Никола Робев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Робев
български възрожденец

Роден
1831 г.
Починал
17 юли 1906 г. (75 г.)
Никола Робев в Общомедия

Никола Анастасов Робев е български общественик и търговец, деец на Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Робев, Мария Радева - Робева, Пенелопа Робева - Хаджиилиева. Битоля, 1880 г., фото Георгиос Лиондас

Робев е роден в 1831 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Роден е в известната възрожденска фамилия Робеви, син на Анастас Робев и брат на Димитър Робев, а Ангел Робев му е чичо. Учи в гимназия в Атина. Работи като търговец във фамилната компания „Братя Робеви“, като от 1865 година е ръководител на централата ѝ в Битоля до закриването ѝ. Включва се активно в борбата на македонските българи против гръцките фанариоти. Никола Робев подпомага българското просветно и църковно дело в Битоля и в родния му град. Той съдейства на много деца да учат в солунските гимназии. Робев влиза в преписка с видни възрожденски дейци например с Димитър Миладинов, Григор Пърличев и други.

След 1878 година е член на вилаетския съвет в Битоля, на търговския съд и на битолския съд.[1] С помощта на Робев на 4 декември 1888 година битолският валия Халил Рифат паша издава емир за откриване на костурското българско училище.[2] Умира на 17 юли 1906 година в Битоля[3].

Никола Робев умира на 17 юли 1906 година в Битоля.[4] Женен е за Мария П. Радева (1858), дъщеря на видния битолски гражданин Димко Радев. Негов син е доктор Константин Николов Робев. Има още трима сина - Антон (1875 - 1947, български офицер), Петър (1877 - 1961), завършил в 1897 година Солунската гимназия,[5] и Владимир (1879 – 1965) и четири дъщери – Пенелопа (по мъж Хаджиилиева, 1860 – 1927), Василка, учила в Солунската девическа гимназия в 1882/1883 г.,[6] Виктория (по мъж Христич) и Христина (1880-1964).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
 
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788.
  2. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 29.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.574.
  4. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 219.
  5. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  6. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 352 (коментар и бележки).
     Портал „Македония“         Портал „Македония