Самуилово (област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.

Самуилово
Общи данни
Население 2 236 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,484 km²
Надм. височина 155 m
Пощ. код 8865
Тел. код 04519
МПС код СН
ЕКАТТЕ 65303
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Пламена Костадинова (ГЕРБ)

Самуилово е село в Югоизточна България. Намира се в община Сливен, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 12 km южно от Сливен, близо до река Тунджа. Това е едно от големите села в областта с население 2800 жители. Селото е разположено между две реки – южно река Тунджа и западно река Асеновска. Добре развити са овощарството (праскови, ябълки) и зърнопроизводството.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени сведения за селото датират в изследвания от 40-те години на ХХ век.

Данни за наличие на селищно образование дава открита в двор на селото и датирана към I-II век плоча в чест за изграден храм, гласяща „Истилиян Йонидис управител на Йония направи този храм в чест на великата майка по време на консула Траян 107 – 117 година“. Надписът се съхранява от частно лице.

В архивите на БАН с. Самуилово (тогавашно Турсунлии[1]) се споменава през 1609 година и малко по-късно през 1666 година в книгата „Наименования на българските селища в турските документи“.

Селището приема името Самуилово през 1934 година.[1] До административните реформи през 80–те години на миналия век населеното място е било община.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото функционират ОУ „Хр.Ботев“, ЦДГ „Слънчо“, НЧ „Светлина-1928“, здравна служба, поща, както и няколко малки фирми.

За училище на територията на селото се споменава в трудовете на д-р Симеон Табаков, като от извършени проверки в архивите е установено, че такова има от 1874 година. Настоящото ОУ носи името „Христо Ботев“ и е построено през 1950 година. То разполага с 320 дка земи, които отдава под наем.

Читалището е създадено през 1928 г. по инициатива на учителя Деньо Георгиев и носи името „Светлина“. Към читалището има библиотека още от създаването му, като към момента разполага с фонд от над 8000 тома книги. През 40-те години на ХХ век, към читалището е създадена театрална трупа, като през 60-те години към нея вече има групи за възрастни и деца. Дейността за запазване и съхранение на народностните традиции и обичаи е и основата за създаване на смесен битов хор през 50-те години. През 1975 година се учредява детска музикална школа. Към читалището действат четири групи, които участват в регионални, общински и международни фестивали, прегледи, събори и концерти.

Църквата в селото е построена през 2010 г. с дарения и носи името на Св. Св. „Константин и Елена“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото е известно с парка от защитени вековни дъбови дървета и голямата колония от бял щъркел гнездящ в короните им. Създаден е музей на щъркела, като същия съществува от пет години и е посещаван най–вече от деца и ученици. Той е оборудван с информационни табла, снимков материал, компютри и в него може да бъде намерена всякаква информация за живота и различните видове щъркели. Първоначално музеят е разположен в кабинет в кметството на селото, но по–късно е изместен в сградата на лятната естрада, намираща се в парка. В парка има разположени платна и табели, които също дават информация за живота на щъркелите.[2][3]

В парка на селото е изграден паметник на загиналите във войните жители. Има и футболен клуб „Самуил“, който играе в А окръжна футболна група.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В селото основно е застъпено животновъдството и растениевъдството. Има и няколко цеха за производство на фуражни смески, както и такъв за производство на въжета. Възможни са инвестиции в селското стопанство, екология и туризъм свързан с наличието на голямата колония от бял щъркел гнездящ в короните на защитените вековни дъбови дървета.

Стратегия за развитие[редактиране | редактиране на кода]

Населеното място се нуждае от значителни инвестиции за:

  • подмяна и разширяване на водопроводна мрежа;
  • изграждане на канализационна мрежа за отпадни води със съответната пречиствателна станция;
  • изграждане на инфраструктурата на парка и площите предвидени за озеленяване (залесяване, тротоарни площи, алеи, детски площадки, система за поливане, огради и др.);
  • изграждане на инфраструктура на гробищния парк (алеи, парцели, водоснабдяване и др.);
  • ремонт на уличните настилки и тротоарни площи на улици в селото;
  • газификация на населеното място;
  • разширяване на ОУ „Христо Ботев“;
  • изграждане на обходен път, обслужващ преминаващия към момента през селото трафик от леки и тежкотоварни автомобили.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда на 3 юни, когато се чества и по стар стил денят на Св. Св. „Константин и Елена“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Към момента не е налице публикация с история на селото, но съществуват значителни проучвания извършени от учителя по история в местното училище Петър Желев и журналиста Желязко Желев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878-2004. София, Петър Берон Изток-Запад, 2005. ISBN 954-321-071-3.
  2. Субашева, Даниела. Откриват Музей на щъркела. // DARIK News, 27 декември 2005 г. Посетен на 25 октомври 2016 г.
  3. Василева, Щиляна. В село Самуилово долетяха първите щъркели за тази година. // БНР, 4 март 2016 г. Посетен на 25 октомври 2016 г.