Моравска мисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Моравската мисия е мисия на братята Кирил и Методий във Великоморавия, по време на която практически се полага славянската азбука.

Мисията във Великоморавия[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 860-те години в Централна Европа се оформя съюз между Немското кралство и България.През същата 862 година княз Ростислав провожда пратеници при византийския император Михаил III с молба за помощ срещу немските духовници, които се опитват да наложат диктат над местното население и да разклатят държавата. Той моли да му бъдат изпратени християнски мисионери, които да проповядват на славянски език. Така той иска да премахне немското влияние в страната си. Византия се съгласява, тъй като по този начин цели да спечели съюзник и да неутрализира немското влияние. Ромеите решават да изпратят братята Кирил и Методий, тъй като те са се доказали като мисионери. През пролетта на 863 година те са посрещнати тържествено във Великоморавия заедно с учениците си във Велеград. Там те създават много училища, проповядват на славянски език, обучават много ученици. Константин-Кирил Философ поставя основите на славянската литургия, която, макар да има някои византийски елементи, като цяло притежава самобитен облик.

Константин-Кирил Философ защитава блестящо правото на славяните и всеки народ да има свой книжовен език и папа Адриан II освещава славянските книги с литургия на славянски език, така се разчупва закостенялата триезичната догма. След смърта на Кирил, Методий е ръкоположен за архиепископ и папски легат на среден Дунав и Панония. Това настройва немското духовенство враждебно и на църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастир в Швабия, където е бил измъчван.

През 873 г. със застъпничеството на папата Методий е освободен и отново става архиепископ на Великоморавия. Седалището му до смъртата му в 885 г. е във Велеград и днес е известно място за поклонение сред съвременните чехи и словаци.

През 885 година под натиска на немците папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Западните славяни са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.

Резултати от мисията[редактиране | редактиране на кода]

След 40-месечен престой във Великоморавия братята заминават за Константинопол, тъй като немското духовенство ги обвинява в неканоничност на проповедническата дейност и „несвещеност“ на езика, на който се извършва богослужението. По пътя си те минават през Блатненското княжество. Там по настояване на княз Коцел остават 6 месеца, като за това време обучават около 50 ученици. През 867 г. във Венеция Кирил води диспут срещу привържениците на триезичната догма, където блестящо защитава правото на всеки народ да тачи Бога на свой език. Така те достигат до византийската столица, където получават мощите на папа Климент Римски. По-късно братята Кирил и Методий отиват в Рим при папа Адриан II, където отнасят и мощите на папа Климент Римски.

Значение на мисията[редактиране | редактиране на кода]

Със своята проповедническа дейност братята Кирил и Методий успяват да наложат славянската азбука сред част от западните славяни. Така те могат да тачат Бога на свой език. Поставя се началото на славянската азбука, която през следващите векове се разпространява и сред други славянски народи.

Седмочисленици е събирателно название за 7 светци, почитани от Българската православна и други църкви като създатели и разпространители на Глаголицата и Кирилицата.

Пет от учениците на братята Кирил и Методий идват в България: Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.

Българската православна църква е определила 27 юли – Деня на успението на св. Климент Охридски, създател на българската азбука – Кирилицата и за Ден на светите Седмочисленици.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев, П. Одна гипотеза о роли Болгарской церкви в сохранении дела Кирила и Мефодия в Панонии.- Byzantinoslavica, XLIIІ, 2005, 264 – 265.
  • Йорданов, Ив. Печат на плисковския архиепископ Георги (886 – 889), намерен в столицата на Коцел. – В: Преславска книжовна школа, Т. 9, 2008,
  • Виздал, Мариан, Николай Николов. Епиграфският паметник от ротондата в Михаловце в светлината на новите проучвания. – В: Преславска книжовна школа, Т. 9, 2008,
  • Назаренко, А. В. „Баварский географ“. – http://www.pravenc.ru/text/77306.html.
  • Христу, Панайотис. Кой е изпратил Кирил и Методий в Централна Европа? – http://www.pravoslavie.bg/История/Кой-е-изпратил-Кирил-и-Методий-в-Централна-Европа-.
  • Curta, Florin. The history and archaeology of Great Moravia: an introduction. – Early Medieval Europe, 17, 2009, № 3, 238 – 247.