Бистър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бистър
Бистар/Bistar
Църквата „Свети Филип“
Църквата „Свети Филип
Reliefkarte Serbien.png
42.3744° с. ш. 22.4394° и. д.
Бистър
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 919 m
Население (2002) 178 души
Пощенски код 17546
Бистър в Общомедия

Бистър (на сръбски: Бистар или Bistar) е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бистър са намира в котловина, в сръбската част на областта Краище, на юг от Босилеград. През селото тече Бранковска (Тлъминска) река, десен приток на Драговищица, наричана от местните жители и Бистърска река. В Бистър към Бранковска се влива Ярешничка река (Ярешнички поток).

Махали[редактиране | редактиране на кода]

Селото е от пръснат тип, съставено традиционно от 11 махали, разположени от двете страни на Бранковска река. На левия ѝ бряг са махалите Рупите, Реката или Село махала, То̀шини, Коша̀рска махала, Цепа̀ница, Градище, а на десния бряг – Бели брег, Тръновци, Стойовци, Тънки рид. Махалата Село, където е разположена църквата и през която тече Ярешничка река, се смята за централна. Махалата Тънки рид е разположена най-високо – 1314 м. н.в. В миналото нейните жители са били известни с мутафчийските си изделия – дисаги, чували, черги от козя козина и други.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото, в махалата Градище са намирани редица останки от стара крепост.[1]

До средата на XIX век Бистър е било купно село и се е намирало в махалата Село, а по-късно се е разпръснало.[1]

В 1864 година Бистър, отбелязано като Бистрица, е господарско село в нахия Краище, което има 22 ханета, а в 1866 година – 24 ханета (208 жители). Данните за 1874 година са – 28 ханета и 106 мъже. През същата година е записано, че местните жители притежават 1751 овце[2]. Според някои данни през 1876 година е открито местното училище, което се помещава в частни сгради.[3]

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България. То влиза в състава на Бранковска селска община, която е част от Изворска околия. През 1887 година селото става център на община,[4] която от 1889 до 1901 година е част от Босилеградска околия, а след разформироването на последната преминава към Кюстендилска околия.

През 1908 година е построена първата училищна сграда.[3]

По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци (Югославия). През този период жителите му са подложени на насилствена асимилация и на репресии, които включват побоища и убийства.[5] В 1926 година е построена църквата „Свети Филип“.[3]

През 1941 – 1944 година Бистър, както и останалите села в Западните покрайнини, е под българско управление. След 1944 година отново е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

година Население
1880[6] 257
1900[6] 308
1910[6] 408
1948 432
1953 462
1961 417
1971 375
1981 333
1991 226
2002 178

При преброяването от 2002 година 70.68% (123 д.) от жителите на Бистър са записани като българи, а 18.96% (33 д.) – като сърби.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В миналото традиционният събор на селото се е провеждал на 1 май, на празника на пророк Еремия.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 373 – 376.
  2. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 96 – 97.
  3. а б в г Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 51.
  4. Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 14 – 15.
  5. Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 292 – 293, 376, 425.
  6. а б в Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 66.
  7. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 141.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия