Аксаково
| Аксаково | |
|---|---|
  Аксаково  Аксаково  Аксаково | |
| Общи данни | |
| Население | 8 162 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 18.958 km² |
| Надм. височина | 99 m |
| Пощ. код | 9154 |
| Тел. код | 052 [1] [2] |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 00182 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община - кмет |
Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ) |
| Аксаково в Общомедия | |
Акса̀ково е град в Североизточна България, административен център на Община Аксаково, област Варна. Наречен е на руския публицист Иван Аксаков (1823 – 1886).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е в южното подножие на Франгенското плато на 1 км северозападно от Варна. Намира се на 80 – 140 метра над морското равнище, застроен е върху полегата равнина, наклонена към Варненското езеро.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на Аксаково спада към умерено-континенталната климатична област Северно Черноморие.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на Аксаково е Аджемлер, което според Васил Миков се превежда като "Персийци"[3]. Организираното обучение на ученици в селото започва през 1886 г. Първата училищна сграда е построена през 1892 г., а сегашната сграда на училището – през 1973 г., което от 1981 г. е Средно общообразователно.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Аджемлер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Аксаково има статут на село до 27 май 2004 г., когато с решение на правителството то става град. Селището покрива необходимите условия за да стане град – има над 3500 жители и има изградена социална и техническа инфраструктура.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 1217 |
 |
| 1946 | 1153 | |
| 1956 | 1119 | |
| 1965 | 1940 | |
| 1975 | 5055 | |
| 1985 | 6131 | |
| 1992 | 7039 | |
| 2001 | 7269 | |
| 2011 | 7801 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 7 801 | 100.00 |
| Българи | 6 754 | 86.57 |
| Турци | 89 | 1.14 |
| Цигани | 37 | 0.47 |
| Други | 48 | 0.61 |
| Не се самоопределят | 41 | 0.52 |
| Не отговорили | 832 | 10.66 |
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Природни забележителности са местността „Батова“ край с. Долище и местността „Побити камъни“ край с. Слънчево.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Футболният отбор на града се казва ФК Аксаково.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Аксаково
- Георги Петлешев (1913 – 1942), деец на българското работническо младежко движение
- Желязко Ив. Желев, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Телефонни кодове на българските селища
- ↑ = city.html&ls = 0 Интернет указател на селищни кодове на страницата на БТК
- ↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
- ↑ ((bg)) „Справка за населението на град Аксаково, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016.
- ↑ ((en)) „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016.
- ↑ ((en)) „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 260
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
Портал „
Портал „
