Седмочисленици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Седмочисленици.

Свети Седмочисленици
Sv Sedmočislenici with Jovan Kukuzel in Ardenica.jpg
Стенопис със Седмочислениците в манастира Арденица, Албания
Почитани в Православна църква
Празник 27 юли
Свети Седмочисленици в Общомедия
Мозайка със Седмочислениците в църквата „Свети Седмочисленици“
Стенопис със Седмочислениците в манастира „Св. Наум“ край Охрид

Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

Те са братята Кирил и Методий – създали глаголицата. Техните 5 ученици идват в България: Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.[1]

Руската православна църква чества братята Кирил и Методий отделно, а учениците им се признават за равноапостоли. Българската православна църква е определила 27 юли – Деня на успението на св. Климент Охридски, и за Ден на светите Седмочисленици.

Школа на Кирил и Методий[редактиране | редактиране на кода]

Настоятел на византийския манастир „Полихрон“, на планината Малък Олимп (край днешна Бурса) е Методий Моравски. Там с негова помощ и участие брат му Кирил създава глаголицата – първата славянска азбука. Групата от последователи на Кирил започва да се образува през 856 г. още в манастира. Повечето от просветителите са южни славяни и знаят родния си славянски език.

През 863 г. по покана на княз Ростислав – владетеля на Великоморавия, се установяват в неговата столица Велеград, където превеждат на славянски език евангелия, псалтири и други църковни книги.

Още приживе обаче просветното дело на братята Кирил и Методий, макар и широко прието от славянското население, не е приемано еднозначно от светски и църковни власти, засягайки интересите на свещенослужителите, извършвали богослужение на гръцки и други езици.

След смъртта на Кирил (869) и на Методий (885) останалите ученици от групата начело с Климент, Наум и Ангеларий бягат от гоненията и достигат до България, където срещат спасение и подкрепа.

Книжовните школи в България[редактиране | редактиране на кода]

През 886 г. българският владетел Борис I посреща книжовниците, дава насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело. Създадени са 2 главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.

Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав (893) и става известна като Преславска книжовна школа. Климент е изпратен (886) да основе школа в югозападните български земи с център Охрид (известна като Охридска книжовна школа), като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него се присъединява Наум през 893 г.

Така се създават нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията е заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена.

След приемането на християнството от Киевска Рус сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Свети Седмочисленици. // Посетен на 31 октомври 2019.
     Портал „Македония“         Портал „Македония