Дрента

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дрента
Дрента – централният площад с читалището
Дрента – централният площад с читалището
Общи данни
Население 69 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 67,424 km²
Надм. височина 669 m
Пощ. код 5095
Тел. код 06151
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 23710
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ))
Дрента в Общомедия

Дрента е планинско село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дрента се намира на 21 километра югозападно от град Елена, на северният склон на Средна Стара планина, по протежението на долината на река Веселина между връх Главите на север и Буторски чукар на юг, връх Божура на запад и долината на река Липовница и връх Копнец на изток. Надморската височина варира от 517 до 755 м.н.в. Климатът е умерено-континентален в ниските части и планински във високите. Селото е дълго почти 10 км и обединява в себе си Централна част и Горни край, около които са разположени множество махали. Около централната част са разположени махалите Косевци, Добревци, Липов рът, Доброславовото (Харизани), Караиванци, Разпада, Божечка, Ливадките, Брежници, Баждари, Лъката, Неновци. В състава на Горни край влизат: Дъневци, Цоновци, Корията, Широката, Зидьовци, Ганевци, Станевци, Бялковата, Вълчата, Ливадата и Чифлика.

История[редактиране | редактиране на кода]

В селото има останки още от римско време. Антична крепост „Калето“ се намира на 1,54 km югозападно по права линия от центъра на село Дрента. Крепостта е служила за охрана на античния път, минаващ южно от нея. Издигната е на едноименния връх. В днешно време от нея няма почти никакви останки. Без проучване не може да се установи размера ѝ. Надморската ѝ височина е 716 m.

Теориите за възникването на селото са различни. Като най-стара може да се посочи махала Добревци, основана от болярина Добри, чиито потомци впоследствие се преселват към Липов рът и Разпада. Според друга хипотеза, след края на Търновското въстание през 1186 г., двама души се установили в местността Юртишки кладенец (северно от Лъката). Там е имало дрянова горичка на която кръстили бъдещото село, след което построили своите колиби. Има доказателства за генетични съвпадения на дренчани с хора от Западна България, което говори за крупно заселване на бежанци оттам (района на село Дрен – Радомирско, гр. Чипровци и др.), особено през периодите, когато там е имало въстания срещу османската власт. Това особено важи за Горни край, който е заселен от билните части към долината на р. Веселина. Село Дрента (района около Бутора) е било лагер и спирка за четите на Филип Тотю (има родствена връзка в селото), Панайот Хитов, Хаджи Димитър, на които дренчани са помагали с неща от първа необходимост. В района преминава Конарската пътека, която е един от безопасните начини за преминаване през Балкана. Преселници в Дрента има и от селата Горна и Долна Липница, където има местности със същото название – Горно и Долно Дрента, също така от село Киселчово (днешно Плаково) при кържалийските нашествия. След Освобождението започва обратен процес и много дренчани се изселват към равнините села в Северна България. Много дренчани например са се заселили в село Горски Горен Тръмбеш, Ново Градище, Стрелец и др.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в Дрента

Църква[редактиране | редактиране на кода]

След 1840 г. жителите на Дрента решават да направят нова църква. До тогава тази функция още от преди 1800 г. е изпълнявала Попската къща. Със събирането на средствата за новата църква се заема Никола Първанов от махала Ямите в последствие наречен Просека. По време на обиколката на тогавашния султан Абдул Междит в района на село Дебелец лично Андрей попДойнов Робовски подава жалба срещу Търноският митрополит фанариот Неофит Византийски. Султанът удовлетворява исканията на многото недоволни от него и временно го отстранява от длъжност като назначава на негово място Атанасий – също грък. Султанът изрично забранява на валиите и чиновниците да тормозят раите християни по време на техните обреди. След тези събития представители на селото се явяват при новият митрополит Атанасий и му връчват прошение (молба) за издаване на султански ферман. Владиката се отнася доброжелателно и от името на митрополията прави прошение до Вселенският патриарх. Снабдилите се с всички документи представители на село Дрента заминават за Цариград, където юли 1848 г. се сдобиват със Султански ферман. Като се връщат в Дрента през август същата година заварват новата църква наполовина построена. Изпратено било заптие, което много съвестно съдействало за строежа. Есента на 1848 църквата е покрита. През 1849 в Дрента идват зографи от Тревненската иконописна школа и изографисват част от църквата. Тяхното дело продължава Захарий Зограф от Трявна, който изографисва образите на Исус Христос, Бог Отец и Св. Троица. На северната стена са изписани св. Георги Победоносец, Св. св. Кирил и Методий, а Св Мина на южната стена. Иконостаса на дрентската църква пресъздава Сътворението на света и човека. Окачени са иконите на Архангел Михаил, Св. Богородица и храмовата икона Въведение на пресвета Богородица. Дренската черква Св. Богородица се освети на 20 ти юли – четвъртък (Илинден) от Търновският Митрополит Иларион по времето на Търновският Архиепископ Неофит, който се завръща след отстраняване през 1849 г. Като първи свещеник в новата църква можем да посочим Никола Гунев Пъцев от гр. Елена. На пети май 1854 г. за редовен свещеник се ръкополага Радню Станев (1810(20)-1892) от село Дрента, който приема името Рафаил. Той остава на тази длъжност цели 31 години до пети август 1885 г. Следващият свещеник на селото е неговият син Стефан попРафаилов (-1938). По неговото време се прави камбанарията на църквата. През 1898 г. Първенците на селото правият висока кукла – камбанария. Поп Стефан служи цели 41 години до 1929 г. Четвъртият свещеник на църквата е Протоерей Иван Петров Катранджиев (1903 – ) от Козарево. Ръкоположен е на трети октомври 1929 г. от Митрополит Филип Търновски. По негово време през 1932 г. Започва строежа на Паметника на падналите герои-войници в Балканската и Първата Световна Война. С тази задача се заемат Куцар Симеонов Тодоров от Игнатовци (бирник) и кмета Никола Йорданов Брашнянов, както и поп Иван Катранджиев. Изработен е от майсторите каменари Георги и Христо Христови от село Добри дял, които изписват 39 имена и снимки. Осветен е на Костадиновден през 1936 г. През 1933 г. Поп Иван Катранджиев предлага от Пловдив да се закупи голяма камбана–звънец. През 1964 Иван Катранджиев е пенсиониран. След него има още четири свещеника : Михаил Костадинов Леков. Протоерей Ангел Стоянов Стойков, Лазар стефанов Лазаров и Филип Атанасов Рачовски.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училища[редактиране | редактиране на кода]

Училище

През 1863 г. със съдействието на училищното настоятелство в лицето на Рафаил Станев, Костадин Кръстев и Никола Просека в двора на новопостроената църква за училищни цели се построява самостоятелна двуетажна сграда. До тогава училището се е помещавало в църквата. В новото училище преподават Недю Николов (1860-1864), Христо Йорданов (1964-1965), Стефан попРафаилов (1876-1880). Поради увеличаващото се население след войните възниква необходимост от построяването на нова, по голяма училищна сграда в местността Грамадата. През 1939 г. всичко е готово, но избухва Втората световна война и строежът се отлага. През 1940 г. на 3 юни е отслужена панахида за освещаване. Същата година се покрива сградата. Първоначално е предвидено да се учи до четвърто отделение, но през учебната 1941-1942 г. е открит и прогимназиален курс.[1]

Училище в махала Добревци

Поради отдалечеността на махала Добревци от центъра на село Дрента, там възниква необходимостта от самостоятелно училище. То е открито през учебната 1921-1922 г., първоначално в самостоятелна стая в къщата на Никола Добрев Стойков. Първа учителка там е Елена Цончева. През 1933 г. започва строеж на нова училищна сграда върху закупен парцел, която е открита на 1 ноември същата година. Училището съществува до учебната 1961-1962 г.

Училище в махала Липов рът

Махала Липов рът остава непокътната чак до 50 те години на 20 век, когато там се прекарва черен път за камиони. Това довежда и до нужда от малко училище със слети паралелки. То е открито през учебната 1953-1954 г. в къщата на Станю Маринов Енев. Пръв учител там е Цанка Лазарова. Училището съществува кратко до учебната 1959 -1960 г.

Читалище „Просвета 1927“[редактиране | редактиране на кода]

Ремонтирано по проект „Красива България“ през 2002 г. Поддържа собствена библиотека.[2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционният събор се провежда през месец юни, на празника на Св. св. Константин и Елена по стар стил. За удобство се измества през първата събота на месец юни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

От Дрента води началото родословието на известната в гр. Елена, Робовска фамилия. Дойно Станюв Робовски, (внук на Стоян Робчето от Дрента, кръстен на Дойновкият род от който е баба му), известен като Дойно Граматик, е преписвач на Паисиевата „История славянобългарска“ (1784 г.), учител, свещеник, книжовник. Синът му поп Андрей Робовски (Даскал Дечо) също е възрожденски учител, свещеник и борец за църковно–национална независимост. Негови ученици са Никола Михайловски, Никола Златарски, Иларион Макариополски, Драган Цанков.Делото им продължава до Освобождението . Потомък на изселени в Горски Горен Тръмбеш дренчани е известният борец и приятел на Дан Колов – Хараламби Стефанов Стоев (1898 – )

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Летопис на Дрента“, Кольо Господинов, стр.??
  2. Доклад за дейността на читалището през 2016 г.
  • „Летопис на Дрента“, Кольо Господинов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]