Николаево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Николаево.

Николаево
Общи данни
Население 3 117 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 2658 (НСИ)
Землище 14,867 km²
Надм. височина 350 m
Пощ. код 6190
Тел. код 04330
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 51648
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Николаево
Косьо Косев
(БСП)

Никола̀ево е град в Южна България. Той се намира в Област Стара Загора, в близост до град Гурково. Градът е административен център на община Николаево.

История[редактиране | редактиране на кода]

Северно от град Николаево в непосредствена близост е хълмът Асара, където има ранновизантийска крепост с 3 реда крепостни стени, която е охранявала прохода Хаинбоаз. Там се намира затрупан вход на легендарната пещера Царска дупка. В миналото пещерата е играла ролята на таен изход от крепостта. През нея се е стигало до Радова река и дори доста по-далече (говори се и за подземна връзка с мина „Гурково“). В пещерата хората са криели добитъка си от турците. В нивите между хълма Асара, река Радова и каменния мост е имало и ранновизантийско селище. По време на турското владичество селището е носело името Ешекчии (Магарево).

След освобождението, първите заселници са били 4 рода от с. Гурково: Генчевите (Караманите), Ноугенчевите, Узуновите, Веремите. По-късно се заселват от с. Дъбово и от Балкана. Родовете на Генчевите (Караманите) и Ноугенчевите са с най-голям брой наследници, повечето от които и понастоящем живеят в Николаево.

Селището е обявено за град на 26 август 1977 г. по случай 100 години от Освобождението на България от Османско владичество.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Официалната религия е християнството. Има 3 църкви в общината: „Св. св. Кирил и Методий“ в Николаево, „Св. арх. Михаил“ в с. Елхово и „Св. вмч. Георги Победоносец“ в с. Нова махала.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • паметник на загиналите в Балканските войни 1912 – 1913 г.
  • паметник на проф. Николай Генчев
  • ранновизантийска крепост на хълма Асара – V век след Христа.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ежегоден събор и празник на града – 24 май.
  • Официален празник на Николаево – 6 декември.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • проф. Николай Генчев – историк, бивш ректор на СУ „Климент Охридски“
  • Минка Банева – поетеса. Родена е в с. Шейново през 1939 г. По професия е учител. Автор е на книгите: „Изгаряш ме живот“ (1992); „Децата си как ще спасяваме“ (1994); „Надеждо моя, не умирай“ (1999) и „И в мъката да търсиш радостта“ (2003). Написала е химна на гр. Николаево „Здравей, градче“.
  • Петър Атанасов Влаев – икономист, дълги години работил в Община Варна, преподавател в Икономическия университет, Варна.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Химн на гр. Николаево „Здравей, градче“ – текст Минка Банева, музика Пламен Джуров

Книги:

  • „Изгаряш ме живот“ – 1992 г., автор Минка Банева
  • „Децата си как ще спасяваме“ – 1994 г., автор Минка Банева
  • „Надеждо моя, не умирай“ – 1999 г., автор Минка Банева
  • „И в мъката да търсиш радостта“ – 2003 г., автор Минка Банева

Други[редактиране | редактиране на кода]

Наблизо е язовир „Жребчево“. Там се намира най-големият рибарник в България.

Имало е завод за електропорцелан „ЕЛПО“. Има интеграционен център за развитие и подпомагане на младежта.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 1243 от 19 август 1977 г. Обн. ДВ., бр. 67 от 26 август 1977 г.