Глушник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Глушник
Общи данни
Население 372 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,423 km²
Надм. височина 227 m
Пощ. код 8879
Тел. код 04512
МПС код СН
ЕКАТТЕ 15237
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Димитър Петков (ГЕРБ)

Глушник е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Глушник се намира в полите на Гребенец планина, южно от природния парк „Сините камъни“ и на 15 км източно от гр. Сливен.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път селото се споменава под името Гюлюшник в османски писмени източници от 1430 година, т.е. малко след падането под турско иго, от което може да се съди, че е българско селище от Втората българска държава, което турците администрират.

Има доказателства на това място да е имало древно тракийско селище и в по-късния период е възможно на това място да се е намирал средновековният град Авли, който арабският пътешественик Ал-Идриси описва в 1153 г.

Фактът, че при изкопаването на един кладенец в селото на дълбочина от около 15 метра са открити части от керамични съдове, говори за това, че има реална вероятност градът да е засипан на дълбоко точно под селото.

Редовни събития –[редактиране | редактиране на кода]

  • Трифон Зарезан. Селото е прочуто с лозаро-винарския си поминък и е с най-големите по площ лозови масиви в областта. Традиционно на 14-и февруари бива отбелязан празника на лозарите и винарите „Трифон Зарезан“.[1]
  • Кукеровден[2] Всяка година, във втората събота на месец Февруари, в селото се провеждат традиционните кукерски празници. Празникът започва в началото на деня и завършва преди залез. Характерното за него е, че участват млади мъже и момчета от селото, наричани кукери. Маскирани са с ръчно изработени маски-гугли, тялото е покрито с типичния за с. Глушник губер в червено-бяла украса, на кръста с хлопки, в ръцете си държат дървен прът на края, на който стои закачена животинска кожа. Кукерите са предвождани от младоженец на кукерската група, облечен в мъжка народна носия и булка – мъж, облечен също в народна носия. Знак на религията в този ритуал е и ролята на „попа“, който „ръси хората по къщите за здраве. Цялата кукерска група наброява около 30 души, съпровождана от музиканти, изпълняващи характерна кукерска музика. Групата обикаля къщите в селото, като със силния звук на своите хлопки, кукерите прогонват злото. Кукерите от своя страна биват дарявани с различни дарове от стопаните на къщата. Булката на кукерската група изпълнява във всяка къща обредно обръсване на стопанина, а „попът“ ръси със светена вода за здраве. Празникът завършва на центъра на селото, в края на деня, а там се събират всички жители и гости на селото. Булката, младоженецът и попът наричат за здраве и плодородие всички присъстващи на края на кукерския празник. Кукерската група на село Глушник е известна с многото си участия, свързани с фолклорните традиции на България, и е отличавана неведнъж с първо място, участва на местни и други събори, участва в Националния фолклорен събор в Копривщица.
  • Коледуване – На 24-ти декември в навечерието на Коледа в селото се провежда коледуването. Коледари обикалят къщите и разнасят благата вест за Рождеството Христово. Коледарската група е съставена само от мъже, млади и възрастни, изпълнители на коледарски песни и богословки, характерни за селото по своите текстове. Всички те са свързани с послания към празника и наричания за здраве и берекет в името на Рождество Христово. Коледарската група, подобно на кукерската, също има участия в събори, за които е отличавана многократно.

Известни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Името на селото се появява в книгите на Панайот Хитов, тъй като самият той често е събирал четата под черницата в двора на Паскал войвода, негов съратник и довереник, изпращан на важни мисии до различни части на Османската империя. Синът му Петър Паскалев, единствен от селата в Сливенско, участва в четата на Христо Ботев.[3]
  • През 1912 г. мъже от селото вземат участие в Балканската война.[4]
  • През 2012 г. дървета от двор в селото взеха участие в националния конкурс „Дърво с корен“, организиран от фондация „Екообщност“[5] и спечелиха първо място. През 2013 г. същите дърветата представиха България на международно ниво в конкурса „Европейско дърво на годината 2013“ /шесто място/.

Източници[редактиране | редактиране на кода]