Борима

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борима
Bg den resimler 2006 384.jpg
Общи данни
Население 864 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 65,216 km²
Надм. височина 448 m
Пощ. код 5672
Тел. код 06953
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 5445
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП)
Кметство
   - кмет
Борима
Смаил Афъзов
(ДПС)
Борима в Общомедия

Борима е село в Северна България, област Ловеч, община Троян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Борима е едно от големите села в Община Троян. Намира се в северната част на Троянската селищна система, на 18 km северозападно от град Троян и на 23 km югозападно от град Ловеч. Селото е разположено в северните склонове на Стара планина. Климатът е умереноконтинентален.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко легенди за произхода на това име. Едно от поверията гласи, че то идва от боровите гори, с които е заобиколено селото. Другата разпространена версия е, че първият заселил се в Борима преди стотици години се казвал Борьо – и двата варианта са подробно разгледани в книгата на г-н Андрей Василев, бивш директор на училището, поет и дългогодишен учител по български език и литература.

До Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Борима е населена от българи и българо-мохамедани, като след края на войната голяма част от последните бягат от селото. Следва преселване на българи от околните троянски села. Сега в Борима живеят българи, турци и помаци – наследници на тези, интернирани от Родопите и разселени из цяла България след 1944 г.

Борима е едно от малкото български села, в които се поддържа активен културен живот. Голяма заслуга за това имат будните и дейни читалищни дейци през годините.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основната част от населението е заета в множество малки дървообработващи и мебелни предприятия, дъскорезници, гатери и стружни – поминък, традиционен за район, богат на дървен материал. В селото има и завод за керамика.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Още от миналото селото е известно с благоприятния си климат и плодородната си почва, които са основна причина за заселването на турците по време на османската власт. В мир и разбирателство сега тук живеят българи и мохамедани.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училището

Основно училище „Васил Левски“ – с. Борима. Първото училище в селото е открито през 1884 г. като начално с лични средства, дарени от кмета на село Борима – родолюбеца Цачо Маринов Цачев. От 1930 г. то прерасва в основно. Преди това децата от Борима са получавали прогимназиално образование в районното тогава училище в съседното село Дълбок дол. Основите на новата училищна сграда се поставят през 1939 г. За построяването ѝ предварително били събирани средства в образувания за целта фонд „Училищен“. Населението масово помагало в строежа с труд и материали. Сградата била готова през 1940 г. и през учебната 1940 – 1941 г. е използвана за пръв път за учебни занимания. През 1984 г. се чества стогодишния му юбилей, на който е наградено с орден „Кирил и Методий“ I – ва степен. Трима учители получават значка „Отличник на Министерството“. Във връзка с годишнината се извършва голям ремонт, който се състои в построяване на паро–котелно помещение и отоплителна инсталация на голямата сграда, изграждане на нови тоалетни, асфалтиране на спортните площадки, облицоване на класните стаи и коридорите с ламперия, закупуване на учебни шкафове и чинове, боядисване на класните стаи и коридорите, изработване и поставяне на постоянна украса в двата коридора, обзавеждане на нова учителска стая, изработване и поставяне в двора на училището бюст – паметник на Васил Левски – патрон на училището; поставяне на паметна плоча на сградата, където се е помещавало първото училище в селото, вграждане на завет към поколенията, който да се отвори през 2009 г. През сто и двадесет годишния период на съществуване на училището директори са били Добри Калев, Димитър Семерджиев, Петър Георгиев, Никола Власев, Васил Христов, Ганко Ганков, многоуважаваният от всички боримци поет и интелигент Андрей Василев и от 1992 г. Иванка Миткова.

През 1992 и 1995 г. се извършиха крупни ремонти – реконструкция на парната инсталация и преминаване от твърдо на течно гориво, като се свърза с тръбопровод и малката сграда; обковаване на таваните с шперплат, закупуване на чинове, маси и столове, както и на тапицирани столове за ученическия стол; поставяне на нов фаянс и теракот в ученическия стол; боядисване на фасадата на голямата сграда; закупуване на оборудване за кухнята.

От учебната 2006/2007 г. училището става първото средищно в община Троян, като събира децата от селата Голяма Желязна, Старо село, Борима и Дълбок дол. За превоз на учениците от съседните села Министерство на образованието и науката предостави 30–местен автобус. Училището разполага с компютърна зала с 10 компютъра. Учителите работят с нови учебно–технически средства и имат достъп до интернет, както и учениците.

Борима

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на Петковден, в последната събота и неделя на месец октомври се провежда Боримският панаир.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Цачо Маринов Цачев – патриот, филантроп, кмет на Борима, основател на първото училище в селото през 1894 г.
  • Минко Акимов Райковски – патриот, политик, търговец, основател на Троянка АГ, „Орион“ Райковски ГМБХ, народен представител, концлагерист след 1944 г.
  • Цачо Цачев (внук на Цачо Маринов Цачев, основател на училището, 1894 г.) – Министър „Води и Канали“ по времето на Тодор Живков.
  • Минко Кинов Райковски – полиглот, преводач, дългогодишен член на квартет „Армейска Песен“.
  • Дочо Боджаков – режисьор. Роден на 19 септември 1956 г. в с. Борима, Ловешко. Член на УС на БНТ.
  • Цветан Грозев – актьор, основател на празника на Боримската снаха.
  • Тодор Тодоров (р. 1946), български офицер, генерал-майор
  • Милчо Кацаров – басист на група LZ.
  • Васил Марков – журналист, автор и водещ на някои от емблематичните предавания на БНТ,
  • Найден Бороджиев – оперен певец, тенор, дългогодишен солист и ръководител на операта в Бургас.
  • Величко Балевски – участник във втората световна война.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]