Окото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за езерото в Рила. За зрителния орган вижте Око.

Окото
Езеро Окото в средата на август, поглед от билото към Отовишки рид
Езеро Окото в средата на август, поглед от билото към Отовишки рид
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.1994° с. ш. 23.3063° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Област Кюстендил
Община Сапарева баня
Вид ледниково
Площ 68 декара
Дълбочина 37.7 m
Надм. височина 2440 m
Езерна група Седемте рилски езера

Окото е ледниково циркусно езеро в Рила, второто от Седемте рилски езера.

Езерото е с дълбочина 37,7 метра, площ от 68 декара и е разположено на 2440 метра надморска височина. То е най-дълбокото от ледниковите езера на територията на Балканския полуостров. Известно е още и с името Сърцето.

Окото се оттича от североизточния си край към по-нискостоящото езеро Близнака. Поточетата, които се оттичат от Седемте рилски езера, дават началото на река Джерман.

В близкото минало езерото е носило името Чанак гьол[1].

Маршрути[редактиране | редактиране на кода]

Изходен пункт за Окото е хижа "Рилски езера". Може да се мине или по билото покрай Бъбрека, или през Рибното езеро и старата хижа Седемте езера. Окото е предпоследното езеро по един от най-популярните алпийски маршрути в нашите планини - обиколката на Седемте рилски езера. Подходът към езерото започва при стръмния склон до южната част на езерото Бъбрека и следва отточната река на Окото. Оттам маркираната с червено пътека следва североизточната брегова линия и продължава стръмно нагоре през поредица от серпентини до най-високото езеро от групата - Сълзата.

При оттока на Окото се разклонява немаркирана пътека към разположения на югозапад връх Отовица и хижа Иван Вазов.

Изходните точки за достъп до Окото са:

  • от х. Рилски езера - 1:45 часа.
  • от х. Седемте езера - 1:00 час.
  • от х. Иван Вазов - 1:30 часа.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

На 25.10.2005 г. двама български водолази - Румен Железаров - Водолазен център Марина Китен и операторът Владимир Веков за първи път в историята на водолазното дело в България извършват уникално спускане в езерото, като достигат най-дълбоката му точка - 37,7 м. и установяват, че дълбочината му през годините се увеличава. Двамата водолази даряват на катедра "Обща и приложна хидробиология" към СУ "Климент Охридски" дънни седиментни отлагания и водни проби, които след анализ на учените с ръководител проф. д.б.н. Яна Топалова показват изключителна чистота на водата. По време на водолазното спускане Владимир Веков заснема подводен документален филм, който дарява безвъзмездно на Национален парк Рила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Природна скулптура по високитѣ български планини", Радевъ, Жеко, 1920, стр. 81