Злати войвода (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селището Злати войвода. За личността вижте Злати войвода (хайдутин).

Злати войвода
Общи данни
Население 1088 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,358 km²
Надм. височина 207 m
Пощ. код 8875
Тел. код 04511
МПС код СН
ЕКАТТЕ 30990
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Злати войвода
Стоян Тенев
(ОДБ, ОБТ)

Злати войвода е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен. В землището му се намира курортът Сливенски минерални бани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Злати войвода е село в Югоизточна България. Разположено е на магистралния път София-Бургас, близо до Сливенските минерални бани. Намира се на 17 km от Сливен и 270 km от София.

В близост до селото минава р. Тунджа, има един напоителен канал и четири микроязовира.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1968 г. името на селото е Джиново.[1] При избухването на Балканската война в 1912 г. 2 души от Джиново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

По данни селището съществува повече от 3000 години, което се потвърждава от намиращата се в близост селищна могила „Текето“. Един или два пъти селото е било размествано на сегашното място и при местността „Махленски гробища“ край река Тунджа. На север от селото се намира „Кале баир“, където личат средновековни укрепления. Тук са били намерени стари монети.

Съгласно преданието това селище е било много старо. Името му е турско и отчасти побългарено. Според някои, то е от Джин-Али, който бил турски хермит и живял на мястото на днешното село в гората. Самотността на този мохамедански отшелник накарало околните българи и турци да му прикачат прякора Джин, което ще рече Дух на злите същества. Село Джиново от средата на 17 век е принадлежало на татарските султани Гереевци. На запад от селото, по пътя за Нова Загора, се намира „Сатма чешма“, където е бил убит сливенския войвода Злати Кокарчоолу през 1810 г.

През 1968 г. селото е преименувано в Злати войвода.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Училище

Училището е със 139-годишна история. В селото има и целодневна детска градина. Училището е открито през 1873 г. в приспособен стар плевник.

През 1879 г. е построена нова сграда, подходяща за училище, оформена с двор и ограда. През 1922 г. е открита прогимназия и фелдшерски пункт. Година по-късно, селото е свързано с телефон.

Читалище

В късната есен на 1924 г. е основано читалище „Просвета“ от местни учители и група прогресивни селяни. От 1968 г. читалището се помещава в нова многофункционална сграда, която се оформя и утвърждава като културно-просветен и обществен център.

За своята 50-годишна дейност читалището е наградено с орден „Кирил и Методий" 2 степен. А за 80-годишнината, с решение на настоятелството, са връчени грамоти на всички самодейци и на техните художествени ръководители. През годините читалището видоизменя формите си на дейност в съответствие с желанията и интересите на хората, но запазва мястото и ролята си на притегателен център за всички нуждаещи се от изяви и духовни потребности. Прочутото „джиновско хоро“ носи името на селото. През 1968 г. Филип Кутев посещава читалището, харесва изпълнението на местните кавалджии и записва мелодията.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. в селото е образувана потребителна кооперация и е открит магазин.

Едно от първите ТКЗС за страната е основано в с. Злати войвода – 1945 г. Основният поминък на населението е свързан с производството на плодове и зеленчуци, като много хора са заети и в промишлеността на гр. Сливен. Село Злати войвода е известно в страната и чужбина с „Долината на прасковите“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2005, стр. 842.