Георги Радев (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Радев.

Георги Радев
български дипломат
Роден
Починал
1941 г. (67 г.)

Етнос българи
Образование Атински университет
Битолска гръцка гимназия

Георги (Гоце) Петров Радев е български дипломат от началото на ХХ век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гоце Радев е роден в 1874 г. в големия западномакедонски град Битоля, тогава в Османската империя.[1] Внук е на възрожденеца Димко Радев, известен като Димко паша[2] и син на Петър Радев - един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета.[3] Брат му Александър Радев е виден български политик. Майка му е влахиня от Крушево.[4]

Гоце Радев завършва гръцката гимназия в Битоля и право в Атинския университет през 1888 година.[1] Работи като чиновник в българското външно министерство. Около 1904 година става началник на политическия отдел в министерството.[4][5] В 1914 година е управлява българската легация в Атина.[6] В 20-те години на XX век е пълномощен министър в Испания, Италия и Швейцария. След това е Главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията от 1931 до 1935 година.[7]

Умира в 1941 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. Христовъ, К. Д-ръ Александъръ П. Радевъ. // Илюстрация Илиндень VIII (6 (76). София, юний 1936. с. 6.
  3. Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 67.
  4. а б Енциклопедия на български родове. // Посетен на 29 юли 2014.
  5. Радев, Симеон. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени. София, Фондация „Българска наука и култура“, 1996. с. 252.
  6. Маджаров, Михаил. Дипломатическа подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. София, Тилия, 1998. с. 444. Посетен на 29 юли 2014.
  7. Маджаров, Михаил. Дипломатическа подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. София, Тилия, 1998. с. 444. Посетен на 29 юли 2014.
  8. Матеева, Мария. История на дипломатическите отношения на България. Български бестселър, 2005. ISBN 9549308588.
Панчо Хаджимишев български пълномощен министър в Атина
(23 март 1914 – 29 юни 1914)
Георги Пасаров
     Портал „Македония“         Портал „Македония