Палици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За италианската община вижте Палици (Италия).

Палици
Общи данни
Население 171 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,464 km²
Надм. височина 427 m
Пощ. код 5083
Тел. код 06152
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 55261
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ))

Палици е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Палици се намира на 13 километра от град Елена по пътя за Сливен. Разположено е на висок рид, който служи за вододел между Костелската и Бебровската реки. Климатът е умерено-планински с прохладно лято и дълга есен.

Селото се състои от две части: Горно Палици (старото село) зад реката по посока на село Каменари, където и сега има запазени стари къщи. Там е имало и стар хан. Предполага се, че тук е възникнало селото; Долно Палици (Развалаци). При набези на турци и разбойници тази част била често разорявана, затова се нарича Развалаци.

История[редактиране | редактиране на кода]

За произхода на наименованието му има няколко предания. Едното гласи, че след изкореняването на гората била запалена папратта, за да се освободи място за къщите и от думата "пали" се получило името Палици.

Друго предание разказва, че първи поселници били двама братя. Единият бил дребен на ръст и затова му викали пале. Той живеел в източния край на селото, поради което тази част била наречена "Палик" и оттам дошло наименованието Палици. Другият брат живеел в западния край на селището и зиме правел пъртина в снега, но брат му си пускал свините и я развалял. Затова западната махала била наречена Развалаци.

Има данни, че наименованието на селото произхожда от латински - Palatium (палатка, шатра), което означавало палатка, лятна вила, каквито строели римляните край пътищата. А недалеч оттук минавал римският път от Никополис ад Иструм за прохода Вратник (Демир капия) в Стара планина.

Друга версия сочи, че в крайпътния хан отсядали търговци и други пътници. Същият бил пален неколкократно и след това възстановяван. От тези палежи произлязло названието на селището.

В околностите на Палици са бродели в турско време хайдути народни отмъстители и четници. През 1900 - 1901 г. при добив на дърва за огрев, в едно кухо дъбово дърво (хралупа) е намерен човешки скелет и пушка. Има догадки, че може би в селото е имало местен революционен комитет, тъй като на тавана на стара къща са намерени комитетски книжа, предадени на училищния музей в с. Чакали. Селото е средище на няколко близки махали. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. в околностите му имало башибозушки лагер. По време на сраженията селото и махалите са опожарени и разграбени.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че църква в селището е имало още в турско време. Документирано е, че църквата "Св. Василий Велики" е издигната от дърво в 1881 г., а през 1898 година е построена нова каменна църква. В преддверието е поставена паметна плоча за загиналите през войните 1912-1918 година.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Не е известно точно кога е открито училище в селото. Има вероятност да е съществувало преди Освобождението, но в летописната книга е отбелязано, че учебни занятия са водени през 1879 - 1880 г. През 1910 - 1911 г. е построена училищна сграда с 4 класни стаи.

През януари 1897 г. е основано ученолюбиво дружество "Просвещение", което впоследствие става читалище "Просвета". Негов основател е учителят Георги Дюлгеров. Активни читалищни дейци са Иван Д. Драганов, Иван Иванов Аврамов, Христо Д. Христов, Христо Дюлгеров.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Язовирът на село Палици е зарибен с шаран и бяла риба. На 5-6 км се намира горната част на Костелската река, където има условия за къмпинг.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]