Палици
Тази статия е за селото в България. За италианската община вижте Палици (Италия).
| Палици | |
  Палици  Палици | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 140 души[1] (15 март 2024 г.) 7,63 души/km² |
| Землище | 18,464 km² |
| Надм. височина | 427 m |
| Пощ. код | 5083 |
| Тел. код | 06152 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 55261 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Елена Дилян Млъзев (ГЕРБ; 2011) |
Палици е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Палици се намира на 13 километра от град Елена по пътя за Сливен. Разположено е на висок рид, който служи за вододел между Костелската и Бебровската реки. Климатът е умерено-планински с прохладно лято и дълга есен.
Селото се състои от две части: Горно Палици (старото село) зад реката по посока на село Каменари, където и сега има запазени стари къщи. Там е имало и стар хан. Предполага се, че тук е възникнало селото; Долно Палици (Развалаци). При набези на турци и разбойници тази част била често разорявана, затова се нарича Развалаци.
История
[редактиране | редактиране на кода]За произхода на наименованието му има няколко предания. Едното гласи, че след изкореняването на гората била запалена папратта, за да се освободи място за къщите и от думата „пали“ се получило името Палици.
Друго предание разказва, че първи поселници били двама братя. Единият бил дребен на ръст и затова му викали пале. Той живеел в източния край на селото, поради което тази част била наречена „Палик“ и оттам дошло наименованието Палици. Другият брат живеел в западния край на селището и зиме правел пъртина в снега, но брат му си пускал свините и я развалял. Затова западната махала била наречена Развалаци.
Има данни, че наименованието на селото произхожда от латински – Palatium (палатка, шатра), което означавало палатка, лятна вила, каквито строели римляните край пътищата. А недалеч оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм за прохода Вратник (Демир капия) в Стара планина.
Друга версия сочи, че в крайпътния хан отсядали търговци и други пътници. Същият бил пален неколкократно и след това възстановяван. От тези палежи произлязло названието на селището.
В околностите на Палици са бродели в турско време хайдути народни отмъстители и четници. През 1900 – 1901 г. при добив на дърва за огрев, в едно кухо дъбово дърво (хралупа) е намерен човешки скелет и пушка. Има догадки, че може би в селото е имало местен революционен комитет, тъй като на тавана на стара къща са намерени комитетски книжа, предадени на училищния музей в с. Чакали. Селото е средище на няколко близки махали. По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. в околностите му имало башибозушки лагер. По време на сраженията селото и махалите са опожарени и разграбени.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 158 | 100,00 |
| Българи | 129 | 81,64 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 21 | 13,29 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 3 | 1,89 |
| Неотговорили | 5 | 3,16 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]
Счита се, че църква в селището е имало още в турско време. Документирано е, че църквата „Св. Василий Велики“ е издигната от дърво в 1881 г., а през 1898 година е построена нова каменна църква. В преддверието е поставена паметна плоча за загиналите през войните 1912 – 1918 година.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Не е известно точно кога е открито училище в селото. Има вероятност да е съществувало преди Освобождението, но в летописната книга е отбелязано, че учебни занятия са водени през 1879 – 1880 г. През 1910 – 1911 г. е построена училищна сграда с 4 класни стаи.
През януари 1897 г. е основано ученолюбиво дружество „Просвещение“, което впоследствие става читалище „Просвета“. Негов основател е учителят Георги Дюлгеров. Активни читалищни дейци са Иван Д. Драганов, Иван Иванов Аврамов, Христо Д. Христов, Христо Дюлгеров.
Язовир Палици
[редактиране | редактиране на кода]От 2016 година се стопанисва и се практикува спортен риболов. Зарибен е с шаран, толстолоб, амур, сом, есетра и бяла риба. В него е изградено най-голямото рибно стопанство в региона, в което се отглеждат шаран, сом и есетра. Има възможност за закупуване на жива риба целогодишно,
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
