Черноризец Храбър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за личност. За награди за журналистика „Черноризец Храбър“ вижте Черноризец Храбър (награда).

Черноризец Храбър
Чрьноризьць Храбръ
български духовник и писател
Роден
края на 9 век?
Починал
Литература
Жанрове ораторска проза
Направление Преславска книжовна школа
Известни творби За буквите

Черноризец Храбър (на старобългарски: Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Черноризец Храбър (буквално „храбър монах“, въпреки че „Храбър“ може да е собствено име) е работил в Преславската книжовна школа в края на 9 и началото на 10 век. За него няма биографична информация, но името му често се смята за псевдоним, използван от някой от другите изявени представители на школата или дори от самия цар Симеон I. Автор е на апологичния трактат „Сказание о писменех“, което днес се превежда като „Сказание за буквите“ или само „За буквите“.

Черноризец Храбър (както и редица други древни български автори) е открит за науката от руски слависти. За първи път трактатът „За буквите“ се появява в печатен вид в т.нар. „Острожки буквар“ на Иван Фьодоров (Острог, 1578 г.) без споменаване на автора и под заглавие „Сказание, как составил св. Кирилл Философ азбуку для славянского языка и книги перевел с греческого на славянский язык“; повторно е напечатан също в буквар (Вилно, 1621 г.). През XVII и XVIII в. текстът на трактата се препечатва многократно, но все под анонимна редакция: варианти се изработват в Москва (1637 г.), Санкт Петербург (1776 г.) и Супрасъл (1781 г.).

Името на Черноризец Храбър е открито от К. Ф. Калайдович, който намерил т.н. „Лаврентиевски сборник“ (български ръкопис от 1348 г., от времето на цар Иван-Александър), където намерил списък, съдържащ по-стара редакция на произведението със заглавие: „О писменехь чръноризца храбра“. Калайдович я е публикувал в забележителната си книга Иоанн, экзарх Болгарский (Москва, 1824 г.) с палеографски снимки. [1]

„За буквите“ е едното от двете произведения в старобългарската литература, заедно с „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма, които са изградени в завършен полемически стил и дават значителна представа за епохата.

Това популярно и единствено известно произведение на Черноризец Храбър е посветено на защитата на славянската писменост от влиянието на чуждите, най-вече византийските среди, и техните поддръжници в България.

Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като монаха (носещ черна риза) Храбър. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои по-романтични историци са предполагали, че това е литературен псевдоним на цар Симеон Велики от времето, когато е бил монах, преди да заеме престола, и че той е ползвал този псевдоним и по-късно. Вероятната причина за създаването на произведението „За буквите“ е Преславският църковно-народен събор от 893 г., на който славянската азбука и славянобългарският литературен език са официално узаконени в богослужението и в дейността на държавните институции, а Симеон е коронясан за владетел, след като е освободен от монашеския обет.

Според проф. Трендафил Кръстанов старобългарските автори Йоан Екзарх и Черноризец Храбър са една и съща историческа личност.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В литературата съчинението „За буквите“ от Черноризец Храбър се причислява към ораторската проза. То представлява публицистична полемика — апология на славянската писменост. Авторът уверено оборва неоснователните тези, че между славянската и гръцката азбука уж имало принципна разлика по отношение на възникването им и че гръцкото четмо имало предимства пред славянското. Черноризец Храбър опровергава твърденията на триезичниците, като остроумно съчетава богословски и исторически аргументи. Съумява да намери точни отговори на наболели въпроси, от които в конкретния исторически момент е зависела българската държавна, църковна и културна независимост.

Признателност[редактиране | редактиране на кода]

Днес името на средновековния писател носят улици във Велики Преслав, София, Варна, Велико Търново, Русе, Враца, Монтана, Перник и други градове. Името му носи Варненският свободен университет, както и много училища из цялата страна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. За буквите на Черноризец Храбър според Иоанн, экзарх Болгарский на К. Калайдович
  2. Ватикански открития за „Черноризец Храбър“