Тополчане (област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Тополчане (Област Кърджали).

Тополчане
Общи данни
Население 3 131 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 33,016 km²
Надм. височина 165 m
Пощ. код 8880
Тел. код 04518
МПС код СН
ЕКАТТЕ 72816
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Тополчане
Петър Илиев
(ГЕРБ)

Тополчане е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Центърът на селото се намира на 1 km от пътя София-Бургас. Типично за областта, климатът е мек, но понякога и ветровит. На 30 минути пеша е подножието на Стара планина. Благоприятно е за разходки и излети.

Село Тополчане е разположено в източната част на сливенското поле, на 2,5 km южно от източно-старопланинската седловина Гребенец, точно в подножието на връх Катъгово – втори по височина след връх Гаваните, висок 1034 m. Полето на село Тополчане е много равно, с лек южен и югоизточен наклон в самото подножие на Гребенец, където се намират и трите наносни конуса на суходолията „Върбица“, „Дълбоки дол“ и „Дорешката река“.

Селото се намира на 168 m надморска височина, на левия бряг на река Сотирска (Алтън дере), която в днешно време е отводнена в канал на 300 m западно от селото.

Отстои на 9 km от гр. Сливен, на 800 m южно от пътя София–Сливен–Бургас, на 3 km северно от жп линията София–Бургас (бившата гара „Хаджи Димитър“). Свързано е с междинни шосета с горепосочените път и жп линия. Землището е в съседство с кв. Дебелата кория (Сливен) на запад, на север – със седловината Гребенец, на изток – със землището на с. Калояново, а на юг – с това на с. Ж. Войвода и с. Камен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Наличието на много питейна и близка подпочвена вода е благоприятствало да се основе селото на това място, от което не се е местило от основаването си до наши дни. Сред селото блика и каптирана в чешма през 1936 г., водата на извор с дебит 3 l/s. Такива чешма, но с по-малък дебит, има в североизточната част на селото под името „Матката“, както и друга в югоизточния край на селото, наречена „Стубела“. Първата е каптирана през 1937 г., а втората – през 1934 г.

Подпочвената вода на селото, на места с твърде висок дебит, се намира на дълбочина от 4 до 12 m, като водоносните слоеве в отделни райони на селото се намират на различна дълбочина и в различно количество, но във всеки двор с електропомпи се вади вода за напояване, като повечето от кладенците имат неизчерпаема вода, което свидетелства за действително обилна подпочвена вода.

Предостатъчни са и подпочвените води в землището, където и в който район да се сондира, се открива подпочвен водоносен слой на дълбочина 4712 m.

През 1964 г. при дълбок проучвателен сондаж от държавна минногеоложка група на дълбочина 53 m бликва артезиански извор, южно от стопанския двор на ТКЗС, наречен „Осми март“ поради това, че водата бликва непосредствено преди празника на жените.

Близката подпочвена вода през някои години на много обилни валежи излиза на повърхността на почвата и наводнява някои дворове и избени помещения, поради което в селото избягват да копаят изби, или ако къщите се вкопават в земята, това се прави на малка дълбочина.

В кишави години водата за пиене в много водоизточници (чешми и кладенци) става нехигиенична, опасно замърсена, което наложи водоснабдяването на селото с чиста питейна вода, докарана от местността „Орешака“ – на 2 km.

Североизточно от селото, в подножието на „Гребенец“, съществува стар римски каптаж (крепостта Авли), ремонтиран през 1966 г.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2007 г. са направени неочаквани открития в областта на археологията, които променят изцяло представата за Долината на тракийските царе.

В Далакова могила, в землището на селото, екипът на ТЕМП, под ръководството на ст.н.с д-р Георги Китов, намира златна маска, принадлежаща вероятно на тракийския владетел Терес II. Заедно с маската археолозите откриват няколко златни фиали, два ребърни ритона и множество глинени съдове. Подобно на първата маска, намерена край Казанлък през 2004 г., и тази първоначално е била използвана като фиала, а след това е ритуално сплескана, за да може владетелят да я сложи на лицето си.

Маска на тракийски цар

Сребърните ритони са с много висока художествена стойност. Единият е с глава на млад елен. По гърлото му са моделирани човешки фигури с богата позлата. Специалистите предполагат, че сцената представя убийството на Орфей. Другият е с форма на рог, който завършва с изкусно моделирана предна част на кентавър, единственият, намерен в България. Шията е украсена с флорални орнаменти.

Сред многото глинени съдове впечатление правят петте пищно изрисувани леканета, които са сред малкото, намерени в България.

В Танева могила впечатление правят 3 бронзови пръстена и единствен по рода си глинен ритон с глава на кон и тяло на петел. Начелникът, моделиран във формата на двойна брадва (лабрис) свидетелства, че конят е принадлежал на владетел, а от там – и ритонът.

В други могили около селото също са намерени тракийски погребения с много накити и глинени съдове – амфори и делви.

В Божкова могила пък са намерени основите на храм, разрушен в древността.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На Заговезни се организират кукерски игри.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Основно училище „Свети Паисий Хилендарски“, основано на 22 март 1860 г. През 2010 година училището чества 150-тата си годишнина.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Д-р Петър Берон – 1934“.

Към читалището има сформирани женска певческа група, детска певческа група, кукерска група. Те успешно се представят на фестивални участия и други фолклорни събития.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Свети Димитър“, построен през 1914 г. По-голямата част от населението е източноправославно.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото се намира войнишки паметник на загиналите в Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна войни (1915-1918). Паметникът е открит на 1.1.1950 г. в Балкана. През 1966 г. е преместен в центъра на селото.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото има удобна връзка с автобус до общинския град Сливен, където работят част от хората и учат учениците.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В селото има спортен клуб по джудо.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Опит за история на град Сливен“ от Симеон Табаков;
  • „Моето пътуване из Стара планина“ от Панайот Хитов;
  • „Долината на тракийските царе в Сливенско“ (автор – Георги Китов).