Слънчево
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Слънчево | |
|---|---|
 |
|
  Слънчево  Слънчево |
|
| Общи данни | |
| Население | 997 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 26,921 km² |
| Надм. височина | 150 m |
| Пощ. код | 9144 |
| Тел. код | 05119 |
| МПС код | В |
| ЕКАТТЕ | 67489 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Варна |
|
Община - кмет |
Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ) |
|
Кметство - кмет |
Слънчево Величка Златева (ГЕРБ) |
| Слънчево в Общомедия | |
Слънчево е село в Североизточна България. То се намира в Община Аксаково, Варненска област. Старото му име е Гюн яйласъ ("Слънчево плато").
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е напълно електрифицирано. Водоснабдяване – централен водопровод и 50-60 кладенеца. Битова канализация – септични ями. Хранителни магазини – 4. Обществен транспорт – 16 автобуса дневно от Варна и Аксаково.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1881 | 333 |
| 1888 | 451 |
| 1893 | 501 |
| 1900 | 517 |
| 1910 | 527 |
| 1920 | 621 |
| 1926 | 738 |
| 1934 | 803 |
| 1946 | 784 |
| 1956 | 723 |
| 1965 | 651 |
| 1975 | 594 |
| 1985 | 454 |
| 1992 | 492 |
| 2001 | 634 |
| 2011 | 729 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 729 | 100.00 |
| Българи | 476 | 65.29 |
| Турци | 45 | 6.17 |
| Цигани | 190 | 26.06 |
| Други | 4 | 0.54 |
| Не се самоопределят | 8 | 1.09 |
| Не отговорили | 6 | 0.82 |
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на селото е Гюн ялъсъ (Гюнюл ялъсъ)./диал. ~ алиси 1676 г., ~ алъсъ 1931-34, ~ алъса, ~ йалъсъ/, което в буквален превод означава слънчев бряг, склон, слъннчево място. Най-старият писмен /османанотурски/, в който се споменава името на селището е от 1676 г. На запазен печат на османотурски е изписано: "Втори мухтар (кмет) на село Гюнюл алъса. [1]278 (1861-1862 г.)" Преименувано е на 14 август 1934 г. с Министерска заповед на правителството на Кимон Георгиев. Според местни историци селото масово е заселено с българи след Руско-турската война 1878. Преселниците в него са от т.нар. регионални групи ваяци и маджури. Първите, наричани така заради честата употреба на частицата "ВА" и с произход от с. Еркеч Бургаско и с. Голица, Варненско. А вторите – от преселници от Източна Тракия – Одринско, дошли в селото от ок. 1880-1882 г. При сондажни разкопки е разкрито праисторическо селище на склона над Слънчево. То е възникнало там заради южното изложение и невъзможността да бъде наводнявано. Установено е, че по време на похода на полския крал Владислав III Варненчик един от рицарските отряди е станувал край Слънчево. Част от мюсюлманите се изселват след похода на руския пълководец Дибич Задбалкански в България през 1828-1829 г., а други – след Руско-турската освободителна война. Първите заселници християни идват в Слънчево от съседните села Калиманци (Гевреклер) и Изгрев (Гюндогду), Варненско, а те са заселени от балканските села Еркеч (Козичино), Голица, Солник, Бардарево. По-късно идват и семейства от Тракия. Основното училище в селото е открито през 1882 г. и се наричало Българско непълно православно основно училище. Името си „Отец Паисий“ получава едва през 1935 г. Първият учител на децата бил Захари Майдавски от град Балчик. Църковният храм „Свето Възнесение Господне“ е осветен през 1899 г. Тогава по-заможните жители на селото подаряват първите икони. Преди осем години той е ремонтиран основно. Сменени са прозорците, вратите, направена нова ограда, украса и др. Народното читалище „Учител“ е основано през 1906 г. и за времето си е разполагало с богата библиотека. Слънчево е сред първите електрифицирани села в областта. Крушките светват поетапно след 1946 г. Водопроводната мрежа е прекарана през 1974 г. През есента на 1999 г. с дарения и общински средства е изграден паметникът на загиналите във войните. Преди десетина години са открити новите сгради на пощата и медицинската служба.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В непосредствена близост до с. Слънчево се намира местността Побитите камъни, която е природна забележителност.
Загинали през Балканската и Междусъюзническа войни 1912-1913 – четиринадесет души[редактиране | редактиране на кода]
- Демиров, Петко Войнов [* 1880 +16 октомври 1912, с. Колиби - Турция], редник.
- Димов, Димо Жечев [* 1890 +16 октомври 1912, Сарабалърт - Турция], редник.
- Добрев, Добри Атанасов [* 1886 +17 октомври 1912, Караагач - Турция], редник.
- Добрев, Добри Неделчев [* 1877+ 16 октомври 1912, Караагач - Турция], редник.
- Кателиев, Добри Душев [+10 ноември 1912], ефрейтор.
- Киряков, Атанас Христов [* 1883 +16 октомври 1912, редник.
- Костадинов, Димитър Стоянов [* 1885 +16 октомври 1912, Карагач - Турция], редник.
- Ситов, Стойчо Тодоров [+25 декември 1912, Котел], редник.
- Узунов, Димитър Николов [* 1884 +16 октомври 1912, Караагач - Турция], редник.
- Узунов, Никола Николов [* 1890 +10 ноември 1912, Чорлу - Турция], редник.
- Шишков, Димитър Георгиев [+10 ноември 1912, Караалъ - Турция], редник.
- Калчев, Калчо Куртев [* 1888 +1 януари 1913 Куралий - Турция], редник.
- Караниколов, Иван Стоянов [* 1880 +11 юли 1913, Златево], ефрейтор.
- Чолаков, Стойчо Тодоров [* 1892 +20 януари 1913, Кадикоб - Турция], редник.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Димитричка Костова Чолакова (Славка) [* 13 юли 1922 +февруари 1944]- партизанка от Партизански отряд „Христо Кърпачев“, убита.
- Алекси Димов Христов (Венизелос) [* 20 април 1913 + 21 юли 1943] – партизанин в Габровския отряд, убит.
- Тодор Кателиев Митев, (1892-27 януари 1944) – ятак и помагач на партизаните от Варненския край, починал по време на изпълнение на бойна задача.
Кметове[редактиране | редактиране на кода]
- ок. 1900 Войно Славов Добрев
- ок. 1912-13 Михню Добрев Златев
- ок. 1927 Марин Бацов Златев
- ок. 1920 Лечо Павлов
- ок. 1927 Йордан Петров Йорданов
- ок. 1934 Васил Николов Узунов
- Илия Михалев п.Маджаров
- Липчо Янев Николов
- Димитър Стоянов
- Никола Добрев
- ок. 1941-44 Йордан Иванов Купенов
- ок. 1944 Марин Кателиев Маринов
- Дойчо Атанасов Митев Кателиев
- Никола Стоянов Димитров
- Ганчо Демирев Ганчев
- Димитър Славов Демирев – Лазара
- Дойчо Атанасов Кателиев
- Тодор Иванов
- 1988-99 Янчо Бацов Узунов [* 1943+2009]
- 1999- Величка Георгиева Златева, продължава четвърти мандат
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Войнов, Борис. Село Слънчево. Ваеците и маджурите. Историко-етнографски очерк. С., 2011, 304 с.; Село Слънчево. Родове и личности. С., 2012, 264 с.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Транспортна връзка с Варна и Аксаково са автобусните линии 43 и 43А.
- Училището е закрито, сградата е ремонтирана и в момента функционира като Клуб на пенсионера.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Справка за населението на село Слънчево, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- За десет години Слънчево набъбнало двойно Вестник "Народно дело" 01.05.2010
| ||||||||||
Портал „
Портал „
