Мутафчийство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Предене на нишка с мутафчийски чекрък в Дупница.

Мутафчийството е занаят, при който се изработват изделия от козинява прежда: торби, чували, дисаги, черги.

Мутафчийството достига висока степен на развитие в средата на XIX в. До Освобождението е разпространен във всички по-големи селища. Най-добре е развит в Панагюрище, където има около 200 мутафчийници с около 1000 майстори, калфи и чираци. Други центрове са Велико Търново, Трявна, Казанлък, Стара Загора, Дупница, Самоков и др.[1]

Изработката на мутафчийски плат преминава през няколко етапа:[2]

  • Требене – козината се сортира по дължина и цвят;
  • Разчепкване или разбиване на козината;
  • Предене на нишка, често с чекрък;
  • Тъкане на платно, традиционно на вертикален стан с две кросна.

Инструментите, които се използват са чамшира (за отваряне на уста), тарак (за набиване на вътъка) и метит (за изпъване на плата).[3]

Изработват се постелки, завивки, покривала, колани за добитък, торби, чували, дисаги и др.[1]

Мутафчийският занаят в България се извършва само от мъже. Насноваването на чуловете става, като основата обикаля около горното и долното кросно и при обикалянето нишките се кръстосват по ред през една, когато минават покрай сложения от едната страна между двете кросна цеп. Кръстосването става, като един път нишката мине под цепа, а след това над цепа. Основната нишка след всяко едно обикаляне се връща обратно. При мутафчийския плат пръчката, около която основните нишки са преметнати, се издърпва и тъкънта получава два края.[4]

Цялата номенклатура на изправения мутафчийски стан не е българска, в същината си е турско-персийска. Същото е и при мутафчийския чекрък, на който има възможност да се източват едновременно по две нишки и да се препридат други две. С този чекрък работят само занаятчиите мутафчии.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2922.
  2. Архитектурно-етнографски комплекс Етър – Габрово: Мутафчийска работилница. Посетен на 15 август 2019 г.
  3. Архитектурно-етнографски комплекс Етър – Габрово: Мутафчийска работилница. Посетен на 15 август 2019 г.
  4. а б Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Артграф ООД, 2007. ISBN 978-954-9401-15-8. с. 307 – 308.