Климент Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Климент Охридски.

Свети Климент Охридски
St Clement of Ohrid, Last Quarter of XIV Century, St Mary Perivleptos Church, Ohrid Icon Gallery.jpg
„Свети Климент Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Наум Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm
Един от Седемте апостоли на България, Ученик на Свети Кирил и Свети Методий
Роден около 840
Починал 27 юли 916
Почитан в Източноправославна църква
Празник 27 юли (Юлиански календар), 9 август (Григориански календар) и 25 ноември (Юлиански календар), 8 декември (Григориански календар)
Атрибути Глаголица, Кирилица
Покровителство Охрид [1]
Свети Климент Охридски в Общомедия
Паметник на Климент и Наум в Скопие.

Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици.

Животоописание[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Основните източници за живота на Климент са два средновековни документа писани на гръцки.[2][3] По-ранният и по-подробен от двата е едно житие на Климент написано от Теофилакт, Охридски архиепископ (1084 – 1107), известно като „Пространното житие“. Другият е едно житие на Климент от друг охридски архиепископ, също грък – Димитрий Хоматиан (1216 – 1234) – известно като „Краткото житие“ или т.нар. „Охридска легенда“.[2]

За ранните години на Климент двете жития дават оскъдна информация.[4] Единствено „Краткото житие“ споменава националността на Климент:[2]

Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.[5][6]

Към XIII век, това означава, че Климент живял в границите на Първото българско царство.[2] Точното място на раждането му не е известно, но добрите знания на Климент по гръцки – видими от качеството и обхвата на преводите му – говорят, че е придобил уменията си в този език още на младини, което е по-вероятно да се е случило в Македония, отколкото в друга провинция на царството (някои гръцкоговорящи македонски градове и села попадат в границите на България към средата на IX век).[2] Към Македония сочи и фактът, че българският княз Борис I по-късно изпраща Климент на мисия там, в която местен би имал по-голям шанс за успех, от чужденец.[2]

Като цяло се приема, че Климент е роден около 840 г.: според „Дългото житие“ той умира в дълбока старост през 916 г.[2]

Ученик на Методий[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител“.[2] Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с Методий датира от около 856 – 858 г., ключов период в живота на Методий.[7] От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на витинийския Олимп, южно от Мраморно море.[7] Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския Олимп. Скоро след пристигането на Методий в манастира, към него се присъединява и брат му Константин (по-късно известен с монашеското си име Кирил).[7]

Възможен принос в създаването на глаголицата[редактиране | редактиране на кода]

Стъклопис от Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“

На основа на житията на Кирил и Методий може да се предположи, че са създали глаголицата именно по време на годините, които прекарват заедно във витинийския манастир. (Според Димитри Оболенски, твърденията на животописците им, че глаголицата е създадена в Цариград през седмиците или месеците следващи пристигането през 862 г. на пратеници на моравския принц Растислав, могат да бъдат отхвърлени.[8]) С изключение на Хазарската мисия на двамата братя от 860 – 861 г. тези са единствените години, които те прекарват заедно между 843 г., когато шестнадесетгодишния Константин пристига в столицата, и 862 г., когато пристигат пратениците на Растислав.[8]

В житието на Константин се казва, че след като император Михаил III поискал от него да създаде българска азбука, Константин „се предал на молитва заедно със сътрудниците си“.[9] Житието на Методий нарича тези помощници на Кирил и Методий „други със същия дух като тях“.[9] Същата група е спомената и от Теофилакт, който пише, че Кирил и Методий, след като изнамерили българската азбука, „се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си“, като назовава кои са „избрани и корифеи на гру­пата“ – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.[3]

На тези основания, както и на това, че Климент е знаел старобългарски и гръцки, може да се предположи, че Климент е бил част от езиковия кръжок на Кирил и Методий и е допринесъл за създаването на българската азбука.[9]

Великоморавска мисия[редактиране | редактиране на кода]

Между 863 и 868 г. изворите мълчат за Климент.[10] Известно е – от по-късни старобългарски жития[11] – че през 868 г. Климент придружава Кирил и Методий по време на посещението им в Рим.[10] След три и половина години в Моравия, Кирил и Методий заминават на юг, за да ръкоположат учениците си – сред които и Климент – в свещенически сан[10] и пристигат в Рим в края на 867 или началото на 868 г.[11] Затова – въпреки мълчанието на изворите – е почти сигурно, че Климент участва в мисията на Константин и Методий във Великоморавия от нейното начало и ги подпомага в създаването на пълен литургичен цикъл на български (старобългарски) за моравците, обучаването на местни духовници и отблъскването на нападенията на франкските духовници срещу мисията.[10]

Ръкополагане в свещеничеството в Рим[редактиране | редактиране на кода]

Подробности за престоя на Климент в Рим, който вероятно продължава от зимата на 867/8 г. до лятото или есента на 869 г., не са известни.[10] Двамата епископи – Гаудерик Велетрийски и Формоза Портуенски – които ръкопололагат Климент и другите ученици на Кирил и Методий са сред водещите в Рим[10] (Формоза по-късно е избран за сто и единадесетия папа). Контактите на Климент сред влиятелните кръгове в Римската църква – латинска, както и гръцка, може да са били почти толкова широки, колкото тези на Кирил и Методий.[10] Вероятно е познавал лично Анастасий Библиотекар, приятел и почитател на на Константин.[10]

Завръщане в Моравия след смъртта на Кирил[редактиране | редактиране на кода]

Константин умира в Рим на 14 февруари 869 г. малко след като се помонашава под името Кирил.[12] Уважавайки последното желание на брат си, Методий се отказва от намерението си да се завърне в манастира си в Олимп и вместо това избира да продължи общата им работа сред българите.[12] По всяка вероятност Климент прекарва следващите петнадесет години до смъртта на Методий заедно с него в Панония и Великоморавия.[12] По-късно през същата година папа Адриан II назначава Методий за архиепископ на Панония и го изпраща в двора на владетеля Коцел.[12]

Франкските духовници, ядосани от загубата на прерогативите си в Панония и Моравия, го обвиняват в узурпиране на епископски права и организират църковен съд от местни епископи, който осъжда Методий на затвор.[12] Методий прекарва две и половина години затворен в Швабия, докато през 873 г. папа Йоан VIII не се намесва и не принуждава франкските епископи да освободят легата му.[12] Последните си години Методий прекарва в защита на българската литургия (наричана неправилно черковно славянска) в диоцеза си, като едновременно трябва да се бори с враждебността на франките и с непостоянството на новия моравски владетел Святополк.[12]

Смъртта на Методий, колапс на мисията и преследвания[редактиране | редактиране на кода]

Изворите заговарят отново за Климент след смъртта на Методий на 6 април 885 г.[12]

Методий определя за свой наследник Горазд, който има преимуществото, че е местен и че владее латински.[12] Номинацията обаче не спечелва одобрението на папата и Вихинг, франкският епископ на Нитра и стар противник на Методий, подновява с нова енергия опитите си за подтискане на славянската литургия в цяла Централна Европа.[12] Между учениците на Методий и франкските духовници има разминаване и по богословския спор около доктрината на филиоквето, според която Светият Дух произхожда не само от Отца, но и от Сина, и която към този момент е изцяло възприета от франките, макар и Рим да не я приема формално до ранния единадесети век. Разногласията по тази доктрина по-късно ще се превърнат в основните доктринални различия в средновековните спорове между гръцката и латинската църкви.[12]

На Горазд и Климент се пада задачата да говорят публично срещу филиоквето.[12] На два пъти те обясняват гръцката доктрина за Троицата – веднъж за франкските духовници, и втори път, по-накратко, за Святополк, но напрежението между привържениците на Вихинг и последователите на Климент и Горазд се покачва. Опитите на Святополк да действа като арбитър пропадат и скоро срещу учениците на Методий – около двеста свещеника и дякони – започват държавни гонения.[12] Някои са продадени в робство, други прогонени от домовете си и бити, а по-главните са затворени.[12] Теофилакт дава имената на петима от затворените – Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и Ангеларий.[3][13]

След кратък престой в затвора, Климент и спътниците му са осъдени на вечно изгнание и биват ескортирани до крайдунавските области от немска войскова част подопечна на Святополк.[14] Изворите ни казват, че Климент и спътниците му „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“.[3] Заедно с Наум и Ангеларий, Климент стига до Дунав, пресича го на импровизиран сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885 – 886 г. тримата достигат Белград, който по това време е българско владение.[14]

Бягство в България[редактиране | редактиране на кода]

Политическо положение[редактиране | редактиране на кода]

Забележката на Теофилакт в „Пространното житие“, че Климент и другарите му „закопнели за България“, вероятно цели да загатне за единомислието между българския княз Борис I и Климент.[15]

Към този момент българският владетел е изправен пред културната и политическа дилема произтичаща от покръстването на България през 864 г. в християнската вяра на Византийската империя и сблъсъка между нуждата от запазване на местната независимост и византийските претенции за универсалност. Тези претенции изискват от всеки владетел приел византийската религия да приеме не само духовния авторитет на патриархата в Константинопол, но и – поне на теория – върховната власт на императора.[15] Борис вероятно осъзнава, че възприемането на Кирило-Методиевата езикова традиция, т.е. създаването на българоговоряща църква и обучаването на местни духовници, биха могли да ограничат тези претенции и да позволят на българите да заемат и адаптират византийски ценности без да рискуват културната си автономия.[15]

Прием в Белград[редактиране | редактиране на кода]

Затова не е изненада, че – по думите на „Пространното житие“ –Борис „жадувал за такива мъже“. „Пространното житие“ също информира, че военният наместник на Борис в Белград, знаел за това, и затова, след като оставил Климент, Наум и Ангеларий да отпочинат от премеждията си, ги проводил при Борис и му „съобщил, че тези мъже са именно такива, „каквито той с голямо желание търсел““.[16][3]

При княз Борис[редактиране | редактиране на кода]

Борис е възхитен от пристигането на тримата мисионери в Плиска и им оказва топъл прием.[16] Климент, Наум и Ангеларий са разквартирувани по домовете на местни велможи и провеждат редовни (по думите на Теофилакт ежедневни) срещи с Борис и съветниците му.[16] Теофилакт загатва за известна потайност около тези срещи, вероятно предизвикана от желанието на Борис да обсъди следващите си ходове с Климент и спътниците му без да рискува да антагонизира потенциална опозиция на бъдещата си политика.[16] Произходът на подобни противници на Кирило-Методиевата традиция не е ясен, но е възможно да става дума или за членове на старата прабългарска аристокрация, все още таящи някаква вярност към езическото си минало и тюркски традиции (която само двадесет години по-рано води до неуспешен бунт срещу покръстването инициирано от Борис), или за членове на гръцкия клир, които биха могли да се почувстват застрашени от пристигането на изтъкната група мисионери и потенциални съперници.[16] При всички случаи, по всяка вероятност Борис и сътрудниците му са съзнавали, че плановете им да продължат работата на Кирил и Методий в България са изисквали внимателна подготовка и предпазливи действия.[16]

Скоро след пристигането в Плиска, тримата мисионери се разделят. Ангеларий умира няколко месеца след пристигането в столицата. Наум остава в Плиска, където поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент – вероятно през 886 г. – е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония.[16]

Причините за изпращането на Климент в тази отдалечена югозападна провинция наскро включена в границите на Българското царство са били предмет на много спорове.[16] Някои изследователи приемат, че опитен ученик на Кирил и Методий като Климент, който освен това вероятно е роден в Македония, е бил в състояние успешно да обслужи духовните нужди на славянското население на провинцията и да ускори културното ѝ приобщаване към Борисовото царство.[17]

Мисионерска дейност в Кутмичевица[редактиране | редактиране на кода]

Предполагаеми граници на областта Кутмичевица към IX-X век.

Точните граници на областта Кутмичевица не са известни, но вероятно в тях попадат западномакедонските езера (Преспанското и Охридското) и територията на запад от тях до Адриатическо море в днешна южна Албания.[18] Според „Пространното житие“ Борис отделя областта от Котокия, но границите на Котокия не са определени.[17]

Същевременно с изпращането на Климент в Кутмичевица, Борис назначава за управител на областта Домета.[17] По думите на Теофилакт Борис „предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент, а още по-точно да кажем, предал ги един на друг: единия като послушен във всичко, а другия – да си служи с първия като с помощник при решенията си“ и издал нареждане до всички жители на областта да приемат Климент „с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата.“[3]

Теофилакт пише, че Борис изпраща Климент за учител (дидаскалос) в Кутмичевица, но от естеството на Климентовата мисия и близките му отношения с управителя на областта е ясно, че правомощията му са били много по-големи от тези на обикновен учител или проповедник.[19] Борис предоставя на Климент и три места за почивка – в Девол, Главеница и Охрид.[17] Охрид, любимото седалище на Климент, се превръща в един от основните центрове на новата византийско-българската култура на Балканите в голяма степен благодарение на неговите усилията.[17]

През следващите седем години (886 – 893) Климент прекарва част от времето си проповядвайки Евангелието на езичниците, които вероятно са формирали значителна част от българското и албанско население на провинцията.[20] Друга част от времето си посвещава на преподаване на глаголицата, като по-талантливите му ученици били избирани за по-задълбочено богословско обучение и ръкополагане в сещеничеството.[20] Според Теофилакт, за седем години броят на тези ученици достигнал 3500.[20] Това забележително постижение, почти без паралел в средновековния свят, допринесло значително за осъществяването на Борисовия план да подмени гръцките духовници с местни българи.[21]

И двете жития отбелязват силното влечение на Климент към монашеския живот и поради близкото му сподвижничество с Методий може да се предположи, че Климент е бил подстриган за монах рано в живота си.[21] По време на учителската си мисия в Кутмичевица, Климент основава в Охрид манастир посветен на свети Пантелеймон, който се превръща в основен център за обучение на местни духовници и допринася за славата на Охрид като люлка на българското Християнство на Балканите.[21]

Управлението на Владимир Расате (889 – 893)[редактиране | редактиране на кода]

През 889 г., около три години след пристигането на Климент в Кутмичевица, княз Борис отстъпва трона на първородния си син Владимир Расате и се оттегля в манастир.[21] В продължение на четири години новият български владетел провежда политика на възраждане на езичеството и гонения на християнските духовници, диаметрално противоположна на тази на Борис.[21] През 893 г. Борис напуска манастира, взима властта с помощта на верни съмишленици, и свиква народен събор в Плиска.[22] Сред решенията на събора са замяната на гръцкия със старобългарски като официален език на българските администрация и църква, преместване на столицата от Плиска в близкия Преслав и установяването на третия син на Борис – Симеон (по-късно известен като Симеон Велики) – за владетел на държавата.[22] Не е известно дали езическото възраждане е оказало непосредствено влияние върху работата на Климент в отдалечена Кутмичевица, но по всяка вероятност това е бил период на несигурност за него и той е приветствал решенията на събора от 893 г.[22]

Пръв епископ на български език[редактиране | редактиране на кода]

Едно от първите действия на Симеон като владетел е да извика Климент в Преслав, и да го назначи за епископ.[22] По думите на Теофилакт „така Климент станал пръв епископ на български език“.[3] Точното местоположение и име на епархията на Климент са били предмет на множество спорове.[22] Според „Пространното житие“ Климент бил назначен за епископ на „Дрембица или Велика“.[3] Повечето изследователи предполагат, че епархията се е намирала в една от следните три области: централна Македония (долината на река Вардар), Южна Македония (северно от линята Солун – Бер), или западните склонове на Родопите.[22] Каквото и да е точното местоположение на епархията, по всяка вероятност е била на известно разстояние от Охрид, в по-отдалечена и примитивна област.[23] Въпреки това Климент продължава да поддържа връзката си с манастира, който основава в Охрид, и се оттегля в него за почивка и молитва при всяка възможност.[21]

Като епископ Климент продължава да полага усилия за обучението на местни духовници, способни да служат на български, и ръкополага свещеници, дякони, поддякони и миряни четци, но не се ограничава в грижите си само до духовните нужди на паството си.[24] „Понеже по цялата българска страна“, пише Теофилакт, растели диви дървета, Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“.[3][24]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

На преклонна възраст и изтощен от работа Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, за да прекара "тези немного дни [...] в беседа със себе си и с Бога".[3] Симеон, който изпитва голяма почит към Климент, отказва.[25]

Възстановената църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски

При завръщането си от Преслав, Климент се разболява. Според пространното житие, въпреки болестта си, в последните си дни Климент продължава да работи и допълва Триода.[3] Климент умира на почти осемдесетгодишна възраст на 27 юли 916 г. в Охрид.[25] Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „Св. Панталеймон“ („Стари Св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, възстановена от руините през 2001 – 2002 г. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на XI век успението му се чества на 27 юли.

Връзка с кирилицата[редактиране | редактиране на кода]

В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Въз основа на този пасаж, някои учени приемат, че Климент е създателят на кирилицата.[26] Тази хипотеза обаче среща някои трудности. От една страна, Охрид, център на Климентовата дейност, остава център на глаголицата в ранното средновековие, докато кирилицата се установява като стандартен скрипт в книжовната школа в Преслав.[26] От друга, не съществува надеждна традиция, която да свързва името на Климент с кирилицата, а в „Краткото житие“ са установени няколко сериозни исторически грешки, което предполага предпазливост при приемането на твърденията в него.[26] Затова по-голямата част от изследователите отхвърлят гледището, че Климент е създал на Кирилицата. Преобладаващото мнение е, че той е използвал Глаголицата, и че „другите форми на буквите“ се отнасят за подобрение или опростяване на глаголицата.[26]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Свети Климент в Охрид

Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи (Охрид, църквата „Св. Климент“). Йеромонахът Атанасий от манастира „Св. Йоан Кръстител“ на остров Парос превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.

Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“, е наречен на негово име при основаването му през 1888 г. Името на Св. Климент Охридски носи и българската полярна база на остров Ливингстън в Антарктика.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Patron Saints Index
  2. а б в г д е ж з Obolensky, 1988, p. 12
  3. а б в г д е ж з и к л Милев, 1966
  4. Obolensky, 1988, p. 9
  5. Български език и култура, Министерство на просветата и културата, София, 1979, стр. 11.
  6. Език и литература, том 25, Дружество на българистите, 1970, стр. 2.
  7. а б в Obolensky, 1988, p. 13
  8. а б Obolensky, 1988, p. 14
  9. а б в Obolensky, 1988, p. 15
  10. а б в г д е ж з Obolensky, 1988, p. 16
  11. а б Obolensky, 1988, p. 11
  12. а б в г д е ж з и к л м н о Obolensky, 1988, p. 17
  13. Obolensky, 1988, p. 18
  14. а б Obolensky, 1988, p. 19
  15. а б в Obolensky, 1988, p. 20
  16. а б в г д е ж з Obolensky, 1988, p. 21
  17. а б в г д Obolensky, 1988, p. 22
  18. Obolensky, 1988, p. 23
  19. Obolensky, 1988, p. 24
  20. а б в Obolensky, 1988, p. 25
  21. а б в г д е Obolensky, 1988, p. 26
  22. а б в г д е Obolensky, 1988, p. 27
  23. Obolensky, 1988, p. 28
  24. а б Obolensky, 1988, p. 29
  25. а б Obolensky, 1988, p. 33
  26. а б в г Obolensky, 1988, p. 30
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „Македония“         Портал „Македония