Руховци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Руховци
Общи данни
Население 132 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,638 km²
Надм. височина 367 m
Пощ. код 5079
Тел. код 06151
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 63495
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ))

Руховци е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на около 6, 8 километра югоизточно от град Елена (Пеш - около 1 час 22 минути; С кола - около 9 минути). Разположено е в равнинна местност на високия десен бряг на река Мийковска (Боровщица), на 310 метра надморска височина. От него водят пътища на юг към село Илаков рът, на северозапад към Елена и на изток към село Марян. Има красива околност. Преминалият тук чешки учен Константин Иречек описва удивителната природа и по-конкретно руховските ливади.

История[редактиране | редактиране на кода]

Руховци съществува като селище отпреди Освобождението. Възниква от създадените на това място плугари за стада с добитък, привлечени от обилната паша. В турски източници се среща като Рухоларе. За названието на селото има две хипотези: едната - от името на първия заселник дядо Рухо от Елена, който при търсене на паша за добитъка си се натъкнал на тази местност, харесала му природата и условията за скотовъдство и решил да се засели тук, а втората е, че е основано в края на XVI век от преселници от Радомирското село Русоларе, между които бил и дядо Рухо. Основният поминък на населението бил скотовъдството и земеделието. Недостатъчната обработваема земя породила гурбетчийското градинарство и дюлгерство в други краища на страната. Развили се занаятчийството и търговията.

В селото е съществувало едно от ранните килийни училища в района. То било открито в 1828 г. и се помещавало в частни къщи, докато в 1857 г. "на хорището" била построена училищна сграда, но в нея занятия не са водени. На следващата година било построено ново училище в центъра на селото. През 1904 г. е отворено вечерно училище за възрастни, а в 1921 г. първи прогимназиален клас.

Руховци е признато от колиби за село след 1887 г. След Освобождението с присъединените към него махали Кехайовци, Стайковци и Христовци е самостоятелна община.

По време на Руско-турската война 1877-1878 г. селото е опустошено и разграбено.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище "Развитие" е основано на 19 януари 1914 г. В 1950 г. с доброво¬лен труд по стопански начин е построен читалищен дом. Читалището развива активна културно-масова дейност. Активни читалищни дейци, оставили значими следи в дейността му са Недялка и Коста Кирчеви, Петко Ст. Воденичаров, свещ. Никола П. Марков, Петко Попов, Христо Недялков, Драган Чакъров, Стойко Делипеев, Петър Садинов, Гиргина Игнатова, която дълги години е и клисар на църквата в селото и др.

Църквата "Успение Пр. Богородици" е построена през 1859 година. В околностите на селото са открити останки от стар манастир. В далечното минало за черкуване на жителите на селището се използвало светилището под големия дъб на местността "Горбанец".

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Разположен до с. Руховци е природният феномен Христовски водопад, подходящ за туризъм по всяко време на годината. Разположен е над 400 метра надморска височина, лее се по поречието на река Мийковска. През 1974 година е обявен за защитена природна забележителност. Има обозначен туристически маршрут до местността. Красивият водопад е лесно достъпен. Падът на водата е от около 9 метра, но цялата каскада е много широка и пълноводна постоянно.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционен сбор в селото се провежда на храмовия празник на църквата - Успение Богородично, а на празника Свети Дух се устройва курбан с молебен за дъжд и плодородие край Вековния дъб в махала "Горбанец".

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]