Бинкос
| Бинкос | |
|---|---|
  Бинкос  Бинкос | |
| Общи данни | |
| Население | 139 души[1] (15 септември 2022 г.) 10,8 души/km² |
| Землище | 12,85 km² |
| Надм. височина | 193 m |
| Пощ. код | 8855 |
| Тел. код | 04513 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 4114 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Сливен Стефан Радев (ГЕРБ) |
| Бинкос в Общомедия | |
Бинкос е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен. Названието Бинкос значи хиляда пашкула, вероятно от това, че вместо данък било задължено да дава толкова пашкули през турското робство.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бинкос е разположено в Източна Стара планина, на брега на Беленска река, приток на река Тунджа. Намира се на кръстопът, свързващ Сливен с Твърдица и Сливен с Нова Загора.
История[редактиране | редактиране на кода]
Преди Руско-турската война (1877 – 1878) е било изцяло турско село, но след идването на руските войски турското население бяга към Турция. Земите, които те оставят, са купени от българи и селото става изцяло българско. На запад от селото се намира известната Сатма чешма, където през месец май 1876 г. са заловени и убити Стоил войвода и неговите четници. От турски името „бин кос“ означава „хиляда пашкула“. В селото има над сто орехови дървета. Орехите са не само във и покрай селото, но също така и по бреговете на минаващата близо река Тунджа. Бинкос е известно с воденицата, барата и системата от канали за независимо водонапояване, които жителите на селото все още поддържат в отлично състояние. Жителите на с. Бинкос са известни и с производството на сочни праскови и череши.
Запазени са сведения, че през лятото на 1891 г. край селото е разкрито находище на каменни въглища.[2]
В миналото в Бинкос е имало начaлно училище (изградено в 1880) и детска градина. Поради липсата на деца са затворени. Причината може да се търси в това, че много от младите жители бягат в близкия административен център – Сливен. Известно е също, че Бинкос е единственото село с разрушено читалище след демократичния преход.
На 23 септември 2019 г. са положени основите за строеж на параклис (какъвто не е имало в селото).
Религии и етноси[редактиране | редактиране на кода]
Основна религия е православното християнство.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Коритото на река Тунджа около селото е подходящо за туризъм и риболов. В близост, по поречието на река Беленска, се намира извор, за водата на която местните твърдят, че е лековита. Това е подходящо място за почивка през лятото, далеч от шума на всекидневието.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||
