Говедарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Говедарци
GovedartsiHiuses.jpg
Изглед от Говедарци
Общи данни
Население 1 199 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 124,474 km²
Надм. височина 1329 m
Пощ. код 2020
Тел. код 07125
МПС код СО
ЕКАТТЕ 15285
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Говедарци
Бойчо Шуманов
(независим)
Говедарци в Общомедия

Говедарци е село в Югозападна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. Със своите 1402 жители, селото се нарежда на първо място по брой на население след Самоков. На територията и землището на Говедарци, попада курортен комплекс Мальовица и Гюлечица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1157 м надморска височина, то има умерено-континентален климат с минимална януарска температура -33,6° C и максимална юлска +30,3° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см.

Най-достъпният път за селото е от Самоков (13 км) през село Маджаре (1 км) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • 1880 г. – 5006 жители
  • 1934 г. – 2256 жители
  • 1946 г. – 2397 жители
  • 1956 г. – 2408 жители
  • 1975 г. – 2177 жители
  • 1987 г. – 2069 жители
  • 1992 г. – 1873 жители
  • 2001 г. – 1638 жители (Преброяване на населението 2001 г.)
  • 2008 г. – 1450 жители
  • 2009 г. – 1428 жители
  • 2010 г. – 1410 жители
  • 2011 г. – 1395 жители (Преброяване на населението 2011 г.)
  • 2012 г. – 1402 жители
  • 2013 г. – 1400 жители

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основните поминъци са животновъдство, дърводобив, отглеждане на т.нар. „самоковски картофи“, ски-, планински и риболовен туризъм. В Черни Искър може да се лови балканска пъстърва.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото наименование на Говедарци е било Българане. През различните исторически периоди е имало живот и поминък из Говедарската котловина и селищата, развивали се на мястото на сегашното Говедарци, са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо. По билата на върховете южно от Говедарци е запазен Кайзеровият път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по-горе реки, чиито входове са запазени все още.

По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на гореспоменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добивът на желязо е свързан преди всичко с времето на османското робство, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:

  • добив на разсипен магнетит „желязна руда“;
  • „жижни“ за производство на дървени въглища;
  • „видния“ за претопяване на рудата и добив на желязо;
  • „мадани-самокови“ за обработка на желязото до краен продукт.

„Пещерите“ в района са минни изработки, свързани с древния златодобив, и „нови“ минни изработки, използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото църквите работят само на празници от 07.30 до 12.00 ч., а Манастира „Свети Георги“ събота и неделя, и на празниците през делнични дни от 09.00 до 16.00 ч.

  • Храм „Св. Никола“
  • Храм „Св. Св. апостоли Петър и Павел“
  • Манастир „Св. Троица“ – Аязмото
  • Манастир „Св. Георги Победоносец“
  • Параклис „Успение Богородично“
  • Параклис „Покров Богородичен“
  • Параклис „Св. Мина“
  • Параклис „Св. Пророк Илия“
  • Параклис „Св. Архангел Михаил“

Всички църковни храмове в селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър са под ръководството на Църковно настоятелство – с. Говедарци

Курбаните в Говедарци[редактиране | редактиране на кода]

  • Гергьовден (6 май) – манастир „Св. Георги Победоносец“
  • „Св. Троица“ (датата се мени – 31.05.2015) – манастир „Св. Троица“- Аязмото
  • Петровден (29 юни) – храм „Св.Св. апостоли Петър и Павел“
  • Илинден (20 юли) – параклис „Св. пророк Илия“
  • Успение Богородично (15 август) – храм „Св. Никола“, храм „Св.Св. апостоли Петър и Павел“, параклис „Успение Богородично“
  • Рождество Богородично (8 септември) – манастир „Св. Троица“ – Аязмото
  • Покров Богородичен (1 октомври) – храм „Св.Св. апостоли Петър и Павел“, параклис „Покров Богородичен“
  • Петковден (14 октомври) – храм „Св. Никола“
  • „Св. мчк Мина“ (11 ноември) – параклис „Св. Мина“

Държавни институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Хотел на Министерство на финансите – м. Гюлечица
  • Хотел на Българската академия на науките – м. Гюлечица
  • Вила на „Метрополитен“ ЕАД – към Столична община
  • Метеорологична станция – Говедарци към НИМХ на БАН – м. Овнарско
  • Институт за гората – БАН
  • Здравен дом – филиал на МБАЛ „Самоков“ ЕООД
  • БТХ „Автостарт“ АД – към „Държавно автомобилно предприятие“ (ДАП) – филиал Говедарци
  • Хотел „Мальовица“ – к.к. Мальовица
  • ЦПШ „Мальовица“ – к.к. Мальовица
  • ДГС – Говедарци

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другият маршрут е през местността „Овнарско“.

В местността Надарица има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя.

В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници – църкви, манастир и параклиси.

Селото е изходен пункт за Седемте езера, Чанаците – 2 бр, Урдини езера – 6 бр, Мальовишки езера . 3 бр.,Еленини езера, циркусът на Страшното езеро – 5 езера, Лопушките езера и Сухото езеро. Общо около двадесет и пет високопланински езера, някои от които богати на местна пъстърва.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • „Св. Троица“ (Петдесетница) – официален събор на селото (31.05.2015)
  • Гергьовден – събор на Манастир „Св. Георги Победоносец“
  • Тодоровден – организират се състезания с коне в м. „Лакатица“
  • 31 декември – организира се събор за посрещане на Нова Година
  • Йордановден – организира се наддаване за Кръста в Манастир „Св. Троица“ – Аязмото
  • Ивановден – традиционно къпят в буйната планинска река всички моми и млади невести

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • ОУ „Димчо Дебелянов“
  • ЦДГ „Незабравка“
  • Народно читалище „Христо Ботев – 1928“

Личности, родени в Говедарци[редактиране | редактиране на кода]

Личности, починали в Говедарци[редактиране | редактиране на кода]

  • Асен Христофоров (1910 – 1970) – български икономист, писател и преводач, написал книгите – Скици от Рила/1957/ Мацакурци /1958/, Планинари/1959/, Ангария/1960/, Иманяри/1965/ и др. Благодарение на това, че е завършил „Робърт колеж“ в Цариград/1931/, той ползва турски език при проучванията на турските архиви и това придава историческа стойност на книгите със сюжети от периода преди освобождението на България от османска власт. Също така за богатството на езика му и европейското му мислене допринася завършването на „London School of Economics“/1934/, което всеки читател ще забележи след прочитане на творчеството му.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Село Говедарци има редовен транспорт на всеки час от Автогара Самоков. Фирмата, която обслужва линията Самоков – Говедарци е „Експрес бус-транс 2003“ ЕООД. Цената на билета е 1.90 лв. Всеки ден от Автогара Самоков в 08.15 ч. и 16.15 ч., тръгва маршрутка по линията Самоков – Говедарци – Мальовица, като цената на билета Самоков – Мальовица е 6.00 лв., а цената на билета – Говедарци – Мальовица – 4.00 лв

Литература[редактиране | редактиране на кода]

В Говедарци също така има и библиотека, достъпна за всеки жител на селото.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята е традиционна, българска, като от националните ястия са популярни витата баница, зелник, киселник, котмач, каварма и др.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]