Панчо Хаджимишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Панчо Хаджимишев
български дипломат
Роден
Починал
7 август 1957 г. (82 г.)

Панчо (Панче) Тодоров Хаджимишев е български общественик и дипломат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1864 година в големия македонски град Велес, днес в границите на Република Македония. Син е на видния солунски търговец Тодор Хаджимишев. Завършва в 1892 година със седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия[1]. През 1899 година защитава докторат по международно право в Париж - „Черно море и Константинополските проливи (есе върху дипломатическата история)“. В Париж се запознава и жени за американката Патси Браун.

След завръщането си в България постъпва на дипломатическа работа от 1900 година. Между 1908 и 1910 година управлява българската легация в Лондон, Великобритания и работи за признаването на българската независимост. От 1910 до 1913 година е пълномощен министър в Атина, Гърция и работи за сключването на Българо-гръцкия договор. През Балканската война Хаджимишев е комисар по настаняването на бежанците от Македония и Тракия, а по-късно става главен секретар в Министерството на външните работи.

От октомври 1914 г. е пълномощен министър в Лондон и полага усилия за откъсване на България от прогерманската политика и връщането ѝ в орбитата на Антантата. След намесата на България на страната на Централните сили става пълномощен министър в Хага, Нидерландия. Участва в българската делегация при подписването на Ньойския договор през 1919 година. При управлението на БЗНС е пълномощен министър в Рим (1920 - 1921). От 1924 до 1935 отново е пълномощен министър в Лондон. Правителството на Георги Кьосеиванов го кара да подаде оставка, той се прибира в България и се пенсионира.

Негов син е оперният режисьор Михаил Хаджимишев, а внук - художникът-фотограф Иво Хаджимишев.[2] Преводачките Маргарита Алексиева и Теодора Атанасова са негови дъщери.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Шаблон:Хаджимишеви

Докторската дисертация на Хаджимишев: Mischev, P. H. La Mer Noire et les Détroits de Conastantinople (essai d'histoire diplomatique): thèse pour le doctorat. Paris, Université de Paris. Faculté de Droit, 1899.
Pancho Hadzhimishev Report London 5 June 1930 - 01.jpg Pancho Hadzhimishev Report London 5 June 1930 - 02.jpg
Рапорт на Хаджимишев от Лондон до външния министър Атанас Буров за разговора му с министъра на земеделието Ноел Бъкстон за петицията на Димитър Талев и Димитър Илиев до ОН за признаване правата на националните малцинства в Югославия и за решението на британското правителство да съдейства за признаване правата на етническо малцинство на българското население в Македония. 5 юни 1930 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
  2. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996
Живко Добрев български пълномощен министър в Атина
(3 ноември 1910 – 1914)
Георги Радев
     Портал „Македония“         Портал „Македония