Ангел Робев (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Робев
български възрожденец, лекар и общественик
Роден
Починал
1948 г. (80 г.)
Краят на доклад на училищния лекар към девическото петокласно училище в Битоля д-р Ангел К. Робев до екзарх Йосиф I от 5 февруари 1909 г.

Ангел Константинов Робев[1] е виден български възрожденец, лекар и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 август 1867 година в Охрид. Виден представител е на издигнатата възрожденска фамилия Робеви. В 1886 година завършва средното си образование в Атина. След това заминава да следва в Лайпциг, където завършва медицина в 1890 година. По време на студентството си е член на българската секция на Славянското дружество. По това време създава трайно приятелство със Стефан Ватев.[2] След дипломирането си д-р Робев в продължение на 17 години е екзархийски училищен лекар в Македония.[3]

След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година д-р Робев се грижи за създаденото в Битоля сиропиталище. В 1908 година е един от създателите на конституционния клуб в Битоля.[4]

По време на Междусъюзническата война в 1913 година сръбските войски, които нахлуват в Битоля мобилизират населението, включително д-р Робев. След това с идването на българите в Македония в 1915 – 1916 година Ангел Робев е назначен за началник на здравната служба в Битоля. Остава за кратко на службата, защото след като Вардарска Македония остава в Югославия, заминава за Свободна България в 1916 година заедно със сина си Теодосий Робев, където се установяват в София.[4]

В София д-р Ангел Робев е назначен за началник на вътрешното отделение на Трета военна болница със съдействието на д-р Ватев. В същото време д-р Робев завежда санаториума за болни офицери в Княжево. След това в 1917 година става лекар в Школата за запасни офицери, а по-късно – във Военното училище.[4]

През януари 1919 година получава тревожни новини за заболяване на дъщеря му Елза, която живее в Битоля и д-р Ангел Робев се завръща в Битоля, но веднага е арестуван от новите сръбски власти заради пробългарската си дейност. Осъден е на 10 години затвор, като излежава част от присъдата си в скопския затвор Куршумли хан. Помилван е в 1922 година по време на широка амнистия. След това д-р Робев продължава лекарската си дейност в Битоля, но избягва политическа дейност.[4]

В 1930 година основава дружество на лекарите и става негов пръв председател. В 1939 година Лайпцигският университет го удостоява със званието „доктор хонорис кауза“. На 10 октомври 1940 година Софийският университет също го отличава и му поднася почетната значка на университета.[4]

Д-р Ангел Робев работи повее от половин век като лекар в Битоля, също като баща си. Най-дълго е училищен лекар. От годишните му отчети личи начинът му на работа, като по време на работата си като лекар в пансиона към мъжката гимназия в Битоля прави подробен анализ на условията за живот на учениците, на базата на които постепенно се подобрява болничната база.[4]

Умира в 1948 година.[2]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Ангел Робев е син на д-р Константин Робев и внук на Ангел Робев. Потомството на д-р Ангел Робев включва двама сина – Константин и Теодосий.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Робев
(1750 - 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1785 - 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Робев
(1789 - 1869)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1818 - 1900)
 
Наум Робев
(1833 - 1863)
 
Евтим Робев
(1835 - 1863)
 
Стефан Робев
(1842 - 1880)
 
Димитър Робев
(1822 - 1880)
 
Никола Робев
(1831 - 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Робев
(1868 - 1948)
 
 
 
 
 
Иван Робев
(1853 - 1908)
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1871 - 1946)
 
 
 
Владимир Робев
(1879 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Робев
(1901 - ?)
 
Теодосий Робев
(1903 - 1996)
 
Димитър Робев
(1890 - 1907)
 
Константин Робев
(1897 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Понякога фамилията е назовавана и като Робе.
  2. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 107.
  3. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 23.
  4. а б в г д е Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия: 1870 - 1913. „Юруков“, 1994. с. 108.
     Портал „Македония“         Портал „Македония