Джерман (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Джерман.

Джерман
Dolnoto ezero.jpg
Долното езеро, което се оттича в р. Джерман
Bulgaria Kyustendil Province relief location map.jpg
42.1978° с. ш. 23.3108° и. д.
42.1483° с. ш. 23.0225° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
област Кюстендил
община Сапарева баня
община Дупница
община Бобошево
Дължина 47,8 km
Водосборен басейн 767 km²
Отток 5,42 m³/s
Начало
Място Седемте рилски езера
Северозападна Рила
Координати 42°11′52.08″ с. ш. 23°18′38.88″ и. д. / 42.1978° с. ш. 23.3108° и. д.
Надм. височина 2535 m
Устие
Място ляв приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати 42°08′53.88″ с. ш. 23°01′21″ и. д. / 42.1483° с. ш. 23.0225° и. д.
Надм. височина 369 m

Джерман е река в Западна България, преминаваща през област Кюстендил, общини Сапарева баня, Дупница и Бобошево, ляв приток на река Струма. Дължината ѝ е 47,8 km. Отводнява северозападните склонове на Рила, Дупнишката и Бобовдолската котловина.

За начало на река Джерман се приема малкото поточе, изтичащо от най-високо разположеното езеро Сълзата (2535 m н.в.) от Седемте рилски езера, което се оттича в езерото Близнака. В Близнака се вливат и потоците, идващи от езерата Окото и Бъбрека, и от него изтича вече по-голям поток, който преминава през езерото Трилистника и продължава надолу на североизток. След около 500 m в него отдясно се влива друг поток, идващ от най-долните две езера – Рибното и Долното езеро и двата потока дават началото на същинската река Джерман.

До излизането си от Рила реката протича в дълбока ледникова долина с редица прагове и водопади и силно залесена. В началото посоката ѝ е на североизток, а на 1,3 km северозападно от хижа „Вада“ рязко завива на северозапад. При град Сапарева баня Джерман навлиза в Дупнишката котловина, завива на запад и долината ѝ става широка и сравнително плитка. След град Дупница Джерман, захранена от множеството си главно рилски притоци става пълноводна, завива на юг-югозапад, долината ѝ значително се разширява и протича през т.нар. Долно Дупнишко поле. Влива се отляво в река Струма, на 369 m н.в., на 1 km източно от град Бобошево.

Площта на водосборния басейн на реката е 767 km2, което представлява 4,43% от водосборния басейн на река Струма. Границите на водосборния ѝ басейн са следните:

  • на запад и север – с водосборните басейни на реките Лява (Кознишка река) и Арката, леви притоци на Струма;
  • на юг – с водосборния басейн на Рилска река, ляв приток на Струма;
  • на североизток и изток – с водосборния басейн на река Искър, от басейна на Дунав.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

Река Джерман е с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване с пролетно пълноводие (март-юни) и лятно маловодие (юли-септември). Среден годишен отток при град Дупница – 3,35 m3/s, в устието – 3,35 m3/s.

По течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 2 града и 2 села:

В Дупнишката котловина водите на реката се използват за напояване. Чрез деривацията „Джерман-Скакавица“ част от водите на реката се прехвърлят към язовир „Белмекен“.

По долината на реката преминават два пътя от държавната пътна мрежа:

От Дупница до гара Бобошево, по левия бряг на реката, преминава участък от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата.

Името на реката е видоизменение на наименованието на старото тракийско селище Герма, основано край топлите извори на левия бряг на реката, което по-късно, при римско-византийското владичество, е превърнато в крепостен град Германея. В грамотата на цар Иван Шишман от 1378 г. реката се споменава с името Германщица, което в турски изговор става Джерман.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1736.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 167.