Суворово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Суворово.

Суворово
Централната част на Суворово
Централната част на Суворово
Общи данни
Население 5 090 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 4 571 (НСИ)
Землище 58,075 km²
Надм. височина 246 m
Пощ. код 9170
Тел. код 05153
МПС код В
ЕКАТТЕ 70175
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Суворово
Павлин Параскевов
(независим)
Суворово в Общомедия

Суворово е град в Североизточна България. Той се намира в област Варна и е в близост до градовете Девня, Провадия и Вълчи дол. Градът е административен център на община Суворово, която освен него включва и 8 села.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Суворово отстои на 34 km северозападно от град Варна, на 56 km югозападно от град Добрич и на 59 km източно от град Шумен.

Община Суворово е разположена в северната част на Варненска област. Територията ѝ се характеризира с умерено континентален климат. Релефът е равнинен, като общината заема югозападната част на Добруджанското плато. Урбанистичната структура се характеризира с малко на брой населени места и водеща роля на общинския център. Жителите на общината са 7686. Разпределени са в 9 населени места: град Суворово и селата Чернево, Баново, Просечен, Николаевка, Левски, Изгрев, Дръндар и Калиманци.

Общата площ на общината е 216 km², като обработваемата площ е 61%, гори 15%, водни площи (язовири) 0,3% и 4,3% заета от пътища. Надморската височина е до 200 – 300 m. Ветровете са с преобладаваща северна, североизточна и северозападна посока. Това практически не допуска вредни емисии от химическите заводи в Девненската низина. Районът на град Суворово е едно от населените места в България с най-много слънчеви дни в годината.

Почвите в Суворово са карбонатни, средно мощни черноземи, с хумусен хоризонт до 60 – 70 cm. Имат тежък механичен състав, неразпрашена структура, със съдържание на хумус от 4,03 до 5,06%[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

При Освобождението името на селото е Козлуджа, като според историка от началото на ХХ век Васил Миков това е турцизирана форма на по-старото Козица[2]. През 1934 г. селището е преименувано на Новградец (Заповед 2820 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 09.08.1934 г., обн. в ДВ, бр. 109 от 14.08.1934 г.)

Хора от Новградец по време на събора във Варна, 28.08.1939

Сегашното име Суворово (Указ 288 на Президиума на Народното събрание от 17.06.1950 г., обн. в ДВ, бр. 144 от 20.06.1950 г.) е в чест на руския пълководец Александър Суворов (1748 – 1800), който печели Битката при Козлуджа на 21 юни 1774 г., решила изхода на Руско-турската война от 1768 – 1774 г. В това сражение Суворов овладява височина в тила на турския лагер, а после с поддръжката на пехотата на корпуса на Каменски разгромява войската на Абдул-Резак. Руснаците губят 209 души, а турците 1200. Тази битка е решаваща за кампанията от 1774 г. и води до сключването на Договора от Кючук Кайнарджа, който освен териториални придобивки за Русия, ѝ дава правото да покровителства православните християни на Балканите.

От 7 септември 1984 г. Суворово е със статут на град.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Паркът пред общината

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 3 665
1946 3 965
1956 3 848
1965 4 260
1975 4 797
1985 4 778
1992 4 799
2001 4 774
2011 4 571

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 4 571 100.00
Българи 2 084 45.59
Турци 959 20.98
Цигани 195 4.26
Други 44 0.96
Не се самоопределят 285 6.23
Не отговорили 1 004 21.96

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на града са разположени църквата „Свето Възнесение Господне“ и джамия, която според легендата е строена от главния архитект на Османската империя мимар Синан.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Липсата на промишлени предприятия обуславя производството на плодове и зеленчуци с високо качество. Екологично чистият район, прохладното лято и меката зима предлагат възможности и за отдих и туризъм.

Благоприятният релеф и близостта до голям икономически, административен и образователен център – град Варна, са в основата на сравнително добре развитата транспортна система на община Суворово – асфалтови пътища до всички населени места, железопътна линия за връзка с Варна и Добрич. Водопроводната мрежа, електроснабдяването, АТЦ и покритието на мобилните оператори правят условията за живот в общината комфортни. Планира се изграждането край града на Ветроенергиен парк Суворово.

През 2014 г. стартира Изработване на проект за Общ устройствен план на Община Суворово[7]. Очаква се, след неговото приемане през 2017 г., Общината да стане притегателен Регион за инвестиции.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Просветни и културни дейности общината развива чрез:

  • 4 библиотеки – 2 в Суворово и по 1 в селата Чернево и Николаевка, както и
  • 7 читалища – „Пробуда“ в Суворово и още 6 в селата Чернево, Николаевка, Левски, Дръндар, Калиманци и Изгрев.

Читалище „Пробуда“ е основано през есента на 1896 г. от група местни интелектуалци, които събират малка библиотека. През 1950-те години смесеният хор на читалището получава званието „Национален първенец“. Групата за автентичен фолклор завоюва ред отличия.[8]

Образователните заведения в общината са представени от професионална гимназия, СОУ „Никола Йонков Вапцаров“ и 2 начални училища.

Старото училище в града сега е ремонтирано и работи като културно-информационен център. На разположение на всички е спортна площадка с тенис корт, волейболно игрище, баскетболно игрище и футболно игрище. Социалната инфраструктура от училища, детски градини, читалища, клубове, здравни заведения, кабинети, административно обслужване и др. създава условия за пълноценен живот на хората.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Фестивален и спортен комплекс Суворово

В града се намират:

  • Паметник на Загиналите във войната за обединението на България и
  • Паметник на загиналите войници под командването на ген. Суворов.

Театри[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 г. в читалище „Пробуда“ е учредена театралната трупа[8]. Съществува самодеен състав, който репетира за представяне на фестивали.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в града е разположен в централната му част, в непосредствена близост на сградата на общината.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 1 май в Суворово се чества празникът на града.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фудулов, Димитър Николов. Проучвания върху някои биологични особености и агротехнически изисквания на граха за зърно. Дис. канд. селскостоп. Защитена на 27.11.1968. ИПС – Ген. Тошево, 1968, 194 с.
  2. Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 101
  3. Указ № 2907 от 5 септември 1984 г. Обн. ДВ. бр. 71 от 7 септември 1984 г.
  4. ((bg))  „Справка за населението на град Суворово, община Суворово, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 29 декември 2016.
  5. ((en))  „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 29 декември 2016.
  6. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 декември 2016.
  7. http://profile.suvorovo.bg/orders/O-15092014-94
  8. а б Читалище „Пробуда“ в Суровово, на chitalishte.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България