Асен Христофоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Асен Христофоров
български икономист и писател

Роден
Починал
10 август 1970 г. (59 г.)
Научна дейност
Област Икономика
Образование Робърт колеж . Лондонското училище по икономика
Учил при Дж. М. Кейнс, Лудвиг фон Мизес, Фридрих Хайек
Работил в

УНСС[1]

Софийски университет
Публикации Развитие на конюнктурния цикъл в България. 1934-1939
Повлиян неокласическата икономическа теория

Асен Георгиев Христофоров е български икономист, журналист, публицист, писател и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Асен Христофоров е роден през 1910 година в Пловдив. Баща му е чиновник в местния клон на Българската народна банка, но умира, докато Асен е още малък, около 1917 година. Майка му се жени повторно за негов роднина, Гавраил Христофоров. Заедно със семейството си Асен Христофоров живее известно време в Берлин, където тръгва на училище през 1918-1919 година преди да се върне в България.[2]

След като завършва прогимназия в България, през 1924 година Асен Христофоров постъпва в Робърт колеж в Истанбул, където през 1931 година получава бакалавърска степен по литература. В Робърт колеж той пише за годишния алманах на колежа и участва в редактирането на училищния вестник „Робърт Колидж Хералд“.[3]

По препоръка на президента на Робърт колеж Кейлъб Гейтс и с негова финансова помощ на 1 август 1931 година Христофоров заминава за Лондон, където постъпва в Лондонското училище по икономика, където учи главно финанси.[3] Той оставя интересни спомени от следването си там - „Скици из Лондон“, в които дава подробно описание на академичните традиции и студентския живот в Англия. По финансови причини Христофоров не успява да защити докторат в Лондон и в самия край на 1934 година се връща в Пловдив.[3] Има по-малък брат (Веселин Христофоров) и сестра.

Икономист[редактиране | редактиране на кода]

Малко след завръщането си в България Асен Христофоров се премества в София, където през юни 1935 година е назначен за неплатен стажант в Централното управление на Българската народна банка. През септември същата година оглавява новосъздадената Конюнктурна служба при Главната дирекция на статистиката. От ноември 1937 до февруари 1938 година е на специализация в Женева. След завръщането си постъпва в ръководения от Оскар Андерсон Статистически институт за стопански проучвания, където с кратко прекъсване работи до септември 1940 година. Започва и преподавателска дейност в Държавното висше училище за финансови и административни науки (днес УНСС)[4]. През този период той пише първия си значим труд, „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934-1939 г.“, който през 1940 година получава наградата на Българското икономическо дружество.[3] През 1942-1943 година е редактор на списание „Стопански вести“, което е спряно по лично искане на министър-председателя Добри Божилов.[5] По същото време полицията настоява неуспешно за уволнението му от Търговско-индустриалната камара, където работи.[5]. След установяване на комунистическия режим в България попада в графата с недоброжелателни лица от народната власт[6]. Изключен е от университета чрез непреназначаване при преструктурирането и преобразуването през 1947 г. на Държавното висше училище за финансови и административни науки във Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет. В едно от първите свободни и незаглушавани предавания на Радио Би Би Си – Лондон след 10 ноември поканени британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно – планово стопанство, го споменават като първия вътрешен критик на възприетия в България икономически модел.

Преводач и писател[редактиране | редактиране на кода]

Литературният дебют на Асен Христофоров е автобиографичната книга „Скици из Лондон“, излязла през 1945 година.[7] През 1947 година Христофоров, привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, е уволнен от университета.[5] През 1951 година е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в лагера Белене. След като е освободен, през 1953 година отива да живее на вилата си в Говедарци[5] и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: В дебрите на Рила (1957), Скици из Рила (1957), Мацакурци (1958, 2 изд. Вуцидей), Ангария (1960), Искровете (1962) и други. Превежда от английски Белия зъб на Джек Лондон, Джоузеф Андрюз на Хенри Филдинг, сборника с разкази „Дъблинчани“ на Джеймс Джойс, Трима души в една лодка на Джером К. Джером, Емили Бронте и други.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Христофоровъ, Асѣнъ. Уводъ въ политическата икономия на военното стопанство. Теория на военновременната стопанска конюктура. София, 1943.
  • Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934-1939 г. София, Придворна печатница, 1939.
  • Стопанското положение на България от избухването на войната насам. София, 1941 (Отпечатък от сп. на Българското икономическо дружество, г. XL, 1943, кн. 3, безплатно приложение на в. Стопански вести).
  • Увод в политическата икономия на военното стопанство. Теория на военно-временната стопанска конюнктура. София : Изд. авт., 1943.
  • Конюнктурният анализ на цените. София : Българска наука, 1944, 49 с. (Отпеч. от Год. на Държ. висше у-ще за фин. и адм. науки).
  • Скици из Лондон. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1945.
  • Кратък курс по стопанска география. 1945 (1946, 1947).
  • Стабилизацията на лева. София : Българско икономическо дружество, 1946; Лекции по теоретическа политическа икономия. 1947.
  • Лекции по теоретическа политическа... 1947.
  • Вихров, Ст. Ас. Доспейски [Ас. Христофоров]. Боен път. С.: Изд. на Националния съвет на Отечествения фронт, 1955.
  • Скици из Рила. С.: Медицина и физкултура, 1957. (2. изд. 1964).
  • В дебрите на Рила. (Пътеписи). С.: Нар. младеж, 1957. (2. изд. 1968).
  • Мацакурци. 1958.
  • Вуцидей. С.: Бълг. писател, [2. изд. на Мацакурци] 1962.
  • Вуцидей. Иманяри. (Повести). С.: Бълг. писател, 1970.
  • Планинари. (Разкази). С.: Нар. младеж, 1959.
  • Ангария. Исторически роман. 1960. (2. доп. изд. 1966).
  • Самоков. Исторически очерк. София: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1962.
  • Искровете. Историко-географски очерк. С.: Нар. младеж, 1962.
  • Трима с магаре из Рила. Повест. С.: Медицина и физкултура, 1963.
  • Кутрето на школо. Разказ. С..: Нар. младеж, 1964.
  • Иманяри. Повест. С.: Медицина и физкултура, 1965.
  • Бенадов, Х. и Ас. Христофоров. Развигорът. 1966. Изд. на К-та по културата и изкуството. Репертоарен отд. Цикл. изд.
  • Говедарци и околностите му. С., 1967.
  • Откровения. (Поля, гори и хора). (Очерци). С.: Медицина и физкултура; 1970.
  • Избрани произведения и документи. Обща редакция и встъпителна студия Р. Аврамов. Т. 1-3. София: БНБ, Поредица „История на финансите и банковото дело“ – Наследство, 2010.
  • Избрани съчинения. Т. 1-3. Съст. Н. Аретов. С.: Кралица Маб, 2012-2014. ISBN 978-954-533-122-0; ISBN 978-954-533-128-2, ISBN 978-954-533-139-8.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сбогом, ДВУФАН или спомени за личности и събития -Христо Савчев Калигоров. Унив.изд. Стопанство, 1994
  2. Аврамов 2010, с. 8-9.
  3. а б в г Аврамов 2010, с. 9.
  4. Сбогом, ДВУФАН или спомени за личности и събития -Христо Савчев Калигоров. Унив.изд. Стопанство, 1994
  5. а б в г Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 372-374.
  6. http://slavimirgenchev.info/?p=15190
  7. Аретов, Николай. Самоков през ХІХ век в един исторически роман („Ангария“, 1960 г., на Асен Христофоров), - в: Югоизточноевропейският град и съвремеността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лидия Кирова, София 2012, с. 173.
Цитирана литература

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Аврамов, Румен. Двуизмерният талант. За икономиста и писателя Асен Христофоров. - В: Христофоров, Асен. Избрани произведения и документи. Т. 1. София, Българска народна банка, 2010,
  • Николай Аретов, Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене. С.: Кралица Маб, 2011, 256 с. ISBN 978-954-533-109-1
  • На Асен Христофоров са посветени статиите в Литературна мисъл, 2011, № 1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]