Тодювци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодювци
Общи данни
Население 71 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 52,651 km²
Надм. височина 496 m
Пощ. код 5094
Тел. код 06151
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 72607
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ))

То̀дювци е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Тодювци се намира в Елено-Твърдишка планина, на около 50 километра в югоизточна посока от град Велико Търново и около 10 километра от град Елена в посока Твърдишкия проход. Разположено е в малка затворена долина, обградена от високи гористи хълмове, на двата бряга на река Веселина при вливането на река Равненка в нея. Околностите му са много красиви. Около селото на различни разстояния са разположени села [1] с по 10 – 20 къщи. Местността е удобна за туризъм, билкарство, гъбарство, лов и риболов. Красивата местност, реката и гостоприемството на местните жители изкушават хора от цялата страна да заменят морето с къмпингуване под звездите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тодювци е старо селище. Счита се, че началото му е сложил през средата на XV век пресѐления от полето тук дядо Тодю. Той си направил в началото малка чобанска къща западно от местността „Юрта“. По-късно слиза и построява къщи и за синовете си в местността „Тодюва лъка“, където е днес селото. На река Веселина били направени воденици караджейки [2]. Наследниците на дядо Тодю се скарали за имота му и се разделили на два лагера: Гуньовци се заселили в лявата половина на селото, а Кьорчовци в дясната.

До 1830 г. Тодюва махала се състояла от около 30 къщи и се водела административно към Султанска община (мах. Султани). Същата година се обединяват Султанската и Папратливската община и Тодювци става община. Селото се утвърждава като средище на 19 махали, намиращи се в околностите му. По данни на руското военно разузнаване, през 1877 г. то имало 32 къщи. Къщите му били двукатни и добре подредени, изобщо селото имало хубав вид и са го наричали Кючук Букурещ (Малък Букурещ).

Поминъкът на населението е животновъдство, земеделие, дърводобив и гурбетчийство. Преди Освобождението и след това драгомани [3] водели жетвари и косачи в Южна България „на руманя̀“. Много мъже отивали градинари по други краища на страната и в други страни.

Населението на селото взема дейно участие във Велчовата завера (1835 г.), като дава 22 жертви.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Успение Пр. Богородици“ е построена през 1858 година.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Училище се открива през 1853 г., а от 1858 г. учител става Сава Г. Катрафилов, по-късно свещеник, революционер, член на щаба на Ботевата чета. През 1891 г. е построена училищна сграда, разширена през 1936 година. В 1934 г. се открива прогимназия. В новопостроена през 1968 г. сграда се настанява Домът за деца и юноши преместен тук от град Елена.

На 24 октомври 1904 г. се основава местното читалище „Надежда“. Първи председател е Иван Д. Мирянов. През 1940 г. е построен читалищен салон, комбиниран с помещения за общината и пощенската станция.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Православният храм „Успение на Пресвета Богородица“ е основан през 1858 г. Читалище"Надежда" навърши 100 години през 2004 г.Юбилеят беше отпразнуван с много приветствия, песни и танци, с много гости от цяла България.

През селото минава р. Веселина, която след около 10 км се влива в язовир Йовковци – основният източник на питейна вода за Велико Търново.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодният събор на селото се провежда през последната събота от месец август. Освен с родови срещи, той е известен с футболния мач между отборите на село Тодювци и село Дрента, а вечерта завършва със вечеринка, на която за настроението на гостите се грижат специално поканени музиканти. Вечерта ухае на скара и се вият кръшни хора.


Други[редактиране | редактиране на кода]

През 1936 г. до камбанарията на църквата е направен паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г., а в средата на черковния двор има паметник на загиналите в Общоевропейската война 45 войника от енорията. На сградата на училището са поставени паметни плочи за поп Сава Г. Катрафилов и Юрдан Ненов.


Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Махали до влизането в сила на Закон за административно-териториалното устройство на Република България (обн. ДВ, бр. 63 от 1995 г.), според § 7, т. 3 от чиито Преходни и Заключителни разпоредби „3. Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села“.
  2. Караджейка – малка воденица, в която се мели обикновено черно брашно.
  3. Драгоманин – в миналото – мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикновено жетвари, и представя техните интереси и искания пред работодателя; драгоман.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]