Орешак (област Ловеч)
За другото българско село вижте Орешак (Област Варна).
| Орешак | |
|---|---|
 Панорамен изглед от село Орешак | |
  Орешак  Орешак | |
| Общи данни | |
| Население | 1942 души[1] (15 септември 2022 г.) 83,8 души/km² |
| Землище | 23,19 km² |
| Надм. височина | 447 m |
| Пощ. код | 5630 |
| Тел. код | 06952 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 53707 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Троян Донка Михайлова (БСП) |
| Кметство – кмет | Орешак Марияна Генковска |
| Орешак в Общомедия | |
Орешак е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в Троянска община, област Ловеч, 8 км източно от центъра на град Троян. От табела до табела разстоянието е около километър.
История[редактиране | редактиране на кода]
Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити. Край Троян се намира римската крепост Состра. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на това място. Крепостта е спомената в Певтингеровата карта от VIII в.
Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите. Кога точно започва възстановяването не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т. нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес. През IV в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на V в. след заселването тук на цивилно население, крепостта окончателно губи военния си характер. По същото време започва постепенното възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.
Состра прекратява съществуването си в края на V в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през XIX в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.
Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002 – 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб.
Друг интересен обект е пътят Виа Траяна. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна – Траянов път. Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.
Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV век, в земите на днешния Троянски край били издигнати три станции – кастел Состра при село Ломец, Ад Радицес в местността Шамака при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността Карцовия бук. Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в една предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината утъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия Старопланински проход – Троянския.
Троян възниква през XV век като крайпътно селище в началото на Троянския проход.
Името си получава от славянския бог Троян, което е намек за планинското местоположение на града. Името на днешния град вероятно повтаря названието на старо славянско селище в околността със същото име.
Османска власт[редактиране | редактиране на кода]
В началото на османската власт тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на XIX век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянска керамична школа. По време на османската власт жителите на Троян са подложени на редица гонения. Около 1800 г. кърджалиите на три пъти са нападали и ограбвали Троян, голяма част от жителите му са били избивани. До 1868 г. Троян е селска община. В него освен кметство има само полицейски участък от един чаушин с няколко заптиета. За съдебни или административни работи троянчани са принудени да ходят в Ловеч. Когато от Ловеч или от други градове идват чиновници, заптии, кадии и др., те не отсядат в хан, а се настаняват по къщите, където бедните раи са били длъжни да хранят агите с каквото те поискат.
През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски.
След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]
На 05.07.1905 г. в Троян е открита Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, като противотуберкулозен санаториум. Тя е първата специализирана болница за белодробни болести на Балканския полуостров.
През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Троянският манастир е безспорно най-голямата историческа и културна забележителност на Орешак и този край. Разположен е на брега на река Черни Осъм. Той е един от най-големите и прочути български манастири. Основан е в края на XVI век. Забележителен е със своята архитектура, дърворезби и невероятните стенописи в манастирската църква – дело на Захари Зограф, един от най-великите възрожденски художници. Наред с това манастирът е бил известен книжовен център и истинско революционно средище в средата на XIX век. Тук е бил основан революционен комитет от Левски, в който са участвали всички монаси. За тези времена свидетелства музеят на Апостола в манастира. Манастирът е прочут и с чудотворната си икона Св. Богородица Троеручица.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата
Първото изложение се провежда между 12 и 15 август 1965 година по време на Националения събор на българското народно творчество в Копривщица в зданието на община Копривщица. Второто издание вече е преместено и се използва комплекса в Орешак. [2]
Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак е единственото място в България, където майстори от цялата страна показват своите съвременни творби. Изложението е създадено през 1971 година и е построено на площ от 50 дка, разполага с 8 зали с обща изложбена площ 4500 m² и една многофункционална конферентна зала. Основна цел на изложението е да представи тази самобитна страна на българския художествен гений – народните художествени занаяти, а също и да стимулира тяхното развитие. Това се осъществява чрез международни, национални, авторски и други изложби с участие на майстори от цялата страна и от чужбина.
Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата е създадено през 1971 година, когато се провежда и втората национална изложба на народните художествени занаяти. От 1978 година се поставя началото на международното участие. През 1981 година се провежда първата международна изложба на народните художествени занаяти с участието на майстори от 16 страни, през 1984 година се провежда втората международна изложба с участие на представители от 20 страни, през 1988 година – третата с участие на 25 страни. Тази традиция се утвърждава и сега ежегодно националните изложби са с международно участие.
Защо Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата е създадено в село Орешак? Основанията идват от близкото минало. През втората половина на XVIII век в Орешак, в непосредствена близост до Троянския манастир на празника му „Успение Богородично“ – 15 август, се поставя началото на организиран занаятчийски панаир, който след няколко години се разраства и става един от най-големите в Северна България. Той става място за срещи между майстори от всички краища на България.
В средата на XX век се възражда и прогресивно нараства интересът към произведенията на народните художествени занаяти. През 1967 година майсторите на народните занаяти се обединяват в организация наречена Задруга на майсторите на народните художествени занаяти със седалище София.
От 1981 година в Националния панаир на народните художествени занаяти се ражда да дарителско движение. От български и чуждестранни майстори са дарени над 1080 предмета, който постоянно се показват в една от изложбените зали.
Ежегодно в комплекса се организират национални и международни изложби с участие на български и чуждестранни майстори. В залите се показват предмети от керамика, дърво, метал, тъкани, везба, накити, оръжие и други. Изложбата е и базар и предметите могат да се закупуват веднага.
Празник на сливата в Орешак
Един от най-атрактивните празници в района е Празникът на Сливата и Сливовата ракия, който се провежда ежегодно в края на месец септември, с многобройни посетители-дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия. Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.
Други[редактиране | редактиране на кода]
2384 жители (2001). Дърводобив и дървообработване, пирография, дърворезба, сувенири, вита мебел, шперплат, амбалаж), металолеене, металообработване, грънчарство. Фуражни култури, овощарство (сливи, ябълки), малини, овцевъдство, говедовъдство.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
- Родени в Орешак
- Климент Старозагорски (1897 – 1967), старозагорски митрополит
- Максим Български (1914 – 2012), български патриарх и софийски митрополит
- Максим Пловдивски (1850 – 1938), скопски, ловчански и пловдивски митрополит
- Софроний Доростолски и Червенски (1897 – 1995), доростоло-червенски митрополит
- Георги Маринов (1924 – ?), български политик от БКП, заместник-министър
- Лалю Димитров (1928 – 2011), български политик от БКП, народен деятел на изкуството и културата
- Цочо Билярски (р. 1949), български историк
- Неофит Калчев (12 май 1848 – 22 март 1928) монах, лечител и просветител, автор на книгата „Народен домашен лекар“.
- Дочо Полендаков (1924 – 2018), български партизанин, офицер, генерал-майор.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата – с. Орешак
- Български фестивал на сливата в Орешак
- Радио и телевизия в Орешак
- Забележителности в с. Орешак Архив на оригинала от 2014-07-31 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Докладна записка от Николай Тодоров Мелемов – кмет на община Смолян В докладната записка е сбъркана годината за провеждането на събора. Посетен на 14 юли 2021
| ||||||||