Стара река (област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Стара река (Област Сливен))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Стара река.

Стара река
Общи данни
Население 492 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 51,518 km²
Надм. височина 444 m
Пощ. код 8841
Тел. код 04552
МПС код СН
ЕКАТТЕ 68864
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Стара река
Стефан Стефанов
(ОДБ, ОБТ)

Стара река е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Стара река се намира на главния път, свързващ Велико Търново и Сливен. Отстои на около 80 км от Велико Търново, на 34 км от Елена, около 45 км от Сливен и 325 км от София.

Надморска височина 400 – 450 м.

В землището му преобладават сивите горски почви, а в речните долини – алувиално-ливадните. В северната част на землището преобладават земеделските земи, а в южната част – горите, предимно букови. От дивечът в землището му се срещат най-често дивата свиня, сърната, благородният елен, лисицата и заекът, срещат се и единични бройки кафява мечка, чакал и вълк, а в реките има речен кефал, черна мряна и лещенка. Климатът е предпланински, с годишни валежи малко над 800 л/м2. В края на лятото често реките почти пресъхват.

Селото е имало турско име (Истарек), но след освобождението се прекръства на „Стара река“ (на самата минаваща през него река). Населението до Освобождението е смесено — българско и турско, след Освобождението е предимно българско, а след това се заселват няколко семейства турци и роми. Най-голямо население е имало в периода около 1950 г. - 1960 г., когато населението му е било малко над 1000 души.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Успение Богородично“ е завършена през януари 1878 г. Населението изповядва източноправославното християнство и ислям.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В двора на църквата има паметник на загиналите във войните 1912 г. - 1918 г. В селото има поща, училище, читалище/библиотека.

Край билната част на прохода Вратник се намира историческата местност „Агликина поляна“ (хайдушко сборище).

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на селото – „Голяма Богородица“ по стар стил 28-29 август. Сега се избира последната събота и неделя на месец август.


Други[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктурата на селото се развива основно през периода 1965 г. - 1975 г. От този период са фурната, обществената баня, площадът с шадраван и сградата на кметството с пощата.

Селскостопански култури в района – основно царевица, боб, картофи.В последно време повече ливади и пасища.

Животновъдство (след 1989 г. е почти замряло).След приемането ни в ЕС от замиращ преминава в развиващ се и основен поминак. Към 2013 г., домашното производство на месо е силно намаляло под напора на кризата.

Дърводобив (до 90-те години – държавен цех, след това – частни паркетаджийски цехове). През 2012 от трите цеха, функционира само един със силно редуциран състав на персонала.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]