Суворово (община)
| Община Суворово | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Варна |
| Площ | 215.88 km² |
| Население | 6259 души[1] (31 декември 2025) 29 души/km² |
| Адм. център | Суворово |
| Брой селища | 9 |
| Сайт | suvorovo.bg |
| Управление | |
| Кмет | Данаил Йорданов (ГЕРБ; 2019) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
.png) | |
| Община Суворово в Общомедия | |
Община Суворово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в северната част на област Варна. С площта си от 215,877 km2 заема 9-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 5,64% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Аксаково;
- на юг – община Девня;
- на югозапад – община Ветрино;
- на север – община Вълчи дол.
Релеф, води
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. Североизточната половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато, като тук надморската височина варира между 250 и 300 m. Най-високата точка е връх Трънето (378 m), разположен северно от село Баново. В югозападната половина се простира северната част на Девненската низина, като тук в коритото на река Девня е и най-ниската точка на общината – 50 m н.в.
От северозапад на югоизток, почти през средата на общината преминава границата между Дунавския водосборния басейн и Черноморския водосборен басейн. Южно от село Изгрев извира Суха река, която с най-горното си течение протича през най-източната част на общината и се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия. Югозападната половина е заета от басейна на река Девня, която е ляв приток на Провадийска река и, която се отнася към Черноморския водосборен басейн.
На територията на общината има изградени няколко микроязовира, по-големи от които са „Левски“, „николаевка 1“, „Николаевка 2“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Баново | 167 | 12,978 | Сюн бей | Николаевка | 363 | 34,586 | Хадърча |
| Дръндар | 140 | 12,478 | Халлачлу, Драндар | Просечен | 23 | 5,780 | Боазкесен, Сьоютлю |
| Изгрев | 188 | 16,351 | Гюндооду | Суворово | 3971 | 58,075 | Козлуджа, Новградец |
| Калиманци | 348 | 14,300 | Гевреклер | Чернево | 1030 | 40,833 | Кара Хюсеин, Срацимир |
| Левски | 261 | 20,496 | Чатма, Сару Мурад | ОБЩО | 6491 | 215,877 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Височайши доклад № 4484/обн. 18.06.1881 г. – преименува с. Хадърча на с. Николаевка;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сюн бей на с. Баново;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Халачлии на с. Драндар;
- МЗ № 2431/обн. 31.05.1946 г. – преименува с. Срацимир на с. Чернево;
- Указ № 288/обн. 20.06.1950 г. – преименува с. Новградец на с. Суворово;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Драндар на с. Дръндар без административен акт;
- Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Суворово за гр. Суворово.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
| Общо | 7225 | 3805 | 1288 | 316 | 77 | 312 | 1427 | 100.00 | 52.66 | 17.82 | 4.37 | 1.06 | 4.31 | 19.75 |
| Суворово | 4571 | 2084 | 959 | 195 | 44 | 285 | 1004 | Суворово | 45.59 | 20.98 | 4.26 | 0.96 | 6.23 | 21.96 |
| Чернево | 1373 | 771 | 149 | 69 | 10 | 10 | 364 | Чернево | 56.15 | 10.85 | 5.02 | 0.72 | 0.72 | 26.51 |
| Николаевка | 436 | 353 | 10 | 52 | 13 | 5 | 3 | Николаевка | 80.96 | 2.29 | 11.92 | 2.98 | 1.14 | 0.68 |
| Калиманци | 231 | 200 | 0 | 0 | 22 | Калиманци | 86.58 | 0.00 | 0.00 | 9.52 | ||||
| Дръндар | 189 | 162 | 0 | 0 | 24 | Дръндар | 85.71 | 0.00 | 0.00 | 12.69 | ||||
| Левски | 177 | 156 | 8 | 0 | 0 | 11 | 2 | Левски | 88.13 | 4.51 | 0.00 | 0.00 | 6.21 | 1.12 |
| Изгрев | 145 | 141 | 0 | 0 | 0 | 0 | 4 | Изгрев | 97.24 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 2.83 |
| Баново | 82 | 77 | 0 | 0 | 4 | Баново | 93.90 | 0.00 | 0.00 | 4.87 | ||||
| Просечен | 21 | 0 | 0 | 0 | Просечен | 0.00 | 0.00 | 0.00 | ||||||
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 7 225 | 100,00 |
| Православие | 2 877 | 39,82 |
| Католицизъм | 16 | 0,22 |
| Протестантство | 38 | 0,52 |
| Ислям | 865 | 11,97 |
| Друго | 7 | 0,09 |
| Нямат | 257 | 3,55 |
| Не се самоопределят | 762 | 10,54 |
| Непоказано | 2 403 | 33,25 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината преминава участък от 16,1 km от трасето на жп линията Варна – Добрич – Кардам.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 35,9 km:
- последният участък от 8 km от Републикански път III-2009 (от km 3,7 до km 11,7);
- последният участък от 5,3 km от Републикански път III-2702 (от km 30,9 до km 36,2);
- участък от 22,6 km от Републикански път III-2901 (от km 4,3 до km 26,9).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.
Праисторически скелет от Суворово
[редактиране | редактиране на кода]През юни 2011 година археолози откриват почти напълно запазен човешки скелет в центъра на праисторическо жилище в местността „Корията“, край град Суворово, област Варна. Находката е датирана към средата на V хил. пр. Хр. (приблизително 7 500 години) и принадлежи към каменно-медната (халколитна) епоха. Разкопките са ръководени от д-р Владимир Славчев от Археологическия музей във Варна.[5]
Скелетът е открит в опожарено жилище от халколитната култура, част от праисторическо селище, обитавано в периода между 5200 и 4900 г. пр. Хр. Селището в „Корията“ е едно от най-ранните укрепени селища, открити в Североизточна България. Разкрити са останки от крепостна стена, керамика и други предмети от бита.[6]
Откритието има значение за изследванията на праисторическите култури по Черноморското крайбрежие и за разбирането на социалната и архитектурната структура на ранните земеделски общества.[5] Скелетът е бил положен легнал в центъра на жилището и е почти изцяло запазен — рядко срещан случай за епохата. Въз основа на данните от мястото на откриване се предполага, че индивидът е загинал по време на разрушителен пожар или нападение.[5]
Джамията в Суворово
[редактиране | редактиране на кода]Джамията в град Суворово, област Варна, е една от най-старите действащи джамии в България, с приблизителна възраст около 470–500 години. Според местни предания, сградата е изградена върху основите на по-стар християнски храм, което е вдъхновило легендата, че минарето ѝ многократно се срутвало, докато не бил поставен специален декоративен елемент между двата полумесеца на върха.[7]
На върха на минарето се намира необичаен орнамент — трилистен флорален мотив, който визуално наподобява християнски кръст. Местното предание гласи, че след като бил поставен този символ, минарето спряло да се руши. Този мотив често се разглежда като символ на религиозна толерантност между мюсюлмани и християни в региона.[8]
Джамията продължава да функционира активно и днес. През 2022 г. са извършени частични ремонтни дейности, включително обновяване на абдест-зоната и покрива. Според настоятелството все още има необходимост от средства за възстановяване на минарето.[9]
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
- 1 2 3 Koriata Site, Bulgaria // Megalithic Portal. Посетен на 27 юни 2025. [неработеща препратка]
- ↑ Could the Copper Objects be Considered as a Prestige? // Academia.edu. Посетен на 27 юни 2025.
- ↑ Джамията в Суворово е построена преди почти 500 години // BTA.bg, 1 юли 2020. Посетен на 27 юни 2025.
- ↑ Легенда за минарето в Суворово // БНР Варна, 15 март 2022. Посетен на 27 юни 2025.
- ↑ Ремонтни дейности в джамията на Суворово // БНР Варна, 10 ноември 2022. Посетен на 27 юни 2025.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Суворово- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||
