Слънчево

Слънчево
Слънчево 43.25, 27.716667 Слънчево
Общи данни
Население	997 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	26,921 km²
Надм. височина	150 m
Пощ. код	9144
Тел. код	05119
МПС код	В
ЕКАТТЕ	67489
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    - кмет	Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ)
Кметство    - кмет	Слънчево Величка Златева (ГЕРБ)
Слънчево в Общомедия

Пощенска станция в селото

Слънчево е село в Североизточна България. То се намира в Община Аксаково, Варненска област.

География

Водоснабдяване в селото се осъществява с централен водопровод и над 50 кладенеца, а вместо битова канализация се използват септични ями. Обществен транспорт функционира само като връзка с Варна и Аксаково - автобусните линии 43 и 43А.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1881	333
1888	451
1893	501
1900	517
1910	527
1920	621
1926	738
1934	803
1946	784
1956	723
1965	651
1975	594
1985	454
1992	492
2001	634
2011	729

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	729	100.00
Българи	476	65.29
Турци	45	6.17
Цигани	190	26.06
Други	4	0.54
Не се самоопределят	8	1.09
Не отговорили	6	0.82

История

При сондажни разкопки е разкрито праисторическо селище на склона над Слънчево. Счита се, че то е възникнало там заради южното изложение и невъзможността да бъде наводнявано. Установено е, че по време на похода на полския крал Владислав III Варненчик един от рицарските отряди е станувал в землището на днешно Слънчево.

Най-старият писмен източник за селото е османанотурски от 1676 г. и споменава името на селището като Гюн яйласъ („Слънчево плато, бряг, склон или слънчево място“). На по-късен османотурски печат е изписано: "Втори мухтар на село Гюнюл алъса (1861-1862 г.)". Част от местните мюсюлмани се изселват след похода на руския пълководец Иван Дибич-Забалкански през 1828-1829 г., а други – след Руско-турската освободителна война от 1878. Първите заселници християни идват в Слънчево от съседните села Гевреклер, Гюндогду, Солник, Бърдарево, както и регионални групи ваяци и маджури. Първите са с произход от с. Еркеч Бургаско и с. Голица, Варненско, а вторите – от преселници от Източна Тракия – Одринско, дошли в селото от ок. 1880-1882 г.

Основното училище в селото е открито през 1882 г. и се нарича Българско непълно православно основно училище. Името си „Отец Паисий“ то получава през 1935 г. Първият учител на децата е Захари Майдавски от Балчик. Днес училището е закрито, сградата е ремонтирана и функционира като Клуб на пенсионера.Селото е преименувано на 14 август 1934 г. с Министерска заповед на правителството на Кимон Георгиев.

Църковният храм „Свето Възнесение Господне“ е осветен през 1899 г., като по-заможните жители на селото подаряват първите икони. Храмът е ремонтиран основно в началото на XXI век. Народното читалище „Учител“ е основано с богата библиотека през 1906 г. Слънчево е електрифицирано след 1946 г., а водопроводната мрежа е прекарана през 1974 г. През есента на 1999 г. с дарения и общински средства е изграден паметникът на загиналите във войните.

Забележителности

В непосредствена близост до Слънчево се намира местността Побитите камъни, която е природна забележителност.

Личности

Войнишки паметник в селото

През Балканската и Междусъюзническа войни 1912-1913 четиринадесет души от селото губят живота си по бойните полета:

• Караниколов, Иван Стоянов [* 1880 +11 юли 1913, Златево], ефрейтор.
• Кателиев, Добри Душев [+10 ноември 1912], ефрейтор.
• Демиров, Петко Войнов [* 1880 +16 октомври 1912, с. Колиби, дн. Турция], редник.
• Димов, Димо Жечев [* 1890 +16 октомври 1912, Сарабалърт, дн. Турция], редник.
• Добрев, Добри Атанасов [* 1886 +17 октомври 1912, Караагач, дн. Турция], редник.
• Добрев, Добри Неделчев [* 1877+ 16 октомври 1912, Караагач], редник.
• Калчев, Калчо Куртев [* 1888 +1 януари 1913 Куралии, дн. Турция], редник.
• Киряков, Атанас Христов [* 1883 +16 октомври 1912, редник.
• Костадинов, Димитър Стоянов [* 1885 +16 октомври 1912, Карагач], редник.
• Ситов, Стойчо Тодоров [+25 декември 1912, Котел], редник.
• Узунов, Димитър Николов [* 1884 +16 октомври 1912, Караагач], редник.
• Узунов, Никола Николов [* 1890 +10 ноември 1912, Чорлу, дн. Турция], редник.
• Чолаков, Стойчо Тодоров [* 1892 +20 януари 1913, Кадикоб - Турция], редник.
• Шишков, Димитър Георгиев [+10 ноември 1912, Караалъ, дн. Турция], редник.

По време на Втората световна война селото губи:

• Димитричка Костова Чолакова (Славка) [* 13 юли 1922 +февруари 1944]- партизанка от Партизански отряд „Христо Кърпачев“, убита.
• Алекси Димов Христов (Венизелос) [* 20 април 1913 + 21 юли 1943] – партизанин в Габровския отряд, убит.
• Тодор Кателиев Митев, (1892-27 януари 1944) – ятак и помагач на партизаните от Варненския край, починал по време на изпълнение на бойна задача.

Кметове

• Войно Славов Добрев (ок. 1900)
• Михню Добрев Златев (ок. 1912-13)
• Марин Бацов Златев (ок. 1927)
• Лечо Павлов (ок. 1920)
• Йордан Петров Йорданов (ок. 1927)
• Васил Николов Узунов (ок. 1934)
• Илия Михалев п.Маджаров
• Липчо Янев Николов
• Димитър Стоянов
• Никола Добрев
• Йордан Иванов Купенов (ок. 1941-44)
• Марин Кателиев Маринов (ок. 1944)
• Дойчо Атанасов Митев Кателиев
• Никола Стоянов Димитров
• Ганчо Демирев Ганчев
• Димитър Славов Демирев – Лазара
• Дойчо Атанасов Кателиев
• Тодор Иванов
• Янчо Бацов Узунов [*1943+2009, fl.1988-99]
• Величка Георгиева Златева (1999).

Литература

• Войнов, Борис. Село Слънчево. Ваеците и маджурите. Историко-етнографски очерк. С., 2011, 304 с.; Село Слънчево. Родове и личности. С., 2012, 264 с.

Външни препратки

• За десет години Слънчево набъбнало двойно Вестник „Народно дело“ 01.05.2010