Седемте рилски езера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за езерата. За хижата в Рила, вижте Седемте езера (хижа).

Карта на Седемте рилски езера

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера — Сълзата, Окото и Бъбрека — се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джурман (ляв приток на Струма).

Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (наричано още Сърцето), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България — дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седемте. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата "Седемте езера". Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани — мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.

Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.

За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.

Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.

В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.

Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.[1]

Основни показатели на Седемте Рилски езера
Езеро Географски координати Надморска височина
(m)
Площ
(дка)
Обем
(хил. m3)
Дълбочина
(m)
Сълзата 42°11′50″ с. ш. 23°18′39″ и. д. / 42.197222° с. ш. 23.310833° и. д. 2535 7 15 4,5
Окото 42°11′58″ с. ш. 23°18′23″ и. д. / 42.199444° с. ш. 23.306389° и. д. 2440 68 37,7
Бъбрека 42°12′19″ с. ш. 23°18′27″ и. д. / 42.205278° с. ш. 23.3075° и. д. 2282 85 1117 28,0
Близнака 42°12′02″ с. ш. 23°18′57″ и. д. / 42.200556° с. ш. 23.315833° и. д. 2243 91 590 27,5
Трилистника 42°12′22″ с. ш. 23°19′06″ и. д. / 42.206111° с. ш. 23.318333° и. д. 2216 26 6,5
Рибното езеро 42°12′24″ с. ш. 23°19′24″ и. д. / 42.206667° с. ш. 23.323333° и. д. 2184 23 2,5
Долното езеро 42°12′39″ с. ш. 23°19′32″ и. д. / 42.210833° с. ш. 23.325556° и. д. 2095 59 11,0

В близкото минало стъпаловидният циркус на Седемте езера и самата езерна група са се наричали Еди гьол, а езерата — Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните: СълзатаБаш гьол, ОкотоЧанак гьол, БъбрекаКара гьол, БлизнакаЧифте гьол, ТрилистникаСредния гьол. Последните две езера — Рибното и Долното — не са имали собствени имена.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радевъ, Жеко. Природна скулптура по високитѣ български планини, 1920, стр. 81.