Слънчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Слънчево
Общи данни
Население 997 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,921 km²
Надм. височина 100 m
Пощ. код 9144
Тел. код 05119
МПС код В
ЕКАТТЕ 67489
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Слънчево
Величка Златева
(ГЕРБ)

Слънчево е село в Североизточна България. То се намира в Община Аксаково, Варненска област. Старото му име е Гюн ялъсъ (Гюнюл ялъсъ).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е напълно електрифицирано. Водоснабдяване - централен водопровод и 50-60 кладенеца. Битова канализация - септични ями. Хранителни магазини - 4. Обществен транспорт - 16 автобуса дневно от Варна и Аксаково.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост
1881 333
1888 451
1893 501
1900 517
1910 527
1920 621
1926 738
1934 803
1946 784
1956 723
1965 651
1975 594
1985 454
1992 492
2001 634
2011 729

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 729 100.00
Българи 476 65.29
Турци 45 6.17
Цигани 190 26.06
Други 4 0.54
Не се самоопределят 8 1.09
Не отговорили 6 0.82

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Гюн ялъсъ (Гюнюл ялъсъ)./диал. ~ алиси 1676 г., ~ алъсъ 1931-34, ~ алъса, ~ йалъсъ/, което в буквален превод означава слънчев бряг, склон, слъннчево място. Най-старият писмен /османанотурски/, в който се споменава името на селището е от 1676 г. На запазен печат на османотурски е изписано: "Втори мухтар (кмет) на село Гюнюл алъса. [1]278 (1861-1862 г.)" Преименувано е на 14 август 1934 г. с Министерска заповед на правителството на Кимон Георгиев. Според местни историци селото масово е заселено с българи след Руско-турската война 1878. Преселниците в него са от т.н. регионални групи ваяци и маджури. Първите, наричани така заради честата употреба на частицата "ВА" и с произход от с. Еркеч Бургаско и с. Голица, Варненско. А вторите - от преселници от Източна Тракия - Одринско, дошли в селото от ок. 1880-1882 г. При сондажни разкопки е разкрито праисторическо селище на склона над Слънчево. То е възникнало там заради южното изложение и невъзможността да бъде наводнявано. Установено е, че по време на похода на полския крал Владислав III Варненчик един от рицарските отряди е станувал край Слънчево. Част от мюсюлманите се изселват след похода на руския пълководец Дибич Задбалкански в България през 1828-1829 г., а други - след Руско-турската освободителна война. Първите заселници християни идват в Слънчево от съседните села Калиманци (Гевреклер) и Изгрев (Гюндогду), Варненско, а те са заселени от балканските села Еркеч (Козичино),Голица, Солник, Бардарево. По-късно идват и семейства от Тракия. Основното училище в селото е открито през 1882 г. и се наричало Българско непълно православно основно училище. Името си „Отец Паисий“ получава едва през 1935 г. Първият учител на децата бил Захари Майдавски от град Балчик. Църковният храм „Свето Възнесение Господне“ е осветен през 1899 г. Тогава по-заможните жители на селото подаряват първите икони. Преди осем години той е ремонтиран основно. Сменени са прозорците, вратите, направена нова ограда, украса и др. Народното читалище „Учител“ е основано през 1906 г. и за времето си е разполагало с богата библиотека. Слънчево е сред първите електрифицирани села в областта. Крушките светват поетапно след 1946 г. Водопроводната мрежа е прекарана през 1974 г. През есента на 1999 г. с дарения и общински средства е изграден паметникът на загиналите във войните. Преди десетина години са открити новите сгради на пощата и медицинската служба.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до с. Слънчево се намира местността Побитите камъни, която е природна забележителност.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Загинали през Балканската и Междусъюзническа войни 1912-1913 - четиринадесет души[редактиране | редактиране на кода]

  • Демиров, Петко Войнов [*1880 +16 окт. 1912, с. Колиби - Турция], редник.
  • Димов, Димо Жечев [*1890 +16 окт. 1912, Сарабалърт - Турция], редник.
  • Добрев, Добри Атанасов [*1886 +17 окт. 1912, Караагач - Турция], редник.
  • Добрев, Добри Неделчев [*1877+ 16 окт. 1912, Караагач - Турция], редник.
  • Кателиев, Добри Душев [+10 ноем. 1912], ефрейтор.
  • Киряков, Атанас Христов [*1883 +16 окт. 1912, редник.
  • Костадинов, Димитър Стоянов [*1885 +16 окт. 1912, Карагач - Турция], редник.
  • Ситов, Стойчо Тодоров [+25 дек. 1912, Котел], редник.
  • Узунов, Димитър Николов [*1884 +16 окт. 1912, Караагач - Турция], редник.
  • Узунов, Никола Николов [*1890 +10 ноем. 1912, Чорлу - Турция], редник.
  • Шишков, Димитър Георгиев [+10 ноем. 1912, Караалъ - Турция], редник.
  • Калчев, Калчо Куртев [*1888 +1 ян. 1913 Куралий - Турция], редник.
  • Караниколов, Иван Стоянов [*1880 +11 юли 1913, Златево], ефрейтор.
  • Чолаков, Стойчо Тодоров [*1892 +20 ян. 1913, Кадикоб - Турция], редник.

Загинали през Първата Световна война 1915-18 - тринадесет[редактиране | редактиране на кода]

Загинали през Втора Световна война 1944-45 - четирима[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кметове[редактиране | редактиране на кода]

  • ок. 1900 Войно Славов Добрев
  • ок. 1912-13 Михню Добрев Златев
  • ок. 1927 Марин Бацов Златев
  • ок. 1920 Лечо Павлов
  • ок. 1927 Йордан Петров Йорданов
  • ок. 1934 Васил Николов Узунов
  • Илия Михалев п.Маджаров
  • Липчо Янев Николов
  • Димитър Стоянов
  • Никола Добрев
  • ок. 1941-44 Йордан Иванов Купенов
  • ок. 1944 Марин Кателиев Маринов
  • Дойчо Атанасов Митев Кателиев
  • Никола Стоянов Димитров
  • Генчо Демирев Ганчев
  • Димитър Славов Демирев - Лазара
  • Дойчо Атанасов Кателиев
  • Тодор Иванов
  • 1988-99 Янчо Бацов Узунов [*1943+2009]
  • 1999- Величка Георгиева Златева,продължава четвърти мандат

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Войнов, Борис. Село Слънчево. Ваеците и маджурите. Историко-етнографски очерк. С., 2011, 304 с.; Село Слънчево. Родове и личности. С., 2012, 264 с.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Транспортна връзка с Варна и Аксаково са автобусните линии 43 и 43А.
  • Училището е закрито,сградата е ремонтирана и в момента функционира като Клуб на пенсионера.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  „Справка за населението на село Слънчево, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016.
  2. ((en))  „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016.
  3. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България