Църнощица
| Църнощица Црноштица/Crnoštica | |
 Изглед към селото | |
  Църнощица | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Босилеград |
| Надм. височина | 1316 m |
| Население | 144 души (2011) |
| Телефонен код | 017 |
| Църнощица в Общомедия | |
Църнощица (на сръбски: Црноштица или Crnoštica) е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Църнощичкия дълбок дол, който събира водите си от северните склонове на връх Цръноок (1874 м), от западните склонове на Петрови чуки (продължение на Цръноок) и от източните склонове на Пейна чука (1491 м). Образуваната по този начин рекичка носи името Църнощички дол, която се слива при църквата с Дукатската река, идваща от запад и под общото име Църнощичка река се вливат в Любатска река. По течението си река Църнощички дол образува няколко красиви водопадчета, едното от които е с височина 5 метра.
Преди много години в реката е имало много риба, но поради изсичането на горите е почти изчезнала. Имало е и много борови гори, които също са изчезнали. Останали са само две стари дървета. Едното е в Петковска махала, а другото – при църквата. Дебелината на този при църквата надхвърля 4 метра.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църнощица се споменава в османотурски документ от 1576 година под името Чернощиче.[1] В Църнощица е роден Стоян Радойков, български учител в Кюстендилско между 1860 и 1878 година.[2]
Население[редактиране | редактиране на кода]
- 1948- 706
- 1953- 746
- 1961- 611
- 1971- 494
- 1981- 358
- 1991- 261
- 2002- 190
- 2011- 144
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Според официалните данни от преброяването в Сръбия през 2002 година етническият състав на жителите на Църнощица е следният:[3]
| Националност | Брой | Процент |
| българи | 105 | 55,26% |
| югославяни | 43 | 22,63% |
| сърби | 8 | 4,21% |
| македонци | 2 | 1,05% |
За етническата принадлежност на 32 жители на селото няма данни.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
В миналото традиционният събор на селото се е провеждал на Мистровден, празника на Свети Нестор.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Църнощица
Миле Стоименов Груев, български войник, младши подофицер, 13-и пехотен полк, 1. рота, награден със знака на военния орден „За храброст“, III ст.; Войнишки кръст „За храброст“, ІІІ ст.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 68.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 562.
- ↑ Књига 1, Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима, Републички завод за статистику Архив на оригинала от 2015-02-03 в Wayback Machine., Београд, фебруар 2003, -{ISBN 86-84433-00-9}-
- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 141.
- ↑ http://archives.bg/wars/SEARCH-f
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918
| ||||||||||
