Охридско съзаклятие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ангел Спространов.
Отец Христо Стефанов от Крушево, участник в Съзаклятието, присъствал на събора в Слепченския манастир, осъден и заточен на Лесбос.

Охридското съзаклятие е българска конспиративна организация, целяща вдигане на въстание на българите в Западна Македония, съществувала през 1880-1881 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съзаклятието е създадено след Берлинския конгрес, който оставя Македония под властта на Османската империя и неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 година. В основата на съзаклятието е организаторът на Кресненско-Разложкото въстание митрополит Натанаил Охридски, който пребивава в България и ръководи Охридската епархия чрез митрополитския протосингел архимандрит Дионисий.

Съзаклятието е разкрито през пролетта на 1881 година и властите арестуват много българи от Охрид и охридските села Велмей, Лактине, Годиве, Брежани, Върбяни, Мраморец, Плаке, Лешани и Речица, както и от Битоля и Битолската и Кичевска каза. В Охрид са арестувани 12 души, както и срещу избягалия зет на доктор Константин Робев Иван Паунчев, на 8 юни 1881 година започва публичен процес. Присъстват над 500 души заедно с управителя на Охрид Мехмед Еюп паша, духовни лидери и драгоманите на европейските консулства в Битоля. Подсъдими са:

Обвинителният акт твърди, че те са поддържали връзка с Натанаил Охридски с цел вдигане на въстание в Македония при една предстояща гръцко-турска война. От Илино, Кичевско идва капитан Илия с прокламация на български, който престоява в Охрид три дни и контактува с Константин Робев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и братя Спространови. Подсъдимите съставят прошение, подпечатано с печата на Охридската българска община и 24 селски печата от Охридско, което Белев, Лимончев, Бойкикев и Попов подават до руския вицеконсул в Битоля с молба да им се дадат очакваните пушки. Подсъдимите заявяват, че показанията им са взети след побой.

На 11 юни Зафир Белев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и Христо Попов са осъдени на доживотно заточение в крепост, други са осъдени на 5 години заточение в крепост, а Константин Робев, Яне Атанасов, Христо Боюкли и Атанас Блажев са признати за невинни. Коста Лимончев, Коста Манулов, Наум Филев и Петър Манулов умират в заточение.[1] Кръстан (Кръстю, ? - 1921) и Иван Блажеви или Блажови (1856 - 1927) оцеляват.[1][2]

Вследствие на разкритията много охридски българи емигрират в Княжеството и Източна Румелия.[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Църнушанов, Коста. „Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1966, стр. 187.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.
  2. Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-04-08.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 468 - 475.
     Портал „Македония“         Портал „Македония