Георги Радев (дипломат)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Радев.

Гоце Радев
български дипломат
Роден

Образование Атински университет

Георги (Гоце) Петров Радев е български дипломат от началото на ХХ век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гоце Радев е роден в 1874 г. в големия западномакедонски град Битоля, тогава в Османската империя.[1] Внук е на възрожденеца Димко Радев, известен като Димко паша[2] и син на Петър Радев - един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета.[3] Брат му Александър Радев е виден български политик. Майка му е влахиня от Крушево.[4]

Гоце Радев завършва гръцката гимназия в Битоля и право в Атинския университет през 1888 година.[1] Работи като чиновник в българското външно министерство. Около 1904 година става началник на политическия отдел в министерството.[4][5] В 1914 година е управлява българската легация в Атина.[6] В 20-те години на XX век е пълномощен министър в Испания, Италия и Швейцария. След това е Главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията от 1931 до 1935 година.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. Христовъ, К. Д-ръ Александъръ П. Радевъ. // Илюстрация Илиндень VIII (6 (76). София, юний 1936. с. 6.
  3. Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 67.
  4. а б Енциклопедия на български родове. // Посетен на 29 юли 2014.
  5. Радев, Симеон. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени. София, Фондация „Българска наука и култура“, 1996. с. 252.
  6. Маджаров, Михаил. Дипломатическа подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. София, Тилия, 1998. с. 444. Посетен на 29 юли 2014.
  7. Маджаров, Михаил. Дипломатическа подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади. София, Тилия, 1998. с. 444. Посетен на 29 юли 2014.
Панчо Хаджимишев български пълномощен министър в Атина
(23 март 1914 – 29 юни 1914)
Георги Пасаров
     Портал „Македония“         Портал „Македония