Седмочисленици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Седмочисленици)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Седмочисленици.

Стенопис със Седмочислениците в църквата „Свети Седмочисленици“
Стенопис със Седмочислениците в манастира „Св. Наум“ край Охрид
Стенопис със Седмочислениците в манастира Арденица, Албания
Кирило-Методиевите ученици в Разград

Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата.

Те са братята Кирил и Методий – създали глаголицата . Техните 5 ученици идват в България : Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.

Руската православна църква чества братята Кирил и Методий отделно, а учениците им се признават за равноапостоли. Българската православна църква е определила 27 юли – Деня на успението на св. Климент Охридски, и за Ден на светите Седмочисленици.

Школа на Кирил и Методий[редактиране | редактиране на кода]

Настоятел на византийския манастир „Полихрон“, на планината Малък Олимп (край днешна Бурса) е Методий Моравски. Там с негова помощ и участие брат му Кирил създава глаголицата – първата славянска азбука. Групата от последователи на Кирил започва да се образува през 856 г. още в манастира. Повечето от просветителите са южни славяни и знаят родния си славянски език.

През 863 г. по покана на княз Ростислав – владетеля на Великоморавия, се установяват в неговата столица Велеград, където превеждат на славянски език евангелия, псалтири и други църковни книги.

Още приживе обаче просветното дело на братята Кирил и Методий, макар и широко прието от славянското население, не е приемано еднозначно от светски и църковни власти, засягайки интересите на свещенослужителите, извършвали богослужение на гръцки и други езици.

След смъртта на Кирил (869) и на Методий (885) останалите ученици от групата начело с Климент, Наум и Ангеларий бягат от гоненията и достигат до България, където срещат спасение и подкрепа.

Школи в България[редактиране | редактиране на кода]

През 886 г. българският владетел Борис I посреща книжовниците, дава насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело. Създадени са 2 главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.

Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав (893) и става известна като Преславска книжовна школа. Климент е изпратен (886) да основе школа в югозападните български земи с център Охрид (известна като Охридска книжовна школа), като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него се присъединява Наум през 893 г.

Така се създават нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията е заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена.

След приемането на християнството от Киевска Рус сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Македония“         Портал „Македония