Аксаково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аксаково
Общи данни
Население 8146 души[1] (15 юни 2020 г.)
431 души/km²
Землище 18,958 km²
Надм. височина 99 m
Пощ. код 9154
Тел. код 052[2][3]
МПС код В
ЕКАТТЕ 00182
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Аксаково в Общомедия

Акса̀ково е град в Североизточна България, административен център на Община Аксаково, област Варна. Наречен е на руския публицист Иван Аксаков (1823 – 1886). На 14 август 1934 г., с обнародването на МЗ №2820, село Аджемлер получава името Аксаково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в южното подножие на Франгенското плато на 1 км северозападно от Варна. Намира се на 80 – 140 метра над морското равнище, застроен е върху полегата равнина, наклонена към Варненското езеро. Аксаково има стратегическо географско разположение: на 1,5 км. от Летище Варна (което е на територията на община Аксаково), на 12 км. от пристанище Варна и на 12 км. от „Варна-Запад“. През територията на община Аксаково преминава магистрала „Хемус“.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Аксаково спада към умерено-континенталната климатична област Северно Черноморие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на Аксаково е Аджемлер, което според Васил Миков се превежда като „Персийци“.[4] Организираното обучение на ученици в селото започва през 1886 г. Първата училищна сграда е построена през 1892 г., а сегашната сграда на училището – през 1973 г., което от 1981 г. е Средно общообразователно.

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Аджемлер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Аксаково има статут на село до 27 май 2004 г., когато с решение № 451 на правителството на Симеон Сакскобургготски то става град. Селището покрива необходимите условия за да стане град – има над 3500 жители и има изградена социална и техническа инфраструктура.

През 2013 г. е обявен за „Най-добър млад град на България“' в класацията на „Дарик радио“ и вестник „24 часа“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[6]

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]

Година на
преброяване
Численост
19341217
19461153
19561119
19651940
19755055
19856131
19927039
20017269
20117801

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]

Численост Дял (в %)
Общо 7801 100.00
Българи 6754 86.57
Турци 89 1.14
Цигани 37 0.47
Други 48 0.61
Не се самоопределят 41 0.52
Не отговорили 832 10.66

Образование[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Аксаково има:

  • две детски градини: „Детство мое“ и „Дружба“
  • едно средно училище: СУ „Свети Климент Охридски“[10]
  • Център за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР): ЦПЛР – Аксаково
  • читалище „Просвета“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Природни забележителности са местността „Батова“ край с. Долище и местността „Побити камъни“ край с. Слънчево.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на града се казва ФК Аксаково. През 2018 г. е реализирано сътрудничество с хърватския футболен гранд „Динамо Загреб“ в сферата на детско-юношеския футбол.

Личности родени в Аксаково[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Телефонни кодове на българските селища
  3. = city.html&ls = 0 Интернет указател на селищни кодове на страницата на БТК
  4. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 104
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  6. methodist.bg
  7. „Справка за населението на град Аксаково, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016.
  8. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  9. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
  10. „Свети Климент Охридски“
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България