Орешак (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Орешак (Област Ловеч).

Орешак
Общи данни
Население 305 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 20,886 km²
Надм. височина 291 m
Пощ. код 9151
Тел. код 052
МПС код В
ЕКАТТЕ 53691
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Аксаково
Атанас Стоилов
(ГЕРБ)

Орешак е село в Североизточна България. Старо име: Джевизлий. То се намира в община Аксаково, област Варна, на 13 km северно от град Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Орешак се намира в североизточна България, област Варна.Центърът на селото е с географски координати 430 18І 04.94ІІ N 270 54І 48.76ІІ E Към селото има два подхода, северен, с отклонение от пътя за гр.Балчик и южен, от гр.Варна, по пътя край село Каменар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

В „Летописна книга на с.Джевизлий” съставена и написана до 30.07.1929 г.от свещенник Христо Димитров, служил в църквата "Св.Пророк Илия" в същото село, е записано следното: „Отчасти се е доказало от някои стари хора, които по предание от техни прадеди са запомнили: Помни се, че през 1826 г. днешното село Джевизлий се е представлявало само от три турски къшли (скотовъдни обори) и когато вече почнали да го заселват днешните му жители, турците са си продали къшлите и заминали да живеят в Цариград. Днешните жители са дошли да живеят тук от Камчийския край, Варненско, от селата Голица, Ески Арнаутлар /днешно с. Староселец/, Кору Кьой /днешно с.Горица/ и Ак дере /днешен гр.Бяла/, за по-добро местоположение. По народност са българи, източно-православни. Иноверци в селото няма, други народности също няма". Първите заселници, около 1828 г., са родовете на Коджа Костадин, родом от Еленско, преселник от Челебикьой /днешно с.Господиново/, Лааз Георги, от село Голица, Коджа Йоргаки от Ени Кьой /днешно с.Куманово/ След Руско-Турската война, 1828-1830 г. тук пристигат още 17 фамилии от Бесарабия с биволски и волски каруци на път за родните си места – Чирпанско и Старозагорско. Те остават близо да селото временно, за да оцелеят от люта зима – изплитайки сушини за себе си и за добитька по закътани места в деретата, но след това решили и останали да живеят в селото. Между тези фамилии били родовете на Коджа Данаил, Джамбаз Георги, Дядо Тома, Дядо Съби, Коджа Панайот и др. По-късно се заселват и родове от Ямболско, Панагюрище и от Сливенския край, част от които са преки потомци на войводата Хаджи Димитър.

Освобождение на България[редактиране | редактиране на кода]

Кооперация Орешак

Освобождението идва на Еньовден 1878 г., когато руски войски минават през селото. През 1910 г. при преименуването на селищата около гр.Варна, по идея на братя Шкорпил, с.Джевизлий е наречено Сборно. Това име не е получило популярност и не е прието от местните хора, поради което през 1936 г. назначената комисия преименува селото Орешак. Запитани за произхода си, всички стари жители на с.Орешак, които наричали гагаузи, отговаряли, че са „ески болгар” /стари българи/ или „хасъл болгар” /специални, най-истински българи/. Удивителна е и приликата между думите „Гагауз” и „Caucasus”-името на планината Кавказ, изписано на латиница, където /дн.Кабардино-Балкария/ се предполага, че е съществувала в древността една от многото прабългарски държави. Историците все още не са дали ясен отговор на въпроса, на какъв език са говорили аспаруховите българи и дали този език не е запазен именно от старото местно население на село Орешак. През 1929 година в селото се създава Кредитна кооперация „Извор”. До 1955 г. в селото имало 207 къщи и около 1000 души население. Местните хора знаели как се „хващат” подземните води и изградили 46 каменни чешми в селото и около него. Седемте воденици изградени в ръкавите на реката мелели най-доброто брашно във Варненско и събирали мливари чак от Добруджа. През 1936 г.било завършено уникално за времето си водно съоръжение по поречието на Батовската река, съдържащо десетки баражи, водни стаи, каптажи и помпената станция „Батова”. През 1943 г. с.Орешак било електрифицирано. През 1958 година в Орешак се създава Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) "Жечка Карамфилова". След принудителното отнемане на земята от селяните, в периода 1958-1961 г., започнало масово изселване към гр.Варна, в резултат на което в селото останали само възрастните жители. Към месец март 2014 г. селото наброява 156 души с постоянно местожителство, а поради многото закупени и застроени имоти, сезонно живеят близо още 400 души. Построени са приблизително 600 нови къщи. В селото се провежда конно състезание през 1985 година.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметството

По исторически данни през 1873 г. селото наброява 49 къщи със 165 жители притежаващи общо 1667 глави добитък и заплаща данъци на обща стойност 5844 гроша. Според написаното през 1929 г. от свещеник Христо Димитров: "От начало (около 1831г), селото е броило около 30 къщи, до постройката на черквата(1890 г.) около 80 къщи, а днес (1924 г.) 135 къщи. Увеличението на селото става постепенно, защото повечето от къщите са големи, с по няколко стаи и там три до четири сина на един баща, могат да прекарат по няколко години, докато си направят отделни къщи".

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 872
1946 852
1956 712
1965 392
1975 267
1985 202
1992 187
2001 263
2011 281

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 281 100.00
Българи 263 93.59
Турци
Цигани
Други 7 2.49
Не се самоопределят
Не отговорили 11 3.91

Религии[редактиране | редактиране на кода]

  • Православно християнство

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Православен храм „Свети Пророк Илия”[редактиране | редактиране на кода]

Church in Oreshak,Varna,Bulgaria.jpg

Храмът „Свети Пророк Илия” е построен в периода 1883 г.-1890 г.с труда и средствата на местните жители. В летописите е записано следното: „Предстоятели за построяване на черквата "Св.Пророк Илия" през 1883 г. са: Данаил Николов, Иван Костадинов, Киряк Панайотов, Лефтер Георгиев, Мирчо Лазарев, Съби Томов, НеделчоТомов и Янко Пеев. Храмът е осветен през 1891 г. от Варненският и Преславски митрополит Симеон. Оттогава селото е посетено от същият Владика през 1924 г. на празника Летен Атанасовден, 2 май, когато е отслужил архиерейска служба и е държал обширно поучение към християните за празника» Църквата е построена от Тотю Търновлията, забележителен за времето си.майстор, който е построил и стария каменен мост над реката, откъм южния подход към селото. При строежа на църквата, каменните блокове са скрепявани със стопено олово, много стара технология, ползвана още по времето на Римската империя. В резултат на това изключително качествено строителство, основната каменна конструкция на църквата е запазена в много добро състояние вече над 120 години.

Народно читалище „Светлина 2007”[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Светлина 2007” с.Орешак, Община Аксаково, област Варна е регистрирано през 2007 г. във Варненски окръжен съд и е продължител на традициите на читалището създадено в село Орешак, Варненско, през 1926 г. от учителите Тодорка и Петър Тодорови. Дейността на читалището включва разнообразни дейности, свързани с просвещението, културата и запазване на традициите на нашите предци, автентичния местен фолклор, празниците, бита и обичаите, опазване на родовата памет на предходните поколения за бита, отглеждането и възпитанието на поколението и неговото добруване. Читалището разполага със собствена музейна етнографска сбирка, която съдържа оригинални експонати на стари, над сто годишни местни облекла и носии, домашен стан за тъкане на платно и черги, прибори и пособия ползвани в старо време от нашите деди. Тази сбирка, създадена с много желание, търпение и любов от всички жители на селото, отразява духа на българския бит и дава възможност на всеки, който я разгледа, да се докосне до атмосферата и автентичността на стари и забравени вече времена, в които са живели предците ни. Към читалището е създадена самодейна певческа група за автентичен местен фолклор, която участва в много надпявания и събори, включително и от конкурсен характер и пази и съхранява богатството и многообразието на българската народна песен. Част от местните обичаи са съхранени от група самодейци, чрез атрактивна сценична възстановка на обичаите „Коледуване” и „Посрещане на кумовете”. Библиотеката на читалището е създадена от дарителските акции на читалищните членове и съдържа над 1500 броя качествени книги и издания, които са на разположение на читателите от всички възрасти. Читалището работи по програми и проекти на Министерството на културата, както и по проекти, приети от читалищното настоятелство. Читалището има амбицията и полага непрестанни усилия и усърдие да запази духа на нашите предци, жаждата на народа ни за знание и просвещение, да запазим огъня, който е горял в сърцата на поколения българи да обичат родното и българското, да пазят традициите, песните, танците, обичаите, трапезата и рецептите за вкусните гозби, коледуването, лазаруването, седенките, именните дни, кукерските празници, обряди и обичаи присъщи само на нашето или на друго село, от където е коренът ни. Читалището е люлка и дом на просвещението. То дарява малките с топлина и уют, младите с дух и кураж, възрастните с познание и старите със спокойствие, че е съхранено създаденото от тях. Тук хората от всички поколения могат да общуват и предават един на друг своите знания, песни, разкази и легенди. По-възрастните могат да се учат да общуват в нови непознати пространства, като електронните мрежи, които в тяхната младост не са били открити. Всички заети с читалищната дейност се трудят да творят и пишат история за родовете си, която по-младите от тях като четат, да знаят какво са род, народ, родина и да ги ценят и пазят от забрава. Девизът на читалището е „Пазим и съхраняваме, а съхраненото предаваме на последователите си”.

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Училището в с.Орешак е построено от майстор Добри Генчев от Габровско през 20-те години на миналия век, с даренията и с доброволния труд на местните жители. Откриването му е извършено през 1928 г. За да се самоиздържа и да се плащат заплатите на учителите, селяните дарили на училището 250 декара обработваема земеделска земя, която собственост е документирана в Държавен архив гр.Шумен. До 1961 г. всички деца родени в с.Орешак са учили и завършвали основното си образование в това училище, но след отнемането на земеделската земя от собствениците им в края на 50-те години на миналия век, от тогавашната власт и последвалото масово изселване на младите хора към град Варна, училището обезлюдяло и било закрито. Към 2014 г. в сградата на бившето училище се помещават кметското настоятелство, Народно читалище „Светлина-2007 г.” и медицински пункт.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. в центъра на селото беше открит паметник на създателите на селото и загиналите през войните мъже, отдали живота си за България. Ето и имената на загиналите през войните мъже от село Орешак, така както са изписани и на паметните плочи на портала на Осми приморски полк в гр.Варна:

Редници:

Арх.Зл.Костадинов

Ат.Зл.Костадинов

Вел.Ян.Пеев

Г.Лаз.Киров

Г.Ник.Къшлов

Дим.Нед.Томов

Димо Кост.Иванов

Добри Мен.Добрев

Дим.Нед.Томов

Иван Петр.Иванов

Иван.Пан Пейчев

Кост.Зл.Костадинов

Леф.Ст.Георгиев

Леф.Пейчев

Леф.Ст.Янков

Мир.Кост.Янакиев

Марин Събев Маринов

Марин Ник.Саров

Ник.Ат.Гайдаров

Пар.Дим.Каров

Пар.Дим.Гайдаров

Фильо Филев

Ян.Анд.Полихронов

Забележка:Изписването е като на плочата

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Храмовият празник на село Орешак е на 20 юли, Илинден. Официалният празник (сборът на селото) се празнува на първата неделя след Илинден, в центъра на селото. Празнуват се националният и официалните празници на Република България, както и всички църковни и народни празници и местни обичаи и ритуали.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Янков (р. 1951) – български борец, олимпийски медалист

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  „Справка за населението на село Орешак, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 14 декември 2016.
  2. ((en))  „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2016.
  3. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2016.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България