Елено-Твърдишка планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Елено-Твърдишка планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.782° с. ш. 25.973° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Велико Търново, област Сливен, област Стара Загора)
Част от Стара планина
Най-висок връх Чумерна
Надм. височина 1536,1 m

Елѐно-Твърдѝшка планина̀ е планина в най-източната част Средна Стара планина, в области Велико Търново, Сливен и Стара Загора, между Прохода на републиката и прохода Вратник.

Елено-Твърдишка планина се издига в най-източната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 35 км и ширина до 20 км. На запад долината на река Белица (десен приток на Янтра), Проходът на републиката (698 м) и долините на Радова река (ляв приток на Тунджа) и левият ѝ приток Лазова река я отделят от Тревненска планина. На изток долината на Стара река (десен приток на Янтра), проходът Вратник (1050 м) и долината на Бяла река (Беленска река, ляв приток на Тунджа) я отделят от Котленска и Сливенска планина (части от Източна Стара планина). На юг със стръмни склонове се спуска към Твърдишката котловина, а северните ѝ склонове са дълги и полегати и постепенно потъват в Еленската котловина. На запад и изток от Еленската котловина чрез ниски седловини се свързва с Еленските височини. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.

Билото на планината е плоско, със средна надморска височина 1000-1200 м, като над него стърчат отделни заоблени върхове. Най-висока точка е връх Чумерна (1536,1 м), разположен в средата на планината, а втори по височина е връх Соуджака (1213 м). През средата планината се пресича от Твърдишкия проход — 1045 м.

Южните ѝ склонове, обърнати към Твърдишката котловина са стръмни и дълбоко разчленени от левите притоци на ТунджаРадова река с левия си приток Гурковска река, Твърдишка река и Блягорница (десен приток на Бяла река), а северните — силно разчленени от реките от басейна на ЯнтраБелица, Веселина, Златаришка река, Костелска река и Стара река и техните притоци. Освен това южните ѝ склонове са фацетирани, а в подножието им има множество наносни конуси.

Образувана е върху Твърдишката антиклинала и Ботурско-Чумерненската синклинала. Изградена е от гранити, палеозойски, кредни и палеогенски скали. Във връзка с геоложкият ѝ строеж е и наличието на големи злежи от черни въглища — Балкански въглищен басейн. Преобладават лесивираните почви с ранкери, кафяви планинско-горски и делувиални почви. Северните склонове са обрасли с гъсти букови гори, а по южните горите са предимно от горун, примесен с габър. От животинския свят се срещат сърна, благороден елен и усойница.

По южното ѝ подножие са разположени градовете Гурково, Твърдица и Шивачево и селата Конаре и Сборище. В югоизточната ѝ ниска част са селата Боров дол, Бяла, Бяла Паланка, Градско и Новачево, а по северните ѝ дълги и полегати склонове множество малки селца и махали в т.н. "Еленски Балкан".

В планината са изградени четири хижи: „Чумерна“ (в близост до връх Чумерна), "Буковец" (на най-високата точка на Твърдишкия проход), „Бутора“ (на югозапад от село Дрента) и „Младежки дом“ (на юг от Прохода на републиката). По северният ѝ склон са разположени резерватите „Бяла крава“, „Савчов чаир“, „Хайдушки чукар“ и „Сини бряг“.

В двата края на планината и през средата ѝ преминават три пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]