Община Аксаково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Аксаково
Map of Aksakovo municipality (Varna Province).png
Общи данни
Област Област Варна
Площ 460.54 km²
Население 22 225 души
Адм. център Аксаково
Брой селища 23
Управление
Кмет Атанас Стоилов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (11)
   АБВ (2)
   БСП (2)
   НФСБ (1)
   Социалдемократи (1)

Община Аксаково се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината попада в най-североизточната част на Област Варна. С площта си от 460,536 km2 заема 4-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,03% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е предимно хълмист. Цялата източна, южна и югоизточна част се заема от Франгенското плато с най-висока точка връх Команлъка (356 m), разположен на 1,6 km западно от село Въглен. На северозапад се простират най-южните хълмисти части на Добруджанското плато с височина до 354 m – връх Тумбата, северозападно от село Изворско. Склоновете на Франгенското плато на север, изток и юг са стръмни, а билните му части са заравнени и са заети от обширни обработваеми земи. Билните части и на Добруджанското плато също са заравнени, с изключение на дълбоко всечената долина на Суха река. Най-югозападната част, в района на селата Доброглед, Припек и Слънчево и град Игнатиево е с равнинен релеф.

Територията на общината попада в два водосборни басейна. Източната и централната част се отводняват от Батова река и нейните десни притоци, вливаща се директно в Черно море. Северозападната част на общината попада в Дунавския водосборен басейн, като тук протича най-горното течение на Суха река, която се влива директно в река Дунав като суходолие.

Климатът на общината е умереноконтинентален, със значително влияние на Черно море.

В най-югозападния ъгъл на общината, в землището на село Слънчево се намира природния феномен Побитите камъни.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 20 426 100.00
Българи 14 284 69.93
Турци 316 1.54
Цигани 2 309 11.30
Други 1 071 5.24
Не се самоопределят 193 0.94
Не отговорили 2 253 11.03

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

В общината има 23 населени места с общо население 20 426 жители към 01.02.2011 г.[2].

Списък на населените места в Община Аксаково, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Аксаково 7801 18,958 Аджемлер Климентово 179 33,354 Капаклии
Ботево 162 35,676 Юшенлии, Ботьово Крумово 175 29,911 Горна Кулумджа
Водица 205 20,770 Суджас кьой Куманово 391 13,366 Ени кьой
Въглен 1028 20,398 Кюмюрлюк Любен Каравелово 1539 31,812 Саръ гьол, Любен Каравелов
Генерал Кантарджиево 390 30,755 Чауш кьой Новаково 71 16,970 Ени махле
Доброглед 281 7,307 Елеч Орешак 281 20,886 Джевизлии
Долище 372 14,048 Влахлар Осеново 363 21,246 Диш будак
Засмяно 144 9,559 Гюле кьой Припек 107 4,449 Аджиздар, Джиздар кьой
Зорница 130 11,286 Доуджа Радево 31 8,668 Кочак, Овнец, Капитан Радев
Игнатиево 3979 25,841 Руслар Слънчево 729 26,921 Гюн Яласъ
Изворско 773 19,924 Дервент Яребична 196 12,164 Малка Франга, Франга
Кичево 1099 26,267 Джаферлии ОБЩО 20426 460,536 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Височайши доклад № 3662/07.05.1882 г. – преименува с. Юшенлии на с. Ботьово;
  • Височайши доклад № 3904/30.06.1883 г. – преименува с. Капаклии на с. Климентово;
  • Указ № 171/обн. 20.07.1884 г. – преименува с. Горна Кумлуджа на с. Крумово;
  • през 1894 г. – с. Кара гюр е изселено и заличено без административен акт
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Аджемлер на с. Аксаково;
– преименува с. Татар махле на с. Веселин;
– преименува с. Суджас кьой на с. Водица;
– преименува с. Кюмюрлюк на с. Въглен;
– преименува с. Елеч на с. Доброглед;
– преименува с. Влахлар на с. Долище;
– преименува с. Гюле кьой на с. Засмяно;
– преименува с. Доуджа на с. Зорница;
– преименува с. Руслар на с. Игнатиево;
– преименува с. Дервент на с. Изворско;
– преименува с. Джаферлии на с. Кичево;
– преименува с. Ени кьой на с. Куманово;
– преименува с. Саръ гьол на с. Любен Каравелов;
– преименува с. Кочак на с. Овнец;
– преименува с. Джевизлии на с. Орешак;
– преименува с. Диш будак на с. Осеново;
– преименува с. Аджиздар (Джиздар кьой) на с. Припек;
– преименува с. Гюн Яласъ на с. Слънчево;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ерменлии на с. Богомил;
– преименува с. Кара бунар на с. Кладенчево;
– преименува с. Долна Кумлуджа (Кумлуджа, Къзълбаш) на с. Пясъчник;
– преименува с. Ени махле на с. Новаково;
– преименува с. Малка Франга (Франга) на с. Яребична;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Богомил;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г.:: – преименува с. Чауш кьой на с. Генерал Кантарджиево;
  • МЗ № 3688/обн. 05.06.1945 г.:: – преименува с. Овнец на с. Капитан Радев;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Ботьово на с. Ботево без административен акт;
– преименувано е с. Капитан Радев на с. Радево без административен акт;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г – заличава с. Веселин и го присъединено като квартал на с. Любен Каравелов;
– заличава с. Кладенчево и го присъединено като квартал на с. Ботево;
– заличава с. Пясъчник и го присъединено като квартал на с. Крумово;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Любен Каравелов на с. Любен Каравелово;
  • Реш МС № 451/обн. 08.06.2004 г. – признава с. Аксаково за гр. Аксаково;
  • Реш МС № 137/обн. ДВ бр.22/18.03.2011 г. – признава с. Игнатиево за гр. Игнатиево.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 72,8 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]