Сапарева баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Сапарева баня
Сапарева баня
DSCF8472.JPG
България
42.2886° с. ш. 23.2642° и. д.
Сапарева баня
Област Кюстендил
42.2886° с. ш. 23.2642° и. д.
Сапарева баня
Сапарева баня
42.2886° с. ш. 23.2642° и. д.
Сапарева баня
Общи данни
Население 4 128 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3 814 (НСИ)
Землище 79,72 km²
Надм. височина 750 m
Пощ. код 2650
Тел. код 0707
МПС код КН
ЕКАТТЕ 65365
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Сапарева баня
Калин Гелев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул. „Германея“ 1
тел. 0701 4 19 13, факс: 0701 4 79 18
Сапарева баня в Общомедия
Сградата на Общината

Сапарева баня е град в Югозападна България и е част от Кюстендилска област. Намира се върху северното било на Рила на 15 km от Дупница. Градът е известен с неговата гореща минерална (103 °C)[1] и чиста планинска вода, както и с гейзера в центъра на града. Градът е административен център на община Сапарева баня.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на 75 km югозападно от град София и на 56 km от областния център Кюстендил. В близост до община Сапарева баня минава една от основните пътни артерии в страната – международен път Е79, част от международен транспортен коридор № 4.

В Сапарева баня има горещи минерални извори. Тук се намира единственият в България и континентална Европа гейзер-фонтан.

Природните богатства, климат и местоположение на общината са предпоставка за развитието на балнеолечение, екологичен и селски туризъм.

Средната надморска височина в периметъра на селището е около 750 m, като релефът тук може да се отнесе към типа на хълмисто–нископланинския релеф.

Районът на депото, според геоморфоложкото райониране на България (по География на България, 1997 г.) се отнася към Рилския подрайон на Рило–Пиринския район на подобласт на Рила и Пирин и Местенската грабенова долина на Македоно–Родопската област. Рилският подрайон има планински и високопланински релеф с подчертано вертикално разчленение, като на запад релефът постепенно става нископланински и хълмист.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Кременик се намира праисторическо селище, където са открити много археологически находки, доказващи, че там животът не е прекъсвал от ранния през средния до късния неолит. Първите обитатели на праисторическото селище са дошли от долината на Струма и са носители на една от най-древните цивилизации в Европа. Най-старото известно име на града е Германия (варианти Гермае и Германос)[2], който се е намирал на територията на днешния град Сапарева баня, се обяснява чрез езика на траките, в който коренът „герм-“ означава „горещ“ (съответства на гръцкото therm-os, английското и немското warm). Според езиковедите името е било свързано с намиращите се тук горещи минерални извори. Други предполагат, че Герман е бил тракийски бог на топлината и привеждат примери от народната митология, където Герман е бог на светкавиците и гръмотевиците.

При археологически разкопки в района на Сапарева баня са открити много паметници от тракийската древност, които свидетелстват, че траките са оценили рано лечебните качества на бликащите тук минерални води и са ги използвали за лечебни цели.

Тракийското име на селището оцелява непроменено много векове, като днес го носи река Джерман. През III в. Германия е известна вече като град и става един от важните центрове на провинция Вътрешна Дакия.[1]

В миналото името на селото е Горна баня. В 1955 година към Сапарева баня е присъединено селото от източната страна на Джерман Гюргево (бившето Мацакурово). В 1974 година към Сапарева баня е присъединено и село Сапарево и селището е обявено за град. В 1986 година Сапарево отново е отделено в самостоятелно селище.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Сапарева баня принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Дупница. Населението изповядва източното православие. В Сапарева баня и околностите има няколко църкви, параклиси и манастири.

Балнеолечение[редактиране | редактиране на кода]

Минералната вода в Сапарева баня притежава изключителни лечебни качества. Била е високо ценена и употребявана като лек от траки и римляни. Сапаревската минерална вода е бистра, безцветна, с мирис на сероводород, хипертермална (температура 103 °C), хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, флуорна, силициева и сулфидна. Съдържанието на сероводород е 15,5 mg/l. Успешно лекува заболявания на:

  • опорно-двигателен апарат – артрити, артрози, възпалителни и дегенеративни заболявания на ставите, травми, състояния след счупвания, болест на Бехтерев, подагра и други;
  • периферна нервна система – дискови хернии, дископатии, полиневропатии, възпаление на нервните коренчета и плексоси;
  • отравяния със соли на тежки метали(олово, манган и др.);
  • горни дихателни пътища – синуити, фарингити, трахеити и др.
  • поражения на централната нервна система-рехабилитация след мозъчни инсулти[3]

Политика[редактиране | редактиране на кода]

В Сапарева баня са представени повечето политически сили в България. Има общински структури на БСП, ГЕРБ, ЛИДЕР и АТАКА.

Местни избори 2003

След местни избори (2003 г.) кмет на града е независимият Сашо Иванов, подкрепян от НДСВ и ДПС, а за председател на общинския съвет бе избран Венчо Златанчев (НДСВ)[4].

Местни избори 2007

На местните избори през 2007 г. втори мандат печели независимият кандидат инж. Сашо Иванов, подкрепен от НДСВ и ДПС. За трети пореден път за председател на общинския съвет бе избран Венчо Златанчев от НДСВ. СДС, БЗНС и ГЕРБ са в опозиция на местната власт.

Местни избори 2011

Местни избори 2011 г. бяха спечелени на втори тур с по-малко от 400 гласа разлика от независимият кандидат инж. Сашо Иванов, подкрепен от НДСВ и ДПС. За председател на ОбС бе избран Петър Чучуганов- близък сътрудник на кмета. Десницата е в опозиция на местната власт, която е обвинявана в корупция, конфликт на интереси и скандални сделки на кмета Сашо Иванов, подкрепян от БСП, НДСВ и ДПС.

Mестни избори 2015

На 1 ноември 2015 г. след балотаж с издигантия от Инициативен комиитет и подкрепен от БСП и НДСВ кандидат Васил Маргин – за кмет на община Сапарева баня е избран Калин Гелев (ГЕРБ). Опозицията е с мнозинство в Общинския съвет след 12 години управление на местна коалиция стояща зад досегашния кмет Сашо Иванов.

За председател на ОбС е избран Иван Куйов (ГЕРБ).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развиващ се курортен център. В последните години обект на сериозни инвестиции.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Свети Никола
  • Средновековна църква „Свети Никола“. Намира се в градския парк, в центъра на града. Кръстокуполна църква със свободни рамена и голяма полукръгла апсида, с дължина 7,20 m и ширина 5,70 m. Построена е през ХІІ-ХІІІ век и реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Рашенов. Изградена е от тухли върху каменни основи. Характерният ѝ градеж, тухлените редове, замазани през ред, както и дванадесетстенният купол и аркирани ниши определят живописния ѝ вид. Църквата е била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. Паметник на културата от национално значение.
  • Възрожденска църква „Свети Георги“. Намира се в кв. Гюргево. Построена е през 1839 – 1840 г. от майстор Цветко от село Жабляно, Радомирско. Църквата е уникална със своята вътрешна дървена архитектура.
  • Възрожденска църква „Свети Четиридесет мъченици“. Намира се в близост до центъра на града. Построена е през 1859 г. от майстор Цветко от село Жабляно, Радомирско. Изографисана е през 1878 – 1879 г. Съхранява ценни икони и образци на възрожденското резбарско изкуство.
  • Паметник на загиналите в Отечествената война
  • Гейзер-фонтан – гейзерът е един от символите на града от 1957 година, когато при хидрологични проучвания е открита горещата вода. Намира се в центъра на града. Това е най-горещият гейзер в Европа и един от най-горещите в света. Температурата на водата му е 103 °C. Минералната вода, която блика от него, е с уникален състав и свойства. Съдържа сероводород, поради което в близост до гейзера се усеща характерната миризма на сяра. Лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични заболявания, остри и хронични отравяния със соли на тежките метали, заболявания на кожата, на горните дихателни пътища и др. Извира с голяма сила на няколко секунди от дълбочина 75 м и веднага се разпръсква на малки капчици, като мъгла. През зимата в района на фонтана-гейзер няма сняг. Множеството цветни светлини, които се включват през летните вечери, го прави забележителна гледка. След неуспешен ремонт той е превърнат в изкуствен фонтан, поддържан от помпен агрегат. [4]
  • Скулптурата в непосредствена близост до гейзера е построена от българския скулптор Вълко Ценов.
  • Преобладаващият планински релеф, стръмните склонове на Кабулския дял на северозападната част на Рила с дълбоко врязаните реки Джерман и Горица, Седемте рилски езера и екологично чистата и почти девствена природна среда създават великолепни условия за планински туризъм. От Сапарева баня тръгват някои от най-популярните рилски туристически маршрути за Мальовица, Скакавица, Седемте рилски езера, Ресиловския манастир, Боровец и Рилския манастир. От близките села могат да се предприемат интересни туристически походи из Северозападна Рила. По екологична пътека може да се стигне до водопада на река Бистрица, маркирани пътеки отвеждат до планинските хижи, а любителите на височините могат без особени усилия да достигнат до върховете Голям и Малък Сиврия, Кабул и др. Особено преживяване предлага посещението на каскадата от седем водопада, предпоследният от които – Овчаренският, е висок 39 m. Сапарева баня и курортът Паничище са изходен пункт и за туристически маршрути, излети и екскурзии към високопланинската част на Рила.
  • Ресиловски манастир „Покров Богородичен“ – християнски паметник на културата. Сградата е обновена в традиционен български стил на манастирска архитектура. Това е един от малкото останали действащи женски манастири в България. От незапомнени времена на 1 октомври – празника на храма – тук се събират гости от цялата страна. Местността е изключително живописна. Тя е била обитавана през късната античност и средновековието. От това време до началото на XX в. има съхранено само едно старо оброчище. През 30-те години монахинята сестра Елена става инициатор за построяването на манастирска постройка. Строителството започва през 1932 г. и завършва през 1940 г. От 1995 до 1998 г. се построява нова сграда за метох на манастира, като в едното крило са килиите на монахините.[5]
  • Манастир „Свети Стефан“ – намира се на десния бряг на р. Джерман, на рид Джоганица, 3 км източно от Сапарева баня. На 50 м под него е разположено аязмо – извор с малка постройка и параклис. Манастирът е основан по време на Втората българска държава. По османско робство е опожаряван три пъти. През робските години манастирчето е било и център на книжовна дейност, която е ръководена от Рилския манастир. През 1924 г. е възобновен от дядо поп Теодоси Младжов. За строителството е помогнало и едно дупнишко семейство – в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. Към днешна дата манастирът е постоянно действащ. Представлява комплекс от черква, жилищни сгради и аязмен комплекс „Свети Стилиян Пафлогонски“, за когото се твърди, че има лековита вода, която помага при очебол. Сега към манастирчето водят и пътища откъм североизточната част на Джуганица от кв. Гюргево и Сапарево. То е прекрасно място за излети и почивка сред природата, целогодишно огрявано от слънцето. Тук е гробът на автора на трагедията „Борил“ и драмата „Македонски борци“ – Йордан Христов Фурнаджийски.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня“, Известия на Исторически музей, Кюстендил, т. ХVІ, Велико Търново, 2010 г., с. 117-128.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gergov, Spas (1974). Bulgaria. University of Michigan: Naouka i izkoustvo. p. 206.
  2. Прокопий Кесарийски, „За войните“, ІІІ, 11, 21: Германия, която лежи между Тракия и Илирия (Γερμανία, ἣ Θρᾳκῶν τε καὶ Ἰλλυριῶν μεταξὺ κεῖται); „За строежите“, ІV, 1, 31: крепостните стени на Гермае и Пауталия (Γερμαῆς τε καὶ Παυταλείας τὰ τείχη); Константин VII Багренородни, „За темите“, 56, 6: Германос (Γερμανός).
  3. Специализирана болница за рехабилитация „Сапарева баня“ АД, гр. Сапарева баня
  4. а б Официален сайт на Сапарева баня
  5. сайт на Община Сапарева баня
  6. сайт на Община Сапарева баня

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]