Слънчево

Слънчево
Слънчево 43.25, 27.716667 Слънчево
Общи данни
Население	997 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	26,921 km²
Надм. височина	150 m
Пощ. код	9144
Тел. код	05119
МПС код	В
ЕКАТТЕ	67489
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    - кмет	Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ)
Кметство    - кмет	Слънчево Величка Златева (ГЕРБ)
Слънчево в Общомедия

Слънчево е село в Североизточна България. То се намира в Община Аксаково, Варненска област. Старото му име е Гюн ялъсъ (Гюнюл ялъсъ).

География

Селото е напълно електрифицирано. Водоснабдяване - централен водопровод и 50-60 кладенеца. Битова канализация - септични ями. Хранителни магазини - 4. Обществен транспорт - 16 автобуса дневно от Варна и Аксаково.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1881	333
1888	451
1893	501
1900	517
1910	527
1920	621
1926	738
1934	803
1946	784
1956	723
1965	651
1975	594
1985	454
1992	492
2001	634
2011	729

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	729	100.00
Българи	476	65.29
Турци	45	6.17
Цигани	190	26.06
Други	4	0.54
Не се самоопределят	8	1.09
Не отговорили	6	0.82

История

Старото име на селото е Гюн ялъсъ (Гюнюл ялъсъ)./диал. ~ алиси 1676 г., ~ алъсъ 1931-34, ~ алъса, ~ йалъсъ/, което в буквален превод означава слънчев бряг, склон, слъннчево място. Най-старият писмен /османанотурски/, в който се споменава името на селището е от 1676 г. На запазен печат на османотурски е изписано: "Втори мухтар (кмет) на село Гюнюл алъса. [1]278 (1861-1862 г.)" Преименувано е на 14 август 1934 г. с Министерска заповед на правителството на Кимон Георгиев. Според местни историци селото масово е заселено с българи след Руско-турската война 1878. Преселниците в него са от т.н. регионални групи ваяци и маджури. Първите, наричани така заради честата употреба на частицата "ВА" и с произход от с. Еркеч Бургаско и с. Голица, Варненско. А вторите - от преселници от Източна Тракия - Одринско, дошли в селото от ок. 1880-1882 г. При сондажни разкопки е разкрито праисторическо селище на склона над Слънчево. То е възникнало там заради южното изложение и невъзможността да бъде наводнявано. Установено е, че по време на похода на полския крал Владислав III Варненчик един от рицарските отряди е станувал край Слънчево. Част от мюсюлманите се изселват след похода на руския пълководец Дибич Задбалкански в България през 1828-1829 г., а други - след Руско-турската освободителна война. Първите заселници християни идват в Слънчево от съседните села Калиманци (Гевреклер) и Изгрев (Гюндогду), Варненско, а те са заселени от балканските села Еркеч (Козичино), Голица, Солник, Бардарево. По-късно идват и семейства от Тракия. Основното училище в селото е открито през 1882 г. и се наричало Българско непълно православно основно училище. Името си „Отец Паисий“ получава едва през 1935 г. Първият учител на децата бил Захари Майдавски от град Балчик. Църковният храм „Свето Възнесение Господне“ е осветен през 1899 г. Тогава по-заможните жители на селото подаряват първите икони. Преди осем години той е ремонтиран основно. Сменени са прозорците, вратите, направена нова ограда, украса и др. Народното читалище „Учител“ е основано през 1906 г. и за времето си е разполагало с богата библиотека. Слънчево е сред първите електрифицирани села в областта. Крушките светват поетапно след 1946 г. Водопроводната мрежа е прекарана през 1974 г. През есента на 1999 г. с дарения и общински средства е изграден паметникът на загиналите във войните. Преди десетина години са открити новите сгради на пощата и медицинската служба.

Забележителности

В непосредствена близост до с. Слънчево се намира местността Побитите камъни, която е природна забележителност.

Загинали през Балканската и Междусъюзническа войни 1912-1913 - четиринадесет души

• Демиров, Петко Войнов [*1880 +16 октомври 1912, с. Колиби - Турция], редник.
• Димов, Димо Жечев [*1890 +16 октомври 1912, Сарабалърт - Турция], редник.
• Добрев, Добри Атанасов [*1886 +17 октомври 1912, Караагач - Турция], редник.
• Добрев, Добри Неделчев [*1877+ 16 октомври 1912, Караагач - Турция], редник.
• Кателиев, Добри Душев [+10 ноември 1912], ефрейтор.
• Киряков, Атанас Христов [*1883 +16 октомври 1912, редник.
• Костадинов, Димитър Стоянов [*1885 +16 октомври 1912, Карагач - Турция], редник.
• Ситов, Стойчо Тодоров [+25 декември 1912, Котел], редник.
• Узунов, Димитър Николов [*1884 +16 октомври 1912, Караагач - Турция], редник.
• Узунов, Никола Николов [*1890 +10 ноември 1912, Чорлу - Турция], редник.
• Шишков, Димитър Георгиев [+10 ноември 1912, Караалъ - Турция], редник.
• Калчев, Калчо Куртев [*1888 +1 януари 1913 Куралий - Турция], редник.
• Караниколов, Иван Стоянов [*1880 +11 юли 1913, Златево], ефрейтор.
• Чолаков, Стойчо Тодоров [*1892 +20 януари 1913, Кадикоб - Турция], редник.

Личности

• Димитричка Костова Чолакова (Славка) [*13 юли 1922 +февруари 1944]- партизанка от Партизански отряд „Христо Кърпачев“, убита.
• Алекси Димов Христов (Венизелос) [*20 април 1913 + 21 юли 1943] - партизанин в Габровския отряд, убит.
• Тодор Кателиев Митев, (1892-27.01.1944) - ятак и помагач на партизаните от Варненския край, починал по време на изпълнение на бойна задача.

Кметове

• ок. 1900 Войно Славов Добрев
• ок. 1912-13 Михню Добрев Златев
• ок. 1927 Марин Бацов Златев
• ок. 1920 Лечо Павлов
• ок. 1927 Йордан Петров Йорданов
• ок. 1934 Васил Николов Узунов
• Илия Михалев п.Маджаров
• Липчо Янев Николов
• Димитър Стоянов
• Никола Добрев
• ок. 1941-44 Йордан Иванов Купенов
• ок. 1944 Марин Кателиев Маринов
• Дойчо Атанасов Митев Кателиев
• Никола Стоянов Димитров
• Ганчо Демирев Ганчев
• Димитър Славов Демирев - Лазара
• Дойчо Атанасов Кателиев
• Тодор Иванов
• 1988-99 Янчо Бацов Узунов [*1943+2009]
• 1999- Величка Георгиева Златева, продължава четвърти мандат

Литература

Войнов, Борис. Село Слънчево. Ваеците и маджурите. Историко-етнографски очерк. С., 2011, 304 с.; Село Слънчево. Родове и личности. С., 2012, 264 с.

Други

• Транспортна връзка с Варна и Аксаково са автобусните линии 43 и 43А.
• Училището е закрито, сградата е ремонтирана и в момента функционира като Клуб на пенсионера.

Външни препратки

• За десет години Слънчево набъбнало двойно Вестник "Народно дело" 01.05.2010