Направо към съдържанието

Суворово (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.
Община Суворово
Общи данни
ОбластВарна
Площ215.88 km²
Население6259 души[1] (31 декември 2025)
29 души/km²
Адм. центърСуворово
Брой селища9
Сайтsuvorovo.bg
Управление
КметДанаил Йорданов
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет13 съветници
Община Суворово в Общомедия
Топографска карта на община Суворово.

Община Суворово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в северната част на област Варна. С площта си от 215,877 km2 заема 9-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 5,64% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. Североизточната половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато, като тук надморската височина варира между 250 и 300 m. Най-високата точка е връх Трънето (378 m), разположен северно от село Баново. В югозападната половина се простира северната част на Девненската низина, като тук в коритото на река Девня е и най-ниската точка на общината – 50 m н.в.

От северозапад на югоизток, почти през средата на общината преминава границата между Дунавския водосборния басейн и Черноморския водосборен басейн. Южно от село Изгрев извира Суха река, която с най-горното си течение протича през най-източната част на общината и се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия. Югозападната половина е заета от басейна на река Девня, която е ляв приток на Провадийска река и, която се отнася към Черноморския водосборен басейн.

На територията на общината има изградени няколко микроязовира, по-големи от които са „Левски“, „николаевка 1“, „Николаевка 2“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.

Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Баново16712,978Сюн бейНиколаевка36334,586Хадърча
Дръндар14012,478Халлачлу, ДрандарПросечен235,780Боазкесен, Сьоютлю
Изгрев18816,351ГюндоодуСуворово397158,075Козлуджа, Новградец
Калиманци34814,300ГевреклерЧернево103040,833Кара Хюсеин, Срацимир
Левски26120,496Чатма, Сару МурадОБЩО6491215,877няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Височайши доклад № 4484/обн. 18.06.1881 г. – преименува с. Хадърча на с. Николаевка;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Сюн бей на с. Баново;
– преименува с. Гюн догду на с. Изгрев;
– преименува с. Гевреклер на с. Калиманци;
– преименува с. Чатма на с. Левски;
– преименува с. Козлуджа на с. Новградец;
– преименува с. Боаз кесен на с. Просечен;
– преименува с. Кара Хюсеин на с. Срацимир;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Халачлии на с. Драндар;
  • МЗ № 2431/обн. 31.05.1946 г. – преименува с. Срацимир на с. Чернево;
  • Указ № 288/обн. 20.06.1950 г. – преименува с. Новградец на с. Суворово;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Драндар на с. Дръндар без административен акт;
  • Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Суворово за гр. Суворово.
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
ЧисленостНаселено
място
Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят
Не
отговорили
Общо722538051288316773121427100.0052.6617.824.371.064.3119.75
Суворово45712084959195442851004Суворово45.5920.984.260.966.2321.96
Чернево1373771149691010364Чернево56.1510.855.020.720.7226.51
Николаевка43635310521353Николаевка80.962.2911.922.981.140.68
Калиманци2312000022Калиманци86.580.000.009.52
Дръндар1891620024Дръндар85.710.000.0012.69
Левски177156800112Левски88.134.510.000.006.211.12
Изгрев14514100004Изгрев97.240.000.000.000.002.83
Баново8277004Баново93.900.000.004.87
Просечен21000Просечен0.000.000.00

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо7 225100,00
Православие2 87739,82
Католицизъм160,22
Протестантство380,52
Ислям86511,97
Друго70,09
Нямат2573,55
Не се самоопределят76210,54
Непоказано2 40333,25

През територията на общината преминава участък от 16,1 km от трасето на жп линията Варна – Добрич – Кардам.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 35,9 km:

Праисторически скелет от Суворово

[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2011 година археолози откриват почти напълно запазен човешки скелет в центъра на праисторическо жилище в местността „Корията“, край град Суворово, област Варна. Находката е датирана към средата на V хил. пр. Хр. (приблизително 7 500 години) и принадлежи към каменно-медната (халколитна) епоха. Разкопките са ръководени от д-р Владимир Славчев от Археологическия музей във Варна.[5]

Скелетът е открит в опожарено жилище от халколитната култура, част от праисторическо селище, обитавано в периода между 5200 и 4900 г. пр. Хр. Селището в „Корията“ е едно от най-ранните укрепени селища, открити в Североизточна България. Разкрити са останки от крепостна стена, керамика и други предмети от бита.[6]

Откритието има значение за изследванията на праисторическите култури по Черноморското крайбрежие и за разбирането на социалната и архитектурната структура на ранните земеделски общества.[5] Скелетът е бил положен легнал в центъра на жилището и е почти изцяло запазен — рядко срещан случай за епохата. Въз основа на данните от мястото на откриване се предполага, че индивидът е загинал по време на разрушителен пожар или нападение.[5]

Джамията в Суворово

[редактиране | редактиране на кода]

Джамията в град Суворово, област Варна, е една от най-старите действащи джамии в България, с приблизителна възраст около 470–500 години. Според местни предания, сградата е изградена върху основите на по-стар християнски храм, което е вдъхновило легендата, че минарето ѝ многократно се срутвало, докато не бил поставен специален декоративен елемент между двата полумесеца на върха.[7]

На върха на минарето се намира необичаен орнамент — трилистен флорален мотив, който визуално наподобява християнски кръст. Местното предание гласи, че след като бил поставен този символ, минарето спряло да се руши. Този мотив често се разглежда като символ на религиозна толерантност между мюсюлмани и християни в региона.[8]

Джамията продължава да функционира активно и днес. През 2022 г. са извършени частични ремонтни дейности, включително обновяване на абдест-зоната и покрива. Според настоятелството все още има необходимост от средства за възстановяване на минарето.[9]

  1. ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 септември 2018. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 октомври 2020. (на английски)
  5. 1 2 3 Koriata Site, Bulgaria // Megalithic Portal. Посетен на 27 юни 2025. [неработеща препратка]
  6. ↑ Could the Copper Objects be Considered as a Prestige? // Academia.edu. Посетен на 27 юни 2025.
  7. ↑ Джамията в Суворово е построена преди почти 500 години // BTA.bg, 1 юли 2020. Посетен на 27 юни 2025.
  8. ↑ Легенда за минарето в Суворово // БНР Варна, 15 март 2022. Посетен на 27 юни 2025.
  9. ↑ Ремонтни дейности в джамията на Суворово // БНР Варна, 10 ноември 2022. Посетен на 27 юни 2025.