Крушаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Крушари (дем Пела).

Крушаре
Общи данни
Население2238 души[1] (15 септември 2022 г.)
76,8 души/km²
Землище29,134 km²
Надм. височина144 m
Пощ. код8877
Тел. код04514
МПС кодСН
ЕКАТТЕ40083
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Крушаре
Димо Станков
(ОДБ, ОБТ)

Крушаре е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 15 км югоизточно от Сливен и на около 13 км северозападно от Ямбол.

Селото е разположено на левия бряг на река Тунджа в южната най-ниска част на Сливенско поле, на около 150 м надморска височина. От запад, юг и изток е заобиколено от най-източните ниски разклонения на Сърнена гора.

По-близо е до Ямбол, но административно и икономически е приобщено към Сливен.

Алувиално-ливадните почви край Тунджа, канелено-подзолистите почви и черноземните смолници са подходящи за отглеждането на зърнени и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения. От 60-те до 80-те години на ХХ в. тук са създадени крупни масиви от овощни градини, лозя и зеленчуци. Голям разсадник за овощен посадъчен материал от праскови, кайсии, ябълки, круши, череши задоволява нуждите на южна България. През 90-те години разсадникът е изоставен и значителна част от овощните насаждения са унищожени.

При новите условия се използват различни форми за обработване на земята – земеделска кооперация на доброволни начала, сдружения даване под аренда и с лично участие. Произвеждат се зърнено-хлебни и технически култури, зеленчуци, грозде. Добре развито е животновъдството – овце, говеда, свине, птици. Днес биволовъдството е изгубило значението си, но говедовъдството продължава да се развива, а дървеният тесен мост е заменен с широк железобетонен мост.

История[редактиране | редактиране на кода]

Турското име на селото е било Артъкларе. Някои автори свързват старото име на селото Артакларе със средищното му положение между двата града. Според други преди да бъде заселено, околното население наричало землището му ортаери-средина, откъдето и Артакларе. Според трета версия, която е най-правдоподобна, преди заселването на мястото му е имало чифлик или воденица държана от ортаци. В турските документи селото се споменава през 1609 г. под името Артуклар. Възможно е името да произлиза от турското Артук-Артуклар. (Артук=човек с големи качества).

Говедовъдството е стар поминък на населението. В „Пътувания по България“ К. Иречек пише: „Тъкмо един час от Ямбол се минава по дървен мост пак през Тунджа. В не дълбоката вода под моста множество черни, лениво преживящи биволи, повечето от които само главата си подаваха на повърхността, а до тях на един малък остров почиваше стадо бели волове.“

Училището е от 1868 г., а читалището от 1929 г. Поставена е паметна плоча на загиналите в Отечествената война 1944-1945 г. Издигнат е бюст-паметник на антифашиста Демир Славов, обесен през 1942 г. в Сливенския затвор.

На 2 км западно от селото има селищна могила от бронзовата епоха и две надгробни могили. В местността Юртя има следи от средновековно селище. Открити са наушник и колективна находка от 320 византийски монети от XII век.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3][4]

Година на
преброяване
Численост
19101064
19201327
19261477
19341809
19462116
19562235
19652135
19752101
19852224
19922239
20012146
20112064
20212141

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 2064 100.00
Българи 1297 62.84
Турци
Цигани 736 35.66
Други 7 0.34
Не се самоопределят
Не отговорили 20 0.97

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство

Православен храм „Св. Троица“.[6]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Крушаре е в състава на Сливенска община. Има автобусни връзки със Сливен, Ямбол, Кермен и други. Селото е благоустроено с хубав център, много образцови домове и големи стопански дворове, здравен участък, кметство, голям читалищен дом, търговска сграда, училище.

  • Читалището на селото е утвърдено със заповед на Министъра на народното просвещение, подписана на 20 май 1929 година. Носи името „Искра“ от създаването си. Читалищната библиотека участва в проект на Глобални библиотеки, по който е изработен сайт на селото.[7]
  • Училището в село Крушаре има над 130-годишна история. В миналото е носело името на българския поет и революционер Никола Вапцаров. Понастоящем е преименувано на „Черноризец Храбър“.
  • Кметството се намира в самия център на селото и част от обновената читалищна сграда с модерно оборудване и европейски облик.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2008 археолозите от Регионалния исторически музей гр. Сливен проучват в съвместната си работа с екипа на ТЕМП, под ръководството на проф. Георги Китов две могили край с. Крушаре.[8][9] От особен интерес е Якимова могила. „Тя е много атрактивна, с представителни произведения на тракийското изкуство от втората половина на V век пр.н.е. Находки от тази епоха в България се срещат твърде рядко“, казва ръководителят на експедицията д-р Георги Китов от Археологическия институт с музей при БАН. В могилата е открит златен нагръдник, най-големият намиран в България, златен пръстен с изображение на музикант върху плочка от полускъпоценен камък, три сребърни съда, броня с железни ръкави, меч и други оръжия.

Открития са направени след приключване на теренната работа, когато в базата, след почистване на красив бронзов съд от Якимова могила, на дръжката му откриват три букви. Те са на гръцки език и както обяснява д-р Китов, езиковедите ги разчитат като „на героя“. Това означава, че съдчето би могло да се разглежда като един вид „купа“, получена при победа в състезание – може би музикално, ако се има предвид изображението на пръстена на погребания (мъж, който свири на лира) или друг вид състезание. Този пръстен д-р Китов смята за най-ефектната от находките на експедиция ТЕМП в Сливенско: „Пръстенът е много красив, с много красиво, добре изпълнено и високохудожествено изображение. Освен това ние досега не бяхме намирали пръстен с въртяща се плочка. В България са известни два такива – единият със златна плочка с надпис, другият – с изображение върху полублагороден камък, какъвто е и откритият от нас в Якимова могила. Той е с изображение на музикант върху плочка от ахат.“ Това е пръстен-печат, потвърждава Китов. Носен е с печата навътре към дланта, защото обратната страна е изпъкнала и е неудобна, а и така се предпазва изображението от повреди.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Църковният празник, на който някога се е провеждал селският панаир, е бил „Свети Дух“. Това е подвижен празник в българския православен календар. В годините на социализма за празник на селото е избран 24 май.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Станка Златева (р. 1983), българска състезателка по борба
  • Демир Демирев, състезател по вдигане на тежести
  • Демир Славов (? – 1942), комунистически партизанин
  • Камен Васевски (р. 1935), писател

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Дигитална библиотека на НСИ – Каталог: Население на 31 декември 1910, 1920, 1926, 1934 г.. // НСИ. с. 4. Посетен на 23.08.2022.
  3. ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД ПРЕЗ 2011 ГОДИНА (pdf). // том 1, книга 1. НСИ, 2012. с. 249. Посетен на 23.08.2022.
  4. „The population of all towns and villages in Sliven“. // citypopulation.de. Посетен на 23.08.2022. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23.08.2022. (на английски)
  6. Духовен празник в с. Крушаре, Сливенска община, публикация от 29 декември 2009, Сливенска митрополия, архив на оригинала от 23 юли 2020, https://web.archive.org/web/20200723101446/https://bg-patriarshia.bg/news.php?id=16144, посетен на 2020-07-23 
  7. Сайт на селото, изграден по програма на Глобални библиотеки
  8. Приключи археологическият сезон в Сливенско. // 12.09.2009. Посетен на 16.10.2021.
  9. Нови археологически находки откриха археолозите на „Китова могила" край Крушаре. // 18.08.2009. Посетен на 16.10.2021.
  10. Традиционният събор за 24 май в село Крушаре няма да се проведе тази година, публикация от 20.05.2020 г.