е и откритият от нас в Якимова могила. Той е с изображение на музикант върху плочка от ахат.“ Това е пръстен-печат, потвърждава Китов. Носен е с печата навътре към дланта, защото обратната страна е изпъкнала и е неудобна, а и така се предпазва изображението от повреди.

Поклон пред великия д-р Китов!

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Църковният празник, на който някога се е провеждал селският панаир, е бил „Свети Дух“. Това е подвижен празник в българския православен календар. В годините на социализма за празник на селото е избран 24 май.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Станка Златева (р. 1983), българска състезателка по борба
  • Демир Демирев, състезател по вдигане на тежести
  • Демир Славов (? – 1942), комунистически партизанин
  • Камен Васевски (р. 1935), писател

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]