Златарица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Златарица.

Златарица
Сградата на общината
Сградата на общината
България
43.0442° с. ш. 25.8897° и. д.
Златарица
Област Велико Търново
43.0442° с. ш. 25.8897° и. д.
Златарица
Златарица
43.0442° с. ш. 25.8897° и. д.
Златарица
Общи данни
Население 2 702 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2170 (НСИ)
Землище 49,557 km²
Надм. височина 102 m
Пощ. код 5090
Тел. код 0615
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 30962
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Златарица
Пенчо Чанев
(ВМРО-БНД)
Адрес на общината
ул. Ст. Попстоянов 22
тел.: 0615/ 35 490; 35 551
web: zlataritsa.net
e-mail: mail@zlataritsa.net
ob_zlatarica@mail.bg
Златарица в Общомедия

Злата̀рица е град, разположен в Област Велико Търново, Северна България. Градът е административен център на Община Златарица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Златарица се намира на 15 км югоизточно от град Велико Търново, на 12 км северно от град Елена и на около 45 км североизточно от град Габрово. Разположен е в Предбалкана, в Старопланинската геоморфоложка област, с надморска височина около 100 метра. От юг на север през града преминава река Златаришка, която е десен приток на река Веселина[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Близо до град Златарица са открити три селищни могили, възникнали през средния неолит и са продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В тях са намерени дребни оръдия на труда.

През 1923 година край Златарица (тогава село) е открито съкровище от 400 електронови[2] монети на Мануил I Комнин, Исак II Ангел и Андроник I Комнин. То е било е укрито в края на XII век[3].

По времето на султан Мехмед IV (1648–1687) землището на Златарица е сред тези, които остават вакъф на султанската майка (валиде ханъм), приходите от които са предназначени за издръжката на свещената джамия и училището в Юскюдар[4].

Селището възниква през 14 век. Още след Освобождението на България от османска власт Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Сто години по-късно с Указ № 2295 на МС, публикуван в ДВ бр. 101 от 1978 година, градът отново се обособява като община в бившия Великотърновски окръг с център Златарица. Селищата от общината са създадени още преди Освобождението – през Втората българска държава. Името на град Златарица е свързано с добиването на златоносен пясък от реката[5].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове[редактиране | редактиране на кода]

Кметове на Златарица след 1989 година[6]:

Име Период Партия Забележки
Минко Дживдеров 1989 — 1991 БКП/БСП
Минко Дживдеров 1991 — 1993 БСП
Петьо Русев 1993 — 1995 БСП
Никола Радев 1995 — 1999
Петьо Русев 1999 — 2003 Коалиция на гражданите за гражданска местна власт „Ясно“
Стефан Добрев 2003 — 2007 БЗНС-НС
Пенчо Чанев 2007 — 2011 ВМРО-БНД и СДС
Пенчо Чанев 2011 — сега ВМРО-БНД трети мандат

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Площадът на Златарица, в дясно от който е разположено Читалище „Развитие 1885“

В град Златарица функционират две средни училища (СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ и ПГМСС „Никола Златарски“), едно читалище (Читалище „Развитие 1885“) и една детска градина (ЦДГ „Славейче“)[7].

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Златарица е свързвана със съседните общини Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец и Елена чрез удобна пътна мрежа. Редовни автобусни линии се поддържат по направления Велико Търново, Горна Оряховица, Елена и населените места в общината.

От 1949 година града има железопътна линия, свързваща го с Лясковец и Горна Оряховица, през 1974 година е построен и участъкът Златарица-Елена[8]. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.[9]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

През годините град Златарица е развивал различни спортове, като футбол, борба, хандбал, тенис на маса, лека атлетика и др. Съществуващата спортна база е остаряла и амортизирана.

Градът има местен футболен отбор на име ФК Ботев 1921, който до 2014 г. играе в ОФГ Велико Търново. Техен стадион е 23-ти септември. След 2014 г. клубът не развива дейност и отказва участие в шампионата поради липса на състезатели и средства [10].

През 80-те години на 20 век градът има и отбор по мотобол.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Развитие“, разполагащо с два киносалона и библиотека.
  • Исторически музей
  • Църква „Свети Никола“, обявена заради своите стенописи, икони и архитектура за паметник на културата.
  • В СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ се помещава Музеят на етносите, в който са изложени сечива, оръдия на труда, носии и др. характерни предмети за различните етноси на територията на общината – българи, цигани, власи и турци.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 9 май – празник на града от 1997 г. и храмов празник на църква-храм „Св. Николай“
  • 11 май – празник на СОУ „Св. св. Кирил и Методий“
  • 24 май – събор на града.
  • 3 септември – Ден на градинарската чорба

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Златарица[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.iantra.com/index.php?option=com_content&view=article&id=18:-&catid=14&Itemid=36
  2. Електро̀н (Electrum) е минерал, разновидност на самородното злато. Представлява сплав на сребро и злато с примес и от мед и други метали, като среброто преобладава. Среща се и във вид на ковки пластинчати образувания. Цветът му е от златисто-жълт до сребърно-бял.
  3. http://treasures.zonebg.com/facts.htm
  4. http://history.elena.bg/beginning.htm
  5. http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=254&setLanguage=2
  6. http://www.borbabg.com/?action=news&news=11090
  7. http://uchilishta.guide-bulgaria.com/NC/Veliko_Turnovo/Zlataritsa/Zlataritsa/
  8. http://www.lyaskovets.net/tm_articles/d1_tm3_articles_03_railroad.html
  9. Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии
  10. http://www.borbabg.com/2014/09/04/без-ботев-златарица-и-фк-лозен-в/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България