Дърлевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дърлевци
Darlevtsi, Bulgaria-1.jpg
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище  – [1] km²
Надм. височина 480...550 м m
Пощ. код 5070
Тел. код ?
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 24654
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ))
Дърлевци в Общомедия

Дърлевци е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Махала Дърлевци се намира в полупланински район, предпланините северно от Стара Планина, надморска височина от 480 до 550 метра.

История[редактиране | редактиране на кода]

Малката махаличка Дърлевци, носеща името на рода Дърлеви, е разположена почти на билото на Предбалкана, 9 км северно от гр. Елена и 8 км по права линия, южно от гр. Златарица. До нея се стига от гр. Елена през с. Блъсковци – с.Търкашени – по черен път.

Махалата Дърлевци заслужава по-сериозно внимание. Шестнадесет оцелели къщи, разположени около тесен път сред прекрасна околност, с изглед от всяка къща към Централното било на Стара Планина, връх Чумерна и предпланините на изток.

Образуването на махалата –както и на твърде многото други махали около град Елена –е свързано най-вече с икономическото развитие през 18 век на населението в българските земи – нарастване на числеността на населението, нарастването търсенето на селскостопански храни, османската политика по насърчаване на новообработваемата земя от този период.

Първоначалното място на махалата е било на около поляната в местността, обозначена по топографската карта като „Камъка“/сегашно местно наименование „Черешата“, по името на една вековна череша/. След преместването на махалата на сегашното място тази местност е останала като оброчно място, неясно докога. Датировката на първият гроб в сегашното място на махалата / 1812 г. /-сочи като възможен конкретен мотив за преместването последната голяма чумна епидемия от 1795 г.

Ако се съди по името на махалата (и начина на назоваване на махалите въобще ), би трябвало първата къща да е била на някой с името „Дърльо“ и около неговият род да се е разраствало селището. Това име сега ни се струва необичайно), но промяната на модата в имената не е факт от днес-все пак 200 г.са минали. Битуващата местна легенда говори за произхода на името, че хората от тази махала са обичали да се „дърлят“, т.е.да се карат-помежду си и с другите.

Почти всички запазени къщи в махалата са чудесни старинни къщи, истинки образци на дървената възрожденска къща. Няма запазени сведения кога са строени, но една част от тях несъмнено принадлежат на строителната традиция на първата половина на 19 век, а останалите-от средата и края на 19 век. Очевидно преди 150 – 200 години този тип къщи, със сходни строителни планове и архитектура, е разпространяван от пътуващите дюлгери и е наложен в планинските и полупланински места на този регион. Всички къщи са големи, двукатни, първият етаж е вкопан в ската и е бил използван за животните най-често.Вторият етаж е жилищен и традиционното огнище(„оджак“) е разположено в общата стая-„къщето“.Стаята зя спане винаги съдържа отоплително съоръжение-”джамал”.Има два вида джамали в къщите:по-старият тип го наричат”турски джамал” и е едно правоъгълно затворено огнище с лабиринт на циркулация на въздуха .”Австрийският джамал“ е много красив и изключително ефективен като отоплителен уред; очевидно умението да се изработват е донесен от гурбетчиите, работили в Австро-Унгария /края на 19-ти, началото на 20-ти век/. Джамалът е непознат за Българската дървена къщи на изток от този регион /Стара река, Котел, Жеравна /, но е широко разпространен в махалите около Елена и Златарица. Има къщи, при които в едната стая има „австрийски“,-а в другата –„турски“ джамал. Всички къщи са големи, само заможни хора са могли да строят такива къщи. Това повдига въпроса за препитанието на тези хора:околните полупланински ниви не са могли да дадат такива доходи. Вероятните допълнителни източници на доходи : гурбет-доста разпространен;бубарство/десетина 150 г.черници все още са живи/; разбойничество-за което се носят пък легенди/вековният диагонален път Търново-Цариград минава долу в ниското/…

В махалата никога не са живeли повече от 70 човека, през 1964 г. в махалата е имало 23 къщи и 64 жители. Хората тук са били будни, децата са посещавали училище :5 км пеша всеки ден до училището в Блъсковци, още толкова на връщане. След 60-те години на миналия век лека полека махалата се обезлюдява;така е с повечето махали в еленските околности-а някои са напълно изоставени. На отсрещния хълм през долината на Еленската река е махалата Мъжлевци, която е изоставена и през 60-те е заличена като селище

За да не загине махалата, три съществени неща са били направени през 80-те години на миналия век с активното участие на жителите на махалата: електроснабдяване, водоснабдяване, път за автомобили.

Махалата предоставя прекрасни условия за отдих и размисъл.

В книгата си „Еленски летопис“, 2001, документалистът Христо Станев пише: „Балканджиите са живели в недоимък и несгоди, понасяли са мъжествено изпитанията на суровите природни условия, но са притежавали волен и непреклонен дух. Често не им стигал хлябът, парите, за това са скитали по гурбет, но без духовност, без църкви, училища и читалища не са оставали....“

От рода Дърлеви към 2003 г. са известни около 560 души.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Фото галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дърлевци е разположено в землището на село Блъсковци
  • Станев Христо „Еленски летопис“, 2001
  • Родословие на Александър и Красимир Обретенови – род „Дърлеви“, Национален исторически музей, 2007

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]