Иван Паунчев (Охрид)
| Иван Паунчев | |
| български общественик и революционер | |
| Роден |
1844 г.
|
|---|---|
Иван (Йоанче) Григоров Паунчев е български общественик и революционер от Късното българско възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1844 година в Охрид,[1] произхожда от видния български род Паунчеви. Баща му Григор Я. Паунчев и чичо му Христо Я. Паунчев са крупни търговци и общественици. Около 1854 година са членове на училищното настоятелство, Кузман Шапкарев ги характеризира като „человеци богати, мирни и правдолюбиви“.[2]
Фамилиите Паунчеви и Робеви се сродяват чрез женитбата на Иван Г. Паунчев за дъщеря на д-р Константин А. Робев.[3] През 1881 година Иван Паунчев участва в Охридското съзаклятие, но се спасява от арест с бягство; арестуван е обаче тъстът му д-р Робев.[4][5]
Иван Паунчев се заселва със семейството си в София, столицата на Княжество България, в 1882 година. Работи като държавен чиновник – инспектор към различни фабрики.[1]
Има четири деца: Григор (р. 1870), Елисавета (р. 1874), Царева (р. 1876) и Христо (р. 1878).[1] По време на освобождението на Вардарска Македония през Втората световна война, синът му, Христо е кмет на Косел от 23 декември 1942 година до 9 септември 1944 година.[6]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Константин Паунчев | Я. Паунчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Паунчев | Димитър Паунчев | Никола Паунчев | Ангел Паунчев | Григор Паунчев | Христо Паунчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев (1864 – 1955) | Георги Паунчев (1858 – 1915) | Иван Паунчев (1844 – ?) | Робева | Ефросина Паунчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Паунчев (1876 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Мечков, Илия. Д-р Г. Паунчев и неговото време // Кръгла маса „Българистика“. София, Трети международен конгрес по българистика, 23 - 26 май 2013 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Университетски комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Международна асоциация по българистика, 2014. ISBN 978-954-07-3851-2. с. 336–337.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 81.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 46.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 308.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 470.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
