Горазд

Горазд
	Стенопис от Сливнишкия манастир, Северна Македония, XVII век
православен светец
Роден	IX век ? Словакия
Починал	? ?
	Горазд в Общомедия

Тази статия е за ученика на Кирил и Методий. За пражкия епископ от 20-те години на 20 век до Втората световна война вижте Горазд II.

Свети Горазд е светец, един от Светите Седмочисленици.

Роден е в заможно аристократично семейство във Великоморавия в земите на днешна Словакия – гр. Нитра или неговата околност. Виден ученик на Константин-Кирил Философ и Методий.

Ръкоположен в Рим от епископ Формоза Портуенски през 868 г. заедно с други ученици на равноапостолите. Горазд е владеел славянски и гръцки, както е бил много начетен в латинските богослужебни книги (Фол и кол. 1981).

През 885 г. архиепископ Методий, който е на смъртното легло, като най-добрия от 200 свои ученици, го обявява за свой наследник и глава на основаната от него школа, и архиепископ. Методий умира на 6 април 885 г. Адриан III (17 май 884-септември 885) e папа по това време. Българският владетел Борис Михаил е водил диалог с трима папи, един от които е Адриан III. След смъртта на Методий решението не е зечетено от папата и Великоморавската църква е предадена на върлия противник на славянското богослужение и книжовност Викхинг-Wiching,(Фол и кол. 1981), епископ на Нитра. Формално той си остава само епископ на словашкия главен град Нитра и не е ръкополжен за архиепископ, но е обявен за управляващ митрополит, което е напълно достатъчно да разсипе школата, да хвърли в затвора в 886 г. като еретици и да съди много студенти, сред които своя основен конкурент Горазд и видните ученици на Методий Климент и Наум, а други просто са избити, прокудени или продадени в робство.

Съдбата на Горазд след това не може да се установи със сигурност. Много е възможно при гоненията на кирило-методиевите ученици да е убит като много други от немското духовенство. Възможно е да е останал в затвора или високопоставените му роднини да са му издействали освобождаване срещу условието да отиде в изгнание или да остане под домашен арест.

Допустимо е да се мисли че след като Викхинг напуска Великоморавия през 891 при войната между Великоморавия и Германия, а в 899 г. при новия княз Моймир II, на вакантното архиепископско място най-сетне е назначен титуляр това да е той. Когато в 906 г. Великоморавия загива, някои смятат, че Горазд, ако е оцелял след 886 г. се спасява в България или в Бохемия (дн. Чехия), а съществува информация, че Горазд е станал първи епископ на Краков. Мощите му и тези на св. Ангеларий се пазят в старата българска област Кутмичевица в град Белград (дн. Берат) в Албания.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Чешмеджиев, Д. Мощите на св. Горазд в Белград Албански (Берат). – Slavica Slovaca, 45 (2010), No 2, 136 – 143
Фол Ал., Гюзелев, Н. Генчев, К. Косев, И. Димитров, А. Пантев, М. Лалков, К. Петров, Начало на славянската писменост и книжнина, Кратка история на България, Наука и изкуство, София (1981), 52.