Слънчево
Слънчево | |
---|---|
![]() |
|
Общи данни | |
Население |
737 души[1] (15 юни 2020 г.) 27,4 души/km² |
Землище | 26,921 km² |
Надм. височина | 150 m |
Пощ. код | 9144 |
Тел. код | 05119 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 67489 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община – кмет |
Аксаково Атанас Стоилов (ГЕРБ) |
Кметство – кмет |
Слънчево Величка Златева (ГЕРБ) |
Слънчево в Общомедия |
Слънчево е село в Североизточна България. То се намира в Община Аксаково, Варненска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Водоснабдяване в селото се осъществява с централен водопровод и над 50 кладенеца, а вместо битова канализация се използват септични ями. Обществен транспорт функционира само като връзка с Варна и Аксаково - автобусните линии 43 и 43А.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
Година на преброяване |
Численост |
1881 | 333 |
1888 | 451 |
1893 | 501 |
1900 | 517 |
1910 | 527 |
1920 | 621 |
1926 | 738 |
1934 | 803 |
1946 | 784 |
1956 | 723 |
1965 | 651 |
1975 | 594 |
1985 | 454 |
1992 | 492 |
2001 | 634 |
2011 | 729 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 729 | 100.00 |
Българи | 476 | 65.29 |
Турци | 45 | 6.17 |
Цигани | 190 | 26.06 |
Други | 4 | 0.54 |
Не се самоопределят | 8 | 1.09 |
Не отговорили | 6 | 0.82 |
История[редактиране | редактиране на кода]
При сондажни разкопки е разкрито праисторическо селище на склона над Слънчево. Счита се, че то е възникнало там заради южното изложение и невъзможността да бъде наводнявано. Установено е, че по време на похода на полския крал Владислав III Варненчик един от рицарските отряди е станувал в землището на днешно Слънчево.
Най-старият писмен източник за селото е османанотурски от 1676 г. и споменава името на селището като Гюн яйласъ („Слънчево плато, бряг, склон или слънчево място“). На по-късен османотурски печат е изписано: "Втори мухтар на село Гюнюл алъса (1861-1862 г.)". Част от местните мюсюлмани се изселват след похода на руския пълководец Иван Дибич-Забалкански през 1828-1829 г., а други – след Руско-турската освободителна война от 1878. Първите заселници християни идват в Слънчево от съседните села Гевреклер, Гюндогду, Солник, Бърдарево, както и регионални групи ваяци и маджури. Първите са с произход от с. Еркеч Бургаско и с. Голица, Варненско, а вторите – от преселници от Източна Тракия – Одринско, дошли в селото от ок. 1880-1882 г.
Основното училище в селото е открито през 1882 г. и се нарича Българско непълно православно основно училище. Името си „Отец Паисий“ то получава през 1935 г. Първият учител на децата е Захари Майдавски от Балчик. Днес училището е закрито, сградата е ремонтирана и функционира като Клуб на пенсионера.Селото е преименувано на 14 август 1934 г. с Министерска заповед на правителството на Кимон Георгиев.
Църковният храм „Свето Възнесение Господне“ е осветен през 1899 г., като по-заможните жители на селото подаряват първите икони. Храмът е ремонтиран основно в началото на XXI век. Народното читалище „Учител“ е основано с богата библиотека през 1906 г. Слънчево е електрифицирано след 1946 г., а водопроводната мрежа е прекарана през 1974 г. През есента на 1999 г. с дарения и общински средства е изграден паметникът на загиналите във войните.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В непосредствена близост до Слънчево се намира местността Побитите камъни, която е природна забележителност.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската и Междусъюзническа войни 1912-1913 четиринадесет души от селото губят живота си по бойните полета:
- Караниколов, Иван Стоянов [* 1880 +11 юли 1913, Златево], ефрейтор.
- Кателиев, Добри Душев [+10 ноември 1912], ефрейтор.
- Демиров, Петко Войнов [* 1880 +16 октомври 1912, с. Колиби, дн. Турция], редник.
- Димов, Димо Жечев [* 1890 +16 октомври 1912, Сарабалърт, дн. Турция], редник.
- Добрев, Добри Атанасов [* 1886 +17 октомври 1912, Караагач, дн. Турция], редник.
- Добрев, Добри Неделчев [* 1877+ 16 октомври 1912, Караагач], редник.
- Калчев, Калчо Куртев [* 1888 +1 януари 1913 Куралии, дн. Турция], редник.
- Киряков, Атанас Христов [* 1883 +16 октомври 1912, редник.
- Костадинов, Димитър Стоянов [* 1885 +16 октомври 1912, Карагач], редник.
- Ситов, Стойчо Тодоров [+25 декември 1912, Котел], редник.
- Узунов, Димитър Николов [* 1884 +16 октомври 1912, Караагач], редник.
- Узунов, Никола Николов [* 1890 +10 ноември 1912, Чорлу, дн. Турция], редник.
- Чолаков, Стойчо Тодоров [* 1892 +20 януари 1913, Кадикоб - Турция], редник.
- Шишков, Димитър Георгиев [+10 ноември 1912, Караалъ, дн. Турция], редник.
По време на Втората световна война селото губи:
- Димитричка Костова Чолакова (Славка) [* 13 юли 1922 +февруари 1944]- партизанка от Партизански отряд „Христо Кърпачев“, убита.
- Алекси Димов Христов (Венизелос) [* 20 април 1913 + 21 юли 1943] – партизанин в Габровския отряд, убит.
- Тодор Кателиев Митев, (1892-27 януари 1944) – ятак и помагач на партизаните от Варненския край, починал по време на изпълнение на бойна задача.
Кметове[редактиране | редактиране на кода]
- Войно Славов Добрев (ок. 1900)
- Михню Добрев Златев (ок. 1912-13)
- Марин Бацов Златев (ок. 1927)
- Лечо Павлов (ок. 1920)
- Йордан Петров Йорданов (ок. 1927)
- Васил Николов Узунов (ок. 1934)
- Илия Михалев п.Маджаров
- Липчо Янев Николов
- Димитър Стоянов
- Никола Добрев
- Йордан Иванов Купенов (ок. 1941-44)
- Марин Кателиев Маринов (ок. 1944)
- Дойчо Атанасов Митев Кателиев
- Никола Стоянов Димитров
- Ганчо Демирев Ганчев
- Димитър Славов Демирев – Лазара
- Дойчо Атанасов Кателиев
- Тодор Иванов
- Янчо Бацов Узунов [*1943+2009, fl.1988-99]
- Величка Георгиева Златева (1999).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Войнов, Борис. Село Слънчево. Ваеците и маджурите. Историко-етнографски очерк. С., 2011, 304 с.; Село Слънчево. Родове и личности. С., 2012, 264 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ „Справка за населението на село Слънчево, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- За десет години Слънчево набъбнало двойно Вестник „Народно дело“ 01.05.2010
|