Окото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за езерото в Рила. За зрителния орган вижте Око.

Окото
ледниково
Езеро Окото в средата на август, поглед от билото към Отовишки рид
Езеро Окото в средата на август, поглед от билото към Отовишки рид
Map of Rila.png
42.1994° с. ш. 23.3063° и. д.
Местоположение в България Рила
Местоположение Област Кюстендил
Община Сапарева баня
Площ 6,8 хектара
Дълбочина 37.7 m
Надм. височина 2440 m
Езерна група Седемте рилски езера

Окото е ледниково циркусно езеро в Рила, второто от Седемте рилски езера. Известно е още и с името Сърцето, а в минало е носило името Чанак гьол[1]. Разположено е на 2440 метра надморска височина.

Езерото е с дълбочина 37,7 метра – то е най-дълбокото от ледниковите езера на територията на Балканския полуостров. Дължината му е 390 m, а широчината 240 m. Заема водна площ от 68 декара, а водният му обем е 860 000 m3.[2]

Окото се оттича от североизточния си край към по-нискостоящото езеро Близнака. От южната страна на езерото е надвиснала преспа, езикът на която много рядко се разтопява и остава извън водните му очертания.

Поточетата, които се оттичат от Седемте рилски езера, дават началото на река Джерман.

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Изходни пунктове за Окото са старата хижа Седемте езера или новата хижа Рилски езера. От старата хижа пътеката върви покрай Рибното езеро, Трилистника, Близнака и Бъбрека. От новата хижа до Окото се отива или с изкачване до билото на Сухия рид и след това почти хоризонтално към Бъбрека, или до старата хижа и пак до Бъбрека. Окото е предпоследното езеро по един от най-популярните алпийски маршрути в нашите планини – обиколката на Седемте рилски езера. Подходът към езерото започва при стръмния склон до южната част на езерото Бъбрека и следва отточния поток на Окото. Оттам маркираната с червено пътека следва североизточната брегова линия и продължава стръмно нагоре през поредица от серпентини до най-високото езеро от групата – Сълзата.

При оттока на Окото има немаркирана пътека към разположения на югозапад Отовишки връх и хижа Иван Вазов.

Изходните точки за достъп до Окото са:

  • от х. Рилски езера – 1:45 часа.
  • от х. Седемте езера – 1:00 час.
  • от х. Иван Вазов – 1:30 часа.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

На 25.10.2005 г. двама български водолази – Румен Железаров от Водолазен център Марина Китен и операторът Владимир Веков за първи път в историята на водолазното дело в България извършват уникално спускане в езерото, като достигат най-дълбоката му точка – 37,7 m и установяват, че дълбочината му през годините се увеличава. Двамата водолази даряват на катедра „Обща и приложна хидробиология“ към СУ „Св. Климент Охридски“ дънни седиментни отлагания и водни проби, които след анализ на учените с ръководител проф. д.б.н. Яна Топалова показват изключителна чистота на водата. По време на водолазното спускане Владимир Веков заснема подводен документален филм, който дарява безвъзмездно на Национален парк Рила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Природна скулптура по високитѣ български планини“, Радевъ, Жеко, 1920, стр. 81
  2. Радучев, Живко. Рила. Географски речник. С., Наука и изкуство, 1984.