Девненска низина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Индустриален пейзаж от Девненската низина

Девненската низина е низина в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, област Варна.[1]

Низината е разположена в източната част на Източната Дунавска равнина, като на запад достига до подножието на Добринското плато, на север – до южните склонове на Добруджанското плато, на изток – до западните склонове на Франгенското плато и Белославското езеро, на югоизток – до северозападните склонове на Авренското плато, а на юг прехожда в Синделската низина.[1]

Дължината на низината от север на юг е около 12 km, максималната ѝ ширина от запад на изток около 8. Средната ѝ надморска височина е около 50 м, като по периферията постепенно се повишава. В низината се намират най-големите карстови извори в България – Девненските карстови извори. Отводнява се от река Девня (ляв проток на Провадийска река) и нейните притоци.[1]

В низината е разположен град Девня, а източно от него е изграден големият химически комплекс „Девня“. Малки части от земите се използват за земеделие. Природната среда е силно антропогенно изменена. През средата на низината преминава участък от автомагистрала "Хемус" и участък от първокласен път № 2 от Държавната пътна мрежа Русе – Шумен – Варна.[1]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]