Направо към съдържанието

Панчо Хаджимишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панчо Хаджимишев
български дипломат
Роден
Починал
7 август 1957 г. (82 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
ДецаМихаил Хаджимишев
Подпис
Панчо Хаджимишев в Общомедия

Панчо (Панче) Тодоров Хаджимишев е български общественик и дипломат.

Докторската дисертация на Хаджимишев: Mischev, P. H. La Mer Noire et les Détroits de Conastantinople (essai d'histoire diplomatique): thèse pour le doctorat. Paris, Université de Paris. Faculté de Droit, 1899.

Роден е в 1874 година в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя. Син е на видния солунски търговец Тодор Хаджимишев. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия[1]. През 1899 година защитава докторат по международно право в Париж – „Черно море и Константинополските проливи (есе върху дипломатическата история)“. В Париж се запознава и жени за американката Патси Браун.

След завръщането си в България постъпва на дипломатическа работа от 1900 година. В 1901 година е временно управляващ българската легация в Атина. Между 1908 и 1910 година управлява българската легация в Лондон, Великобритания и работи за признаването на българската независимост. От 1910 до 1913 година е пълномощен министър в Атина, Гърция и работи за сключването на Българо-гръцкия договор. През Балканската война Хаджимишев е комисар по настаняването на бежанците от Македония и Тракия, а по-късно от 1913 до 1914 година е главен секретар в Министерството на външните работи.

От октомври 1914 година е пълномощен министър в Лондон и полага усилия за откъсване на България от прогерманската политика и връщането ѝ в орбитата на Антантата. След намесата на България на страната на Централните сили става пълномощен министър в Хага, Нидерландия. Участва в българската делегация при подписването на Ньойския договор през 1919 година. При управлението на БЗНС е пълномощен министър в Рим (1920 - 1922). От 1924 до 1935 отново е пълномощен министър в Лондон. Правителството на Георги Кьосеиванов го кара да подаде оставка, той се прибира в България и се пенсионира.

Негов син е оперният режисьор Михаил Хаджимишев, а внук - художникът-фотограф Иво Хаджимишев.[2] Преводачките Маргарита Алексиева и Теодора Атанасова са негови дъщери.

Рапорт от Хаджимишев до министъра на външните работи и на изповеданията Атанас Буров относно проведен разговор с британския министър на земеделието Ноел Бъкстон, касаещ петицията на Димитър Шалев и Димитър Илиев до ОН за признаване правата на националните малцинства в Югославия, както и решението на британското правителство да съдейства за признаване правата на етническо малцинство на българското население в Македония. 5 юни 1930 г.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спас Хаджимишев Ангелчев
(роден в средата на XVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Хаджимишев
(роден между 1780 и 1810)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Хаджизафирова
 
Тодор Хаджимишев
(1840/41 – 1910)
 
 
 
 
 
Иван Хаджимишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марион (Панзи) Браун
(1877 – около 1922)
 
Панчо Хаджимишев
(1874 – 1957)
 
Ангел Хаджимишев
(1869 – 1948)
 
Елена Савова Паница
(около 1879 – 1960)
 
Петър
Хаджимишев
 
Екатерина Хаджимишева
(1873 – 1948)
 
Никола Шавкулов
(1855 – 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Балан
(1895 – 1944)
 
Антоанета Балан
(1899 – ?)
 
Михаил Хаджимишев
(1914 – 1987)
 
Маргарита Алексиева
(1901 – 1993)
 
Теодора Атанасова
(1912 – 2002)
 
Боян Атанасов
(1909 – 1997)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иво Хаджимишев
(р. 1950)
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Атанасов


  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996
Живко Добрев български пълномощен министър в Атина
(3 ноември 1910 – 1914)
Георги Радев