Аксаково
| Аксаково | |
.jpg) | |
  Аксаково  Аксаково  Аксаково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6932 души[1] (31 декември 2024 г.) 366 души/km² |
| Землище | 18,958 km² |
| Надм. височина | 99 m |
| Пощ. код | 9154 |
| Тел. код | 052 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 00182 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
| Община – кмет | Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ; 1999) |
| Аксаково в Общомедия | |
Акса̀ково е град в североизточна България, административен център на община Аксаково, област Варна. По данни от НСИ населението на града е 6932 души[1] (31 декември 2024).
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира на 80 – 140 метра над морското равнище, застроен е върху полегата равнина в южното подножие на Франгенското плато, наклонена към Варненското езеро, на 10 километра северозападно от центъра на Варна.
Климатът на Аксаково спада към умерено-континенталната климатична област Северно Черноморие.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селището е Аджемлер, което според Васил Миков се превежда като „Персийци“.[2]
Организираното обучение на ученици в селото започва през 1886 г., а първата училищна сграда е построена през 1892 г. При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Аджемлер са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] През 1924 г. край селото преминава главният водопровод на Варна.[4] На 14 август 1934 година селото е преименувано на Акасаково, по името на руския общественик Иван Аксаков, играл активна роля в започването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Местната църква Успение на Пресвета Богородица е построена за богослужение за Рождество Христово през 1899 г. В началото на ХХ век в Аксаково за първи път във Варненско е въведено тютюнопроизводството. През 1944 г. селото се състои се от 300 къщи с близо 350 семейства, организирани в самостоятелна енория.[5]
През 1973 година е построена нова сграда на училището, което от 1981 г. е средно общообразователно.
Аксаково има статут на село до 27 май 2004 г., когато с решение № 451 на правителството на Симеон Сакскобургготски то става град. Селището покрива необходимите условия за да стане град – има над 3500 жители и има изградена социална и техническа инфраструктура.
През 2013 г. е обявен за „Най-добър млад град на България“' в класацията на „Дарик радио“ и вестник „24 часа“.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 7801 | 100,00 |
| Българи | 6754 | 86,57 |
| Турци | 89 | 1,14 |
| Цигани | 37 | 0,47 |
| Други | 48 | 0,61 |
| Не се самоопределят | 41 | 0,52 |
| Неотговорили | 832 | 10,66 |
В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[9]
Управление
[редактиране | редактиране на кода]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]Аксаково има стратегическо географско разположение: на 1,5 км. от Летище Варна (което е на територията на община Аксаково), на 12 км. от пристанище Варна и на 12 км. от „Варна-Запад“. През територията на община Аксаково преминава магистрала „Хемус“.
На територията на Аксаково има:
- две детски градини: „Детство мое“ и „Дружба“
- едно средно училище: СУ „Свети Климент Охридски“[10]
- Медицински център „Анакиевски“ (МЦ „Анакиевски“)
- Център за подкрепа на личностно развитие (ЦПЛР): ЦПЛР – Аксаково
- читалище „Просвета“
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Футболният отбор на града се казва ФК Аксаково. През 2018 г. е реализирано сътрудничество с хърватския футболен гранд „Динамо Загреб“ в сферата на детско-юношеския футбол.
Празници
[редактиране | редактиране на кода]- Последната неделя на месец август – ден на град Аксаково
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Аксаково
- Георги Петлешев (1913 – 1942), деец на българското работническо младежко движение
- Желязко Ив. Желев, македоно-одрински опълченец, четата на Коста Попето[11]
- Тодор Михалев (27.04.1997 г.), български състезател по модерен петобой
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр. 104
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр. 7, 24 юли 1924. стр. 2.
- ↑ Християнска защита - седмичник на Епархийското свещеническо братство Св. Цар Борис във Варненската и Преславска епархия за религия, просвета и обществен живот/ бр. 41, 07 януари 1944 / стр.4
- ↑ „Справка за населението на град Аксаково, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-20. Посетен на 14 декември 2016.
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ methodist.bg // Архивиран от оригинала на 2019-04-07. Посетен на 2019-04-07.
- ↑ „Свети Климент Охридски“
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
