Ледниково езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Седемте рилски езера в Рила са типичен пример за езера с ледников произход.

Ледниково езеро е езеро, което се образува при процеса екзарация – разрушителната дейност на ледниците. След разтопяването на ледника, водата от него запълва празните пространства, вдълбани от ледника при неговото придвижване. При това, ледникът може да е както в стадий на разтопяване, така и в активно настъпление.

Към края на последния ледников период, преди 10 000 години, ледниците започват да се оттеглят.[1] Те често оставят след себе си големи късове лед във вдлъбнатините между хълмове. С разтопяването им в тях се образуват езера, които често са заобиколени от хълмове и множество скални късове – морени.

Образуването на ледникови езера при оттеглянето на ледник.
Големите езера са най-големите ледникови езера на Земята.
Праисторическото езеро Агасис е съдържало повече вода, отколкото всички съвременни езера взети заедно.

Търкащото действие на ледниците стрива минералите в скалата, върху която се движи ледника. Тези стрити минерали се превръщат в седимента на дъното на езерото. Количеството стрит материал във водата, също така, облагодетелства появата на водорасли, което често придава зеленикав цвят на водата.[2]

Такива езера са лесно видими от въздушни или спътникови снимки на земни форми в региони, където е имало ледникова активност по време на последния ледников период. Бреговите линии в такива региони са много неравни.

Седименти[редактиране | редактиране на кода]

Слоевете седименти на дъното на ледниковите езера съдържат доказателства за нивото на ерозия. Химичният състав на седиментите не е пряко асоцииран със самите езера, а с придвижването на елементите в почвата (например желязо и манган). Разпределението на тези елементи в езерната основа се дължи на състоянието на водосборния басейн и химическия състав на водата. Отлагането на седиментите може да бъде повлияно и от животинска активност, като това включва и биохимични елементи (например фосфор и сяра).

Количеството халогени и бор в пластовете обозначава промяна в активността на ерозията.[1]

Рискове[редактиране | редактиране на кода]

При този вид езера съществува риск от внезапно и значително изливане, в случай на скъсване на стена, образувана от нестабилни или трошливи морени. Този риск расте с глобалното затопляне. Така се образуват нови ледникови езера, съответно и рискът от големи изливания се покачва.[3]

По този начин, в националния парк Сагарматха в Непал малки ледникови езерца са се обединили, за да образуват голямо езеро (десетки милиони кубични метри), което би могло да отприщи бедствие, ако се излее внезапно в долините. От 1941 до 1950 г. три масивни заливания са регистрирани в Андите в Перу. Общо убиват над 10 000 души и заливат селскостопански площи и жизненоважна инфраструктура.[3]

Управлението на риска преминава през наблюдение (въздушни и сателитни снимки), заздравяване на морените и построяване на канали и сифони, с цел контрол на нивото на водата в езерата.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Glacial lake“ и страницата „Lac glaciaire“ в Уикипедия на английски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.